PDA

View Full Version : Малко помощ плс спешно !



bloodmoon95
11-04-2009, 09:02
Спешно ми трябва есе на тема ДА НАПУСНЕШ ДОМА
Благодаря предварително :-D

Enigma69
11-04-2009, 13:51
Никой не се е появил просто така, от нищото. Всеки от нас има своите майка и баща. Всички хора имат родители, някои се срамуват от тях, а други се гордеят. Някои живеят с родителите си, а други нямат щастието дори да ги познават. Аз съм щастлива, защото моите родители са до мен. Още от дете те са били хората, които са ме учили на търпимост и доброта. Аз съм това, което съм, единствено и само благодарение на тях. И до ден днешен те продължават да ми повтарят, че животът е сложен, че в него ще срещна много препятствия, че ще ми се наложи да водя много битки, но каквото и да става, аз трябва да съм силна, да преодолея трудностите и да отстоявам себе си. Знам, че те искат най-доброто за мен и ще са удовлетворени, ако осъществя желанията си.

Моето семейство е малко, аз нямам братя или сестри, но винаги сме били много сплотени. Всички живеем в разбирателство, понякога не липсват и дребни кавги, но това е нормално, а нали именно те разнообразяват ежедневието ни от време на време. Стига, разбира се, да не се стига да по-сериозни катаклизми. Аз съм благодарна на Господ, че ме е дарил със семейство и то - точно с това. Какво е семейството ли? Според мен това е основната градивна единица на обществото. Това са нашите майка, баща, баба, дядо, брат и сестра. Това са хората, с които живеем, с които споделяме добри и лоши моменти от живота си. Понякога се караме с тези хора, понякога ги нараняваме, но въпреки всичко те ни обичат, защото те са нашето семейство. Зад стените на дома си ние се чувстваме спокойни, сигурни и именно там махаме маската, с която се движим в ежедневието си.

Има и семейства, в които хората не се разбират, не са близки помежду си. Това е така, защото те не осъзнават нуждата си от близост и тогава настъпват кавги, спорове между тях и още редица неприятни емоции, чиято единствена изкупителна жертва са децата. В последствие такива семейства се разделят и живеят разделени дълги години. Децата порастват и поемат по своя път, а родителите едва, когато загубят любимия човек, осъзнават колко много им е липсвал той и колко хубави неща са останали недоизказани, заради това да се изтъкнат ничии недостатъци.

От такава гледна точка моите родители са ми осигурили не само дом, но и уют, спокойствие и топлина, много любов и едно хармонично съжителство. Щастлива съм да знам, че както и да постъпя, каквито и грешки да допусна, те винаги ще ме приемат с отворени врати като един достоен член на тяхното семейство.

Естествено идва и време, в което трябва да напуснеш бащиния дом и да продължиш сама по своя път. Независимо къде ще се устроиш, винаги ще изпитваш нуждата да се завърнеш в бащината къща. Там, където споменът за детските години и за първите трепети е толкова жив. Там, където детето в нас се възражда отново. Това е кръговратът на живота.

За съжаление много от нас, напускайки бащиния дом, напускат и родината си. Те заминават за чужбина, за да търсят щастието си и да градят дом в чужда държава, което е много жалко и неприятно! Такива хора откриват страната, която мислят, че ще ги направи щастливи и заживяват в нея. Но чувстват ли се истински щастливи? Отговорът е - не. Тази родина може да е родина на мечтите, на възможностите, на парите, но чужда. А никой не може да се чувства щастлив, далеч от корените си.

Моето родно място е България, аз не искам да напускам родината си, но ми се иска тя да можеше да предостави по-добри възможности за нас, младите. Да, несъмнено е трудно да направиш кариера по честен начин тук, в България, но помислете - в чужбина би ни било още по-трудно.

Всеки от нас носи наследствени гени от своите родители. Тези гени трябва да ни карат да милеем за българското и да съхраним традициите, предавани ни от векове наред. Искаме или не, ние приличаме на родителите си и където и да сме по света ние ще носим българското в себе си.

Аз искам да приличам на родителите си. Те са ме отгледали и са ми казвали, че всеки човек трябва да има мечти и да се стреми към тяхното реализиране.

Искам да им благодаря за това, което съм днес, за това, че са ме възпитали да ценя доброто, да се трудя и да не се отказвам от мечтите си!

Знам, че не е точно на тази тема, но има доста неща, който може да използваш от това есе :-D