мотивът за завръщането в "скрити вопли"

[ctanislawa]

Трябва ми интерпретативно съчинение по проблема "Мотивът за завръщането в елегията на Димчо Дебелянов - Скрити вопли
Мерси много !!! :))

[Marinchety]

Мотивът на завръщането в елегията „Скрити вопли”


Несбъднатите мечти, суровият живот често пъти пораждат не само страдание, но и копнеж по отминалите дни на най-безгрижното време-детството и родния дом. Носталгията към топлия свят на рода поетът Д.Дебелянов изразява в елегията „Скрити вопли”
Мотивът за завръщането е породен от сблъсъка между две различни ценности, характерни за миналото и настоящето. Миналото е светът на детството, патриархалният свят, в който цари топлота, уют и хармония. Настоящето е свързано с отчуждение, самотност, студенина.
Елегичното настроение е предизвикано от копнежа по родното и невъзможноста да бъде осъществен този копнеж, т.е. завръщането е невъзможно.
Чрез начина на изложение - ти – формата като че ли разговаря сам със себе си, но внушението е много по-силно! Мотивът за завръщането в родния домграбва с примамливата картина, свързана с най-близкия човек, който може да приеме болката и да даде утеха.
Най-силно самотата се усеща вечер, когато „тихи пазви тиха нощ разгръща / да приласкае скръбни и нещастни”. Епитетите „тихи, тиха, скръбни , нещастни” допринасят за засилване на носталгичното настроение, за внушаване на безверието и безизходицата, които са обхванали героя. Нощта е олицетворение на страдание.Героя е самотен и неразбран и с трепет очаква нещо ново, свързано с миналото, чрез което да забрави „черната умора” и „безутешните дни”.Сякаш се страхува очакването му да не се сбъдне, затова и стъпките му са „плахи”, и радостта е „плаха”.
Сложното психологическо състояние, свързано с противоречието между някога и сега, скръбното светоусещане може да бъде забравено само чрез майчината милувка. Цялата скръб се поема от крехкото, „безсилно рамо” на което скланя глава. Хармонията и вътрешният мирсе завръщат чрез „нейната усмивка блага” .
Мечтаното родно е предадено чрез стесненото пространство на бащината къща, „стаята позната”, „старата икона”. Образът на родния дом придобива особен смисъл – „пристан и заслона”.
Само чрез няколко стиха са синтезирани толкова образи – на дома, на майката, на природата. Образи, които свързват героя с неговия корен, без който той е обречен на мъка, болка, печал.
Копнежът по завръщането остава неосъществен. Поантата накрая разкрива емоционалното състояние на героя. Той е печален странник, скита като чужденец, не може да намери никъде душевен покой и радост.
Краткото видение само засилва носталгията му към примамливия свят на миналото. Използването на думите „вопли” в заглавието и в края на стихотворението разкриват страданието и напразното търсене на утеха. Сбъдването на на копнежите и мечтите е невъзможно.
Мотивът за безутешните дни и мотивът за завръщането пораждат печал, защото са свързани с отминал живот, изминат път.Ето защо поантата налага внушението за илюзорна мечта, за напразни надежди на човек, който завинаги се е откъснал от корена си. Връщането е невъзможно, не защото има пречки по обратния път, а защото няма къде да се върнеш. А в този случай мечтите са погубени.