xRainx
11-04-2009, 15:56
Прощално
Знам, брате,
ние ще умреме млади
неразбрани и далечни.
Знаеш, брате,
избираме смъртта
пред туй да стоим безчовечни.
Бях дом на надежда
и мисля все още съм.
Ала всеки ден процежда
лъч мрачен в зимния сън
и като кълбо тъмна прежда
развивам се в угнетяващ мене гръм.
Опитах да намеря сходни
навсякъде бродих и уж бях.
От недрата човекородни
получих, ала, само бледа прах.
Тъй надеждите секват и умират
а потоците мътни извират
и не спират.
Чуй, знам брате,
имаме и сестри
нейде по ироничния ни свят.
Ала как смола муха смоли
в капан са те, както аз и ти –
разделени, разединени.
Ничии в тази ничия земя
във всеки неин град.
Гробът вече го издигнах
с камъни и въглища подхранен.
С дъха на майка ни Земя,
с успокоението на баща Небе.
Там място последно за нам има
отредено от този, който ни прокле.
И нека там е крайната ни среща
когато, брате, млади си умрем.
Знам, брате,
ние ще умреме млади
неразбрани и далечни.
Знаеш, брате,
избираме смъртта
пред туй да стоим безчовечни.
Бях дом на надежда
и мисля все още съм.
Ала всеки ден процежда
лъч мрачен в зимния сън
и като кълбо тъмна прежда
развивам се в угнетяващ мене гръм.
Опитах да намеря сходни
навсякъде бродих и уж бях.
От недрата човекородни
получих, ала, само бледа прах.
Тъй надеждите секват и умират
а потоците мътни извират
и не спират.
Чуй, знам брате,
имаме и сестри
нейде по ироничния ни свят.
Ала как смола муха смоли
в капан са те, както аз и ти –
разделени, разединени.
Ничии в тази ничия земя
във всеки неин град.
Гробът вече го издигнах
с камъни и въглища подхранен.
С дъха на майка ни Земя,
с успокоението на баща Небе.
Там място последно за нам има
отредено от този, който ни прокле.
И нека там е крайната ни среща
когато, брате, млади си умрем.