PDA

View Full Version : или резултат от острата ``АБСТИНЕНЦИЯ`` от твоята липса?!!!!



SlunShine
11-05-2009, 17:16
Тя ми каза следното: “..оценяш човек след като вече го загубиш, колко е означавал за теб, колко всъщност си го обичал..” Не че го чувам за първи път , но ме накара да се сетя за нещо и как всъщност го преживях или по-скоро преживявам!!!За повечето от нас е типично да не ценим това, което имаме и в същото време да надценяваме това към което се стремим.А не трябва да е така !Иска ми се да вдълбая повече, но се колебая дали да го направя!? Всъщност до каква степен мога да се привържа към някой? До каква степен съм способна да допусна чужд “обект” в своето лично пространство? Или въобще осъзнавам ли, че в даден момент съм приела обекта и до такава степен се преплитат нашите ежедневия и се стига до момент, когато не казмва ``аз``а ``ние``! Усещам ли момента в който за мен “ЕГОИСТКАТА” е по-ценно да живеете за някой, а не за себе си? Какво става с нас в този етап, какво стана с мен?! Къде е егоистичното ми Аз?! И всичко тоза става бавно и неусетно, и ме увлича и е толкова приятно, порочен кръг в който се увличам все по-силно, губя чувството си за самосъхранение, ставам подвластна на страшната приказка или казано направо любовта. Е добре, не ми се щеше да го кажа, както не ми бе лесно да го разбера и още по-трудно да си го призная пред мен самата, но ето това е.. подвластна на моята СТРАШНА ,ТЪЖНА приказка .. Кога го осъзнах ли?! Тогава когато всичко свърши.. наричах го УВЛЕЧЕНИЕ, наричах го ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО, но отказвах да го нарека и любов. Страхувах се да го покажа, за да не прибързам или изплаша, да не загубя.. и все пак загубих.. Как стигнах толкова далеч за мен е доста непонятно?! Изпитах чувства непознати за мен до този момент. Нима е в резултат на нещо необяснимо вътре в мен или резултат от острата ``АБСТИНЕНЦИЯ`` от твоята липса? Не знам.. а дали не е възможно да градя чувства, вместо да приема своето поражение, да продължа, да се примиря..?! И това не знам.. ако имаше въпросника и съответните отговори?Може би......! Но не няма, а въпросите се трупат, а отговори не намирам така лесно и пиша глупости с надеждата да си отговоря сама. И да оцених какво имах,а изобщо имах ли нещо???? тогава когато го изгубих. Сега разбрирам как се променям, как градя тайно от себе си нещо какво и аз незнам, осънавам на какво съм способна, имам конкретните решения и най-важното НО НЯМАМ вярата! Странно е.. и трябва да го изкажа във второ лице иначе няма смисъл .. че оцених какво си за мен тогава когато исках да те забравя, ..тогава когато исках да те намразя силно, открих прашинките обич, които съм събрала, ..тогава когато вече не те чувах, те разбирах най-правилно, ..тогава когато спрях да те виждам, можех да те опиша най-подробно, ..тогава когато се отдалечи от мен и живота ми, те усещах най-близко..а ИМЕННО СЕГА! знам ли загубих повече отколкото мислех, че притежавам. Дали те подцених или напротив надцених те?! Ще ми се да е първото, за да оправдая своето поведение и чувства, за да има смисъл времето което прекарах в търсене на отговори, които ти не пожела да ми дадеш...