xRainx
11-03-2009, 23:39
Черно забрало
Загърнах се в наметало
на червей злободневен
и с повик
примирен и гневен
спуснах мракът вътре,
сбран в едно забрало.
После с гарваните поговорих
в мръсна перушина
и в грак роден
очерних още една година
в която сън лунен
изплетох, сетне сторих.
Мигом грейна мътната луна
с плътнобледо зарево
и на душата
увяхна зеленоокото стъбло
загубено там, вътре
там, вътре -
под забралото до черна старина.
Загърнах се в наметало
на червей злободневен
и с повик
примирен и гневен
спуснах мракът вътре,
сбран в едно забрало.
После с гарваните поговорих
в мръсна перушина
и в грак роден
очерних още една година
в която сън лунен
изплетох, сетне сторих.
Мигом грейна мътната луна
с плътнобледо зарево
и на душата
увяхна зеленоокото стъбло
загубено там, вътре
там, вътре -
под забралото до черна старина.