desitoyoy
10-31-2009, 23:15
Седя си на леглото
и гушкам плюшеното си мече,
спомням си за всички мигове,
когато още бях дете.
Тогава не знаех що е лъжа,
не знаех думи
като подлост и суета.
Светът беше различен.
Тогава вярвах в мечтите си,
вярвах, че хората са добри,
а сега осъзнавам, че не е така
и от това много ме боли.
Защо пораснах толкова бързо,
защо отидоха си добрите лета.
Защо пораснах толкова бързо
и осъзнах какъв е света?
Май пак нищо ново, ама дано поне да е по-добро от предишното...мерси на всички, които ме насърчиха да продължа...
и гушкам плюшеното си мече,
спомням си за всички мигове,
когато още бях дете.
Тогава не знаех що е лъжа,
не знаех думи
като подлост и суета.
Светът беше различен.
Тогава вярвах в мечтите си,
вярвах, че хората са добри,
а сега осъзнавам, че не е така
и от това много ме боли.
Защо пораснах толкова бързо,
защо отидоха си добрите лета.
Защо пораснах толкова бързо
и осъзнах какъв е света?
Май пак нищо ново, ама дано поне да е по-добро от предишното...мерси на всички, които ме насърчиха да продължа...