PDA

View Full Version : Мои неща



Vortexa
11-04-2009, 21:14
Ето част и от моите простотии .Ако се харесат ще постна още :) :

Сам на пътя

1. В очите си без светлина,
сам на пътя само с мойта тъмнина.
Сам, с живота си безсмислен вече,
единствената ми любов умря, замина надалече.

2. Надеждата и мене вече подминава
със съсухрено сърце, тъна в забрава.
С него, пак пробито на безброй места,
гърчи се, кърви и не усеща любовта.

3. Сам на пътя за пореден път.
И покой не намирам вече в родния си кът.
Вървя по пътя сам, изпълнен със страдание,
за живот, любов, за нищо нямам аз желание.

4. Самотен и в мрак изгубен,
от нейната постъпка считам се - погубен.
Вече не живея и не дишам дори,
сам на пътя в мрак сърцето ми кърви.

5. Малко по малко в мен надеждата умира.
На никой не му пука. Никой не разбира.
Никой не разбира болката в мен,
откакто аз сломих се, гасна угнетен.

6. И накрая искаш край щастлив?
Съжалявам, при мен няма, но оставам жив.
Сам на пътя със сърце разбито,
то не ще обикне пак. Ще го оставя скрито.

Сам, на пътя, в мрак...
__________________________________________________
Болен свят

На кого му пука, че в тъмнина изпадаш
и че всеки ден към дъното, че и много по-далеч пропадаш.
В илюзия за времето забързан е светът,
а в мен расте ли и расте гневът.

И ако със някой споделиш какво изпитваш,
не те разбира, колкото и да опитваш.
Повтаря ти "Не си единствен, брат.
Всички сме така в този болен свят."

Всеки намира свое жалко извинение,
за да избегне своето падение.
Живее всеки в своята отнесена мечта
и не прави никой разлика с реалността.

Живеем, излиза само, за да страдаме
и на ничия помощ не ще се уповаваме.
Утопията моя тъй желана,
в миналото тя несбъдната и неразбрана си остана.

И оставам сам аз пак в тъмнината
и усещам как нахлува в мен тъгата.
С гнусната утеха "Не си единствен, брат.
Всички сме така в този болен свят...".

DJEB
11-05-2009, 08:55
много ми харесват,особено второто(края)

kementari
11-08-2009, 19:10
Много ми харесаха.Ще се радвам на още :)

Jumbie483
11-08-2009, 21:06
Поствай още ;)