SlunShine
10-30-2009, 20:31
Цялостно и тотално обожание. Моят подарък за теб, моето сърце беше твое. За дни го оформи, за една единствена вечер - уби. Откъснато оt гърдите ми и поставено в краката ти, тази първа стъпка, която предприе bеше най - лошата. Оттогава ти извървя хиляди мили в тишина и кратко внимание. И аз все още имам тези спомени. Но ние никога няма да разберем какви сме можели да бъдем. Спомняш ли си, когато си говорехме къде ще сме след една година? Спомняш ли си как хвана ръката ми, сякаш никога няма да я пуснеш? Спомни си, защото само това можеш да направиш. Никога няма да създадем друг спомен. Иска ми се да бях умряла в ръцете ти последният пъt, когато бяхме заедно...за да не ми се наложи да се събуждам без теб днес.
Този път си мислех, че нещата са истина. Ти каза, че са...Какво стана? Ти беше приоритет. Бях ли аз избор? Оставих те да видиш страна от мен, която не бях показвала на друг преди. Обещанията са само думи, докато не се изпълнят.
Знаеше още отначалото, че всичко, което можех да ти предложа е моето сърце. Съжалявам, че не е достатъчно.
Е, всеки ще върви по своя път. Надявам се, че помниш нещата, които ти казах. Надявам се, знаеш, че всичко казано е искрено, истинско...
Не разбито сърце исках, но дано съм се научила от него. Но не трябваше ли и ти да се научиш от своите грешки?
Не, не мисля това за грешка. Просто мечтаех историята да не завърши така, защото...
...все още съм влюбена в човека, който ми помогна да я напиша...
..Незнам дали е тук мястото надявам се да ви е харесало :)
Този път си мислех, че нещата са истина. Ти каза, че са...Какво стана? Ти беше приоритет. Бях ли аз избор? Оставих те да видиш страна от мен, която не бях показвала на друг преди. Обещанията са само думи, докато не се изпълнят.
Знаеше още отначалото, че всичко, което можех да ти предложа е моето сърце. Съжалявам, че не е достатъчно.
Е, всеки ще върви по своя път. Надявам се, че помниш нещата, които ти казах. Надявам се, знаеш, че всичко казано е искрено, истинско...
Не разбито сърце исках, но дано съм се научила от него. Но не трябваше ли и ти да се научиш от своите грешки?
Не, не мисля това за грешка. Просто мечтаех историята да не завърши така, защото...
...все още съм влюбена в човека, който ми помогна да я напиша...
..Незнам дали е тук мястото надявам се да ви е харесало :)