Н.

[xRainx]

Н.

Решетки опънати
с озъбени лица
потопени във мастило
с косите – протрити
с колене ожулени
с души – тъй разбити.

В раната на звяра
виждам човека там
в раната на човека
виждам звяра без срам
гол като подхвърлено дете
взрян в невидимото си небе.

И когато капките паднат,
рухнат всичките прегради
ще те гледам със тъга в очите
/мой звяр в клетка
и човеко мой във звяр/
без фанфари и цигулки;
без химни, оди, ил’ балади.

Бяхме, приятелю, зверчета
сетне потопа нам удави.
Остава от решетката парчета
да обръгнем съ’ ръцете
и сред сълзите и косите
да станем на мастилни сплави
и в лист бял живота си да отдадем.

[xRainx]

еха, алтернативна трактовка, за която не се бях замислял, но която би могла супер точно да пасне.

понеже не знам как да обясня какво съм вложил, просто посочвам музикалния паралел..за мен. от него може да стане по-ясно :)

http://www.youtube.com/watch?v=tolwdzIUIuE&feature=related

[woshata]

еха, много ми допада, браво

[HexGirl]

Знаеш ли човече не те познавам , чета ти нещата от както се регистрирах в тоя форум . Как да кажа удивяваш ме , сякаш под кожата ти живее един възрожденец от миналото . За мен ти трябва да пишеш , да пишеш , да пишеш за това какво става днес да събудиш хората . Когато чета нещата ти виждам толкова много неща , толкова обагрена със скръб поезия ...Но имам едно но всякаш ти не си намерил своята тема , нещото за което да пишеш до последен дъх и ако намериш тази тема съм сигорна че ще станеш дяволски добър български поет :)