mynichka09
11-04-2009, 08:25
Теми
1.Ренесанс
2.Джовани Бокачо и Декамерон
3.Данте Алигиери и Божествена комедия
Мерси много :)
blqsu4kOo
11-04-2009, 09:47
Ренесанс
Период и представители – Ренесансът не се развива синхронно. В различните страни той се появява в различни моменти и чрез разнообразни модификации. Като образцов вариант на Ренесанса се мисли Италианският ренесанс, който продължава около 2 века и половина (средата на 14 до втората половина на 16 век). Най-известните представители са Данте Алигиери, Джовани Бокачо, Франческо Петрарка. Това е периода на Ранния ренесанс. В останалите европейски държави ренесансовите развития започват по-късно. Във Франция през 16 век, най-известни представители са Франсоа Рабле, Пиер дьо Ронсар и Мишел дьо Монтен. В Испания и Англия Ренесансът се развива през втората половина на 16 и началото на 17 век. Представителите му в Испания са Мигел де Сервантес и Лопе де Вега, а в Англия – Шекспир, Кристофър Марлоу, Томас Кид, Едманд Спенсър. В Германия Ренесансът се развива 17 век, а видни представители са Томас Мюнцер, Мартин Лутер, Еразън Ротердамски. Това е периода на Високия ренесанс.
Принципи и същност – Ренесансът е епоха с изключително значение за културното развитие на Западна Европа. Основната съдържателна ориентация на Ренесанса е означена чрез самото име на епохата. Ренесанс означава „възраждане” и се отнася към възраждането на античната кулутрна традиция в новите времена. За Ренесанса определяща роля играе антропоцентризма. Според него висша ценност на битието е човекът и именно той се явява мярка за всички неща. Появата на този мироглед е свързана с ред обществено-икономически развития, които водят до утвърждаване ценността на личната човешка амбиция и предприемчивост. Уважават се личните качества на индивида, които се разбират като основен фактор за формиране на човешката съдба. Така се ражда идеологията на Ренесанса, известна под името хуманизъм. Основополагащ за хуманизма е идеалът за универсалния човек, който притежава широки познания във всички области на културата. Този идеал предпоставя и типа на ренесансовия творец, който е всестранно развита личност. Характерен пример за подобна универсалност е Леонардо да Винчи (1452-1516). За културата на Ренесанса решаваща роля играят зараждащите се още в недрата на феодалното общество буржуазни отношения. Те са най-типични за града, където развиващото се знание води до промени в обществената структура. Науката и философията се отделят от религията. Светската литература и изкуство достигат до истинско съвършенство.
Героят на епохата - Литературата на Ренесанса има като основен свой обект на изображение човека, в цялата му жизнена подвижност и изменчивост. Човешкото тя представя чрез мащабни образи, с обобщителен и универсален характер. Така отделният герой се оказва способен да означи човечеството като цяло. Героят на ренесанса е хуманист. На подобен смислоизграждащ принцип се дължи въздействието на образи като Дон Кихот и Хамлет.
Основни теми и мотиви – Между идеите, представителни за ренесансовата литература, централно място заема природата. Любима дума на хуманистите, тя бива отъжествявана с човека и средата, в която той се формира, като личност. В литературата на Ренесанса тя е самостоятелна ценност, обект на възхищение, пресъздадено с убедителна нагледност и пластика, създаващи илюзия за наличност. В тясна връзка с преклноението към природата е и специфичният култ към красотата. Тя се разбира вече не само като материално отражение на някаква висша духовна хармония, а като обективна наличност. Други характерни моменти в ценностната ориентация на ренесансовата литература са възхвалата на труда, разбиран като възможност за творческа изява на личността, и интересът към народните езици и народната словесност, разбирана като източник на теми, герои и творческо вдъхновение.
blqsu4kOo
11-04-2009, 09:50
Джовани Бокачо остава в в паметта на световната литература преди всичко с новелистичния си сборник “Декамерон”. Той не само и просто обновява жанра на новелата. Бокачо, като заимства, усвоява и преработва огромния опит на средновековния роман и средновековната новелистика (а също и обръщането към античния роман и към източната приказка), полага основите на новата европейска проза и даже дава сюжетите на новата драматургия.
Бокачо е работил върху съставянето на „Декамерон“ през 1349-1353 г. Като конкретен подтик за създаването на тази книга са впечатленията от разразилата се през 1348 г. Страшна чумна епидемия, известна в историята като Черната смърт.
Заглавието на Бокачовия сборник “Декамерон” е свободно съчинена словесна конструкция от старогръцки и се превежда като “десетоднев”. Подзаглавието “Принц Галеото” (италианска транскрипция на името на рицаря от артуровския цикъл романи Галахад - откривателя на Свещения Граал) определя и тематичната насока. Бокачо “рекламира” “Декамерон” като книга за разтуха, насочена към интимен читателски хоризонт, възторгваща душата, възпитаваща в почитание. Самият автор във Въведението дори определя и аудиторията си - той предназначава своите новели за “прелестните дами”. Бокачо тук дава израз на желанието си благонравието на аристократичната куртоазна култура да бъде ангажирана вече да изпълнява нова роля - хуманистичната мисия да култивира човешкото достойнство като естествена добродетел.
Насочване към проблемите на действителността
Джовани Бокачо първи създава художествени творби, третиращи герои, събития и проблеми на своето време. Още с “Елегия за мадона Фиамета” той предлага на читателската аудитория психологическата история на една своя съвременница. А още от Въведението на “Декамерон” Бокачо решително “снизява” повествованието и тясно го свързва със съвременността, със злободневна тематика. Книгата му художествено регистрира нарасналата основна роля на търговско-градското съсловие. Писателят ангажира творбата си с проблемите на непосредствения живот на своя съвременник, с неговия бит, навици и ритъм на живот, тревоги и радости. Като избира за отправна точка най-потресаващото събитие случило се по време на неговия живот, - чумата във Флоренция през 1348 г., Бокачо разгръща вълнуващата неговите съвременници тематика за съприкосновението на човека със силите на съдбата в пределни ситуации, когато най-добре се проявяват човешката мярка за разбиране на доброто и злото.
Насочване към проблемите на действителността
Джовани Бокачо първи създава художествени творби, третиращи герои, събития и проблеми на своето време. Още с “Елегия за мадона Фиамета” той предлага на читателската аудитория психологическата история на една своя съвременница. А още от Въведението на “Декамерон” Бокачо решително “снизява” повествованието и тясно го свързва със съвременността, със злободневна тематика. Книгата му художествено регистрира нарасналата основна роля на търговско-градското съсловие. Писателят ангажира творбата си с проблемите на непосредствения живот на своя съвременник, с неговия бит, навици и ритъм на живот, тревоги и радости. Като избира за отправна точка най-потресаващото събитие случило се по време на неговия живот, - чумата във Флоренция през 1348 г., Бокачо разгръща вълнуващата неговите съвременници тематика за съприкосновението на човека със силите на съдбата в пределни ситуации, когато най-добре се проявяват човешката мярка за разбиране на доброто и злото.
Представяне на героите според социалната им характеристика
Представителите на търговското съсловие са в центъра на повествованието. Тези предприемчиви и упорити хора са новите герои за италианското общество през ХIII - ХIV в. Идеалните рицари са вече минало, остава само бленуваният спомен за тях. И именно търговското съсловие издига най-енергичните и доблестни личности, готови за единоборство със силите на съдбата, да посрещат опасности и находчиво да преодоляват трудни ситуации в своите рисковани дела. Бокачо поставя на централно място гражданско-търговската социална среда, която отрежда на книгата културна и общочовешка стойност. Така на авансцената на европейската литература излиза дейният и предприемчив гражданин, обществото на градовете. А “Декамерон” е литературното огледало на неговите вкусове, убеждения, проблеми и стремежи, на неговата нова ренесансова нравственост.
Мотивът “пир по време на чума” е преосмислен от Бокачо и има амбивалентно присъствие. Поради епидемията хората стават по-невъздържани в нравите си, но не вакханално, аhttp://www.teenproblem.net/forum по-свободни в мисленето си, по-самостоятелни в желанията и стремежите си.
Много изследователи на “Декамерон” тълкуват тази морална, мисловна и поведенческа трансформация на Бокачовите флорентинци като своеобразно алегорично повествование за освобождаването на ренесансовия човек от ограничаващите го конвенции (условности) на един стар начин на живот, какъвто е този през Средновековието. А самата книга на Бокачо се сочи като категорична полемика в защита на правата на човека от нов тип, на неговата свобода срещу подчинеността на стари принципи и идеали, които държат в застой обществените и човешките пориви. Чумата, опустошила Флоренция, провокира Бокачо и неговите разказвачи по-бързо да осъзнаят новото, което вече е лежало под старото. И Бокачо, и разказвачите желаят да съхранят и разпространят този глас на новото. Декамероновата чума не е само “божия напаст”, не е наказание за грехове. Чумата е изпитание, предназначено да отдели от безразборната и непредвидима хорска маса малцината избрани, способни да проумеят божия знак на бедствието и да предложат друг модел на хармоничен обществен живот. Тези избрани са младите разказвачи.