Трябва ми есе на една от тези теми : "Санчо панса другото аз на Дон кихот." "Дон Кихот -закъснял рицар или човек от бъдещето." или
"Дон Кихот и Санчо панса - небето и земята."
Моля ви помогнете ми :)
Дон Кихот и Санчо Панса -,,небето и земята” на испанския национален характер (ЛИС) Романът ,,Дон Кихот” са противопоставени и разделени човекът и хуманното в него.Високата нравственост на идеите за духовна свобода са несъвместими с обществения живот в края на 16 и началото на 17 век. В условията на духовната криза и социална разруха, Сервантес създава своя рицар на печалния образ – Дон Кихот. Героя се е превърнал в еталон на хуманност, човешка надежда, неугастващ копнеж за един по – красив свят. Човек винаги губи от своите добродетели в битка с жестоките реалности на времето. Дон Кихот е типичния испанец от онази епоха, който е твърде беден за да е аристократ, и твърде горд от аристократичния си произход за да бъде буржоа. Сервантес формира представата за характерния тип на епохата – гладния испанец, който крие своята нелека съдба под придобита или наследствена благородническа титла. Чрез образа на Дон Кихот е показано величието и трагизма на ренесансова Испания. Като не намира романтика в еднообразния си начин на живот, той се превръща в странстващ рицар и тръгва да променя света. Дон Кихот се сражава с всяка несправедливост, която засяга човешкото достойнство. Той е непримирим с низостта, алчността и високомерието, които царят в испанското общество. Чрез своята мисия рицарят от Ла Манча преоткрива забравените човешки ценности, не само за себе си, а и за другите хора. Погледът му е извисен над обичайното битие на съвременниците му. Той се стреми да се издигне над нищожното, дребнавото и егоистичното.
В развитието на романа не са толкова важни рицарските приключения, колкото съветите и размислите от позицията си на странстващ рицар той може да говори смело за това, което го вълнува. В речта пред казарите той се връща към онова време, когато хората не са знаели двете слова ,,мое” и ,,твое”.
,,Боли ме сърцето задето се посветих на странстващото рицарство в такова подло време, каквото е днешното”.
Целият свят служи на човека, за да живее той доволно и щастливо, като владетел на Земята. Любовта в онова време се изразява ,,с простота и непринуденост”. Към всички човешки добродетели може да си прибави моралната чистота в отношенията между хората, непознаващи престъпност и зло. Призван да служи на висшите човешки добродетели рицарят се сблъсква с низосттите в човешкото общество
,,Боли ме сърцето, задето се посветих на странстващото рицарство в такова подло време, каквото е днешното”.
Дон Кихот предпочита рицарски идеали пред бездуховното настояще на испанците. Заменили честта и благородството. Той дарява свободата на онези на които е била отнета
,,......жестоко е според мен да превръщаш в роби същества, създадени от господа и природата, за да бъдат свободни”
Въпреки несполуките оптимизмът никога не го напуска. Мъдрият испански идалго е извор на много ценни и умни съвети, които са неподвластни на времето. Макар и отправени към Санчо Панса тези съвети могат да полезни на всеки човек. Ако управниците в която и да е епоха се вслушат в думите на рицари те наистина биха притежавали тези добродетели, които изисква от тях хуманното начало на всяко общество – човечност, благородство, духовна извисеност и истинска справедливост.
Великия Сервантес е отправил послания към онези, които умеят да четат и да откриват дълбокия смисъл на думите. Великата мечта на човека е да промени света, да го направи по - добър, по - чист и по - хуманен. Всяко поколение носи в себе си търсещия дух на рицаря от Ла Манча.