Пустите Прятели

[render360]

Здравейтее..Аз сам момче на 14 годиинии и сам 8ми клас.
Както всички правили изпитите за 7ми знаят че всеки е с нов клас , нови хора ,нов прятели и подобнии..Аз си останах в старото даскалоо но класа ми е нов и да ви кажа честно е Супер Готин :grin:
Проблема е че винаги имам чувството че дразня хората , че ме ненавиждат,не искат да говорят с мен и го правят ей така за "спорта"..
Все ги питам най-честно те казват че не е така и че са ми много добри прятели и аз им вярвам защото досега останах с много добро впечатление.Имате ли някакъв съвет как просто да се отпусна , да не мисля толкова негативно или нещо и аз незнам вече..Онзи ден ме обърна пак депресията и вече незнам да се смея ли да плача ли..
Ако някой е минавал през това да сподели от собвствен опит :(

[elito0o0o0]

[-(

[mrtn]

Поне да беше дала някакъв съвет, като му поправи грешките! Тука няма изпит по български език, нито някой ще го оценява.
Сега по същество. Може би след време, когато приятелите ти докажат с действия, че те уважават това чувство ще изчезне мигновенно. А и помъчи се сам, от теб зависи всичко. Успех!
Айде сега давам честа на elito0o0o0 да ми поправи правописните и пунктационните грешки. :)

[render360]

Ммм надявам се някой ден така да стане че просто щастието само да си идва и наистина да мога да имам доверие на прятелите си...Хах..Ако има някакъв напредък ще кажа но едва ли..Напоследак единственото което правя е да гледам да не се набивам на очи :-#
Но надявам се да си права а до колкото правописните грешки,да не сам някакъв отличник на тема даскало като цяло но отчасти "новатА" ми клавиатура си има зъб в това :-o

[mrtn]

момче съм да кажа само :lol:
ами тва няма да ти е от полза, така че сам трябва да се справиш и да се довериш на тези хора, щото явно наистина са ти приятели :)

[render360]

Извинявай 8-)
Да отбележа че не спя много ма не много хора се интересуват.
:-o

[Krasencety]

И аз се чувствам така в класа си :-| :(

[BaBsYyY_SeXyYy]

Ами и аз понякога така. Сякаш съм леко излишна и те насила общуват с мен, просто за да не се обидя и да не ме наранят. В цялата ситуация няма нищо вярно, просто си го внушавам, знам го и пак се притеснявам. Знам ли защо е така.. Хормони?