PDA

View Full Version : Депресия



Mitkoni
11-05-2009, 18:27
На 15 съм.Родителите ми са разведени и постоянно мисля за това.Майка ми взе да откача.Вече ми е трудно да общувам с нея и постоянно се караме за глупости.Вчера се скарахме понеже съм изял 2-те останали дъвки и не съм й оставил дори една.Гледам с мъка приятелите ми и съучениците ми,че имат нормални семейства където общуват,шегуват се,хранят се заедно на една маса,а и изкарват много по-добри оценки в училище от мен и си мисля,че това е от хубавата среда в която израстват.Винаги съм искал баща ми да се върне при майка ми(сега той живее под наем 600 евро и гараж още 200 с 1 овца и нейната дъщеря която е с 2 год. по-малка от мен ама е много отворена и заядлива и после когато го помоля да дава поне по 200лв на месец той казва,че нямал.Те идват от някакво село дори името му не запомних)Винаги съм искал да имам нормално семейство където членовете му не се карат.Вече си мисля,че нищо няма да излезне от мен,нямам желание за учене,нямам приятелка,не получавам никакво уважение от съучениците си дори ми се подиграват(По скайпа казват,че само се шегуват.Дори да е така това означава,че нямам и чувство за хумор)Искам да се извиня ако има правописни и правоговорни грешки просто преди 5 години живота ми се разпадна.Сигурно така ще е и в живота ми-пълен провал!?

VerryBerry
11-05-2009, 20:38
ами ако продължаваш да си го мислиш такъв и ще си остане.Ако не искаш нещата да са такива е хубаво да се вземеш в ръце,да се стегнеш в училище и да гледаш малко по-ведро на живота.Познавам хора,които са израснали без един родител,които са много упорити и нахъсани да се справят в живота.Не си пропилявай възможностите заради това,че си само с майка си.Към нея трябва да си по-тактичен и да не изискваш прекалено много.Ако и ти й помагаш,ще се справите заедно ;)

yanito1996
11-06-2009, 07:00
Абсолютно съгласна съм с VerryBerry. Стимулирай се, учи и животът ти ще се нареди както трябва. Има случаи, в които децата израстват в богато семейство и наследяват парите им, ама даже името си не могат да напишат правилно. Има и такива, в които детето е генииче, ама не се труди и нищо не излиза от него. И бай дъ уей всички деца са гениичета, просто някои не го показват, защото и те не го знаят. Опитай се да разбереш какъв е твоя талант (ИМАШ!) и го развии. От там нататък всичко ще е ок. :)

vinieee
11-06-2009, 16:58
не се отчайвай :) груба грешка вървиш само напред

dacodaco
11-06-2009, 17:17
аз съм на 16 и живея с 4етирите ми сестри и майка ми...да,вярно сме доста хора но и аз и тя работим и се справяме!имам доста добри оценки но ми е тежко... :!: въпроса не е да ме съжаляваш,да те карам да работиш или да натискаш майка ти да работи пове4е... просто има надежда навсякъде и ако се стегнеш ще станеш 4овек за пример :arrow: :arrow:

faithhh
11-06-2009, 20:49
Аз съм бил в депресия и много добре знам какво ти е , не ти се живее , агресивен си , и други проблеми. Но разбери , не трябва да се подаваш.

danibebi
11-06-2009, 21:07
Никога не губи вяра..Ако не харесваш сегашните си приятели-поговори с тях да не се шегуват толкова или си намери други приятели.. :) Спрямо майка ти-поговори с нея кажи и как се чувстваш-или поговори с баща ти за това може и да ти помогне някак си..освен това ако имаш някой мн добър фр можеш да споделиш и с него :) :)

soul1199
11-07-2009, 11:36
и моите родители за разведени,нито ти,нито аз можем да променим това,според мен трябва да се стегнеш и да не ти пука

Mitkoni
11-17-2009, 16:56
Благодаря ви!Много!! :)

YouKnowImBetterThanYou
11-17-2009, 18:52
Пич, на тая земя няма нито едно "нормално" семейство. А и никой не желае да си вади кирливете ризи пред обществото, това че виждаш хората как се усмихват, не означава, че са щастливи. Предполагам дори ти в училище си слагаш маска и не говориш за личните си проблеми, че родителите ти са разведени, че баща ти ви е изоставил с майка ти и т.н. Е, споко, другите също не говорят за себе си. Впрочем никой не обича да си придава изражение на нещастен човек, защото после останалите го отбягват. Колкото повече мъка излъчваш, толкова по-отлъскващ за околните си, за това всеки се предструва, че живее страхотно. Твоите проблеми са нищо в сравнение с тези на някой сирак например, радвай се на каквото имаш. Сигурен съм, че родителите ти не са те оставили на самотек и се интересуват от теб и от това дали си гладен и облчен. Да, естествено, че не е най-важното, но в крайна сметка не всеки родител може да изрази любовта си, а и на 15 си голям вече. Нормално е да разбираш света на възрастните малко по-обективно и да не се тормозиш от незначителни неща, които са съвсем естествени днешно време. Разводи, братя или сестри от друг брак на единия родител и т.н....

Sissy90
11-22-2009, 19:27
А замислял си си се майка ти как се чувства? Щом да се скарате за дъвка, значи и двамата генерално не сте добре (не го казвам с лошо, не ме разбирай грешно). Опитай се да бъдеш по-мил с нея. Говорите ли си за това какво ви се е случило през деня? Помагаш ли й вкъщи - чистиш ли, пазаруваш ли? Двамата ще се справите. В момента тя ти е най-близкият човек и трябва да се научиш да разчиташ на нея.
Недей да искаш баща ти да се върне при майка ти, защото нищо добро няма да излезе. Щом не иска поне някакви пари да ти дава, значи изобщо не го е*е нито за теб, нито за нея. По-скоро се надявай майка ти да срещне някой друг, който да я прави щастлива и ако те запознае с някой мъж, с когото излиза, не се дръж към него резервирано и грубо.
На твоята възраст не е толкова странно да нямаш приятелка. Аз на твоите години за пръв път се целувах (добре де, 14 бяха, но пак е късно). Момчетата по принцип по-късно завързвате връзки. А за отношенията със съучениците си виновен отчасти и ти - ако им позволяваш да те тъпчат, ще го правят. Тийнейджърите, особено 6-8 клас, са ужасни, нетактични и груби. Намери хора, с които имаш общи интереси и които няма да ти се подиграват за това, което си. На мен ми отне страшно много време да осъзная колко много ме потискат хората, с които се движех до около 13-14-годишна. Когато постоянно ти повтарят, че си тъп, грозен или нещо такова, в един момент започваш да вярваш. Все още ми е трудно да си повярвам, че изглеждам добре и момчетата ме заглеждат и си падат по мен - свикнала съм, не никой не ми обръща внимание и никой не ме харесва. Стегни се и недей да им вярваш, че боклук или каквото там се опитват да ти втълпят, защото не са прави.

Belair
11-30-2009, 12:31
Хм,и мойта история е подобна.Направо чувствам живота си съсипан и имам доста странен характер.Даже са ме водили на психиатър,заради депресията,която имах,и от коята още не съм се отървал напълно