PDA

View Full Version : Железният войник



MetalZone
11-06-2009, 23:21
От темата "Детска радост" в този раздел.. си спомних за железният войник (спомени, спомени) и намерих това... пък и може да стане нещо като дискусия.. бали го.. x.x Ако не ви е интересно, моля не пишете и оставете темата да изгние нейде по трасето. :]


Днес ще отдам заслужена обич и почит към един символ на свободата от моето детство. Може би той е нанесъл повече поражения на диктатурата отколкото Солженицин, пражката пролет и стъпването на луната взети заедно.
Този герой на моето поколение (последното, пазещо съзнателен личен спомен за социализма) е шоколадовото яйце.

За шоколадовите яйца са характерни следните три неща:
1. Вкусен двуслоен шоколад
2. Различни миниатюрни играчки, скрити в жълто пластмасовото "асансьорче" (името идва от специфичното му приложение в риболова)
3. Недостъпност за кучета и българи.

За третата характеристика иде реч. Шоколадовото яйце е най-баналната и евтина детска залъгалка. Нещо като снаксовете, които днешните ангелчета размазват с лепкави ръчички по дрешките си.

Шоколадовото яйце струваше 45 цента (0,45$). Всяко дете по света можеше да си го позволи - в Ангола, Франция, Нигерия, Финландия, на остров Ява, в Англия, Никарагуа, Сингапур и Канада - всички деца събираха играчките от яйца. Децата по целия свят - бели, черни и жълти, късаха нервите на магазинерите, като дрънкаха и "прослушваха" всички яйца подред , за да отгатнат в кое се крие обетованата играчка - "железния войник". Всички деца по света, без българските.

Моят рожден ден е през лятото. Обикновено го посрещахме на морето. Родителите ми знаеха, че има един подарък, който ще засенчи всички играчки от Детмаг, всички пижами, чорапи, книжки и плетените от баба ми пуловери.

За целта, един ден в годината баща ми - достопочтен столичен инж.ст.н.с.N ст. и заврян зет, трябваше да се превъплъти в персонаж, който днес Румен Петков би нарекъл "оперативно интересно лице от сивата икономика". Започваше да обикаля барове и фоайета на хотели и с намигания и тайни знаци да се опитва да предразположи някой барман, келнер, или сводник. Ако му провървеше, срещу 3 лв. по черния курс купуваше банкнота от 1 долар. Същата работа като зелените банкноти вършеха и "Боновете" - валутни левове, които под строг контрол получаваха българите, работещи като гастарбайтери в пустините на третия свят -най-големите баровци на социализма .

Снабдени с ценната купюра, с баща ми отивахме в корекома или валутния магазин на хотела (тогава "корекомски" стоки се продаваха по рецепциите на хотелите, само за чужденци) и извършвахме заветната сложна международна валутно-стокова транзакция.

Неслучайно написах последните думи без кавички. В българските валутни магазини с ресто не се работеше. Монети от българи не се приемаха. Затова банкнотата трябваше да се "уплътни". Това означава, че ако добиеш банкнота от 10 Бона, трябва да пазаруваш за 10 Бона. При 10 $ също не връщаха ресто, но тук можеше да се направи изключение, ако лелката зад щанда е изключително човечна и си рискува главата.

И така, в един долар има пари за 2 шоколадови яйца, но за останалите 10 цента не може да се купи нищо. Затова обикновено хората търсеха комбинация: яйце + тоблерон (40 цента) + пакетче дъвки (15 цента). Ако баща ти е пич (а моя е), може да прежали остатъчните 10 цента и да получиш 2 яйца.
Молиш се поне от едното да се падне железен войник. Тогава можеш да отчетеш "успешна година"и да подредиш Vitorio до останалите си любими джунджурии. Ако се окаже, че слуха ти те е подвел и ти се падне някоя пластмасова глупост (помня през 82-ра една мишена-клоун, която целиш с малка шайбичка за хокей, да се продъни дано!), махаш театрално с ръка и чакаш с надежда следващия рожден ден точно след една година. (Тогава още не разбирах защо заедно с жеста на махването, шофьорите казват "майка ти мръсна и батко ти мръсен")

Когато се падне медният индианец, римлянинът с цвят "старо сребро" или черният каубой се парализираш от щастие. Превръщаш се в стихче от Мечо Пух:

"Йори не чуваше нищо. Той пускаше и вадеше балона от гърнето, по-щастлив от всякога."

Защо беше цялото това извращение? Защо комунистите бяха лишили българските деца от това най-скапано, евтино и масово удоволствие, каквото можеха да имат децата в Сайгон и Делхи, но не и в София? Никога не успях да разбера това. С годините научих много неща за комунизма, разбрах порочната логика на повечето от униженията, на които подлагаха хората - концлагерите, изселванията, подслушването, изходните визи, доносите... всичко има някакво зловещо обяснение. Но шоколадовите яйца нямат такова. Затова и днес моите дисиденти - антикомунисти са не писатели и интелектуалци, а малката армия бронзови 35-милиметрови фигурки на индианци, рицари и римляни. До средата на прогимназията, щом в някой филм споменат сума в долари, аз инстинктивно я делях на 0,45 и я обръщах в шоколадови яйца. Това не мога да им го простя.

Мислел съм си, че ако някой ден комунистите ми паднат в ръчичките няма да ги бия, мъча и тормозя. Просто ще ги затворя някъде и ще ги храня само с шоколадови яйца. Без сол, без пипер, без хляб. Само шоколадови яйца - сутрин, обед и вечер. Събраните играчки може да се дарят на сираците в някой дом. Защото всички деца имат право на детска радост. Е, железните войници ще задържа за себе си...имам да си наваксвам.


Ето още нещо - http://templar.blog.bg/politika/2008/04/09/pak-za-jeleznite-voinici-ot-shokoladovi-iaica.181505


http://kazakh.files.wordpress.com/2007/12/kinder.jpg

SouthStandServiceLad
11-07-2009, 08:57
О Батенце и аз имам железен войник от шоколадово яйце. Но историята, която си написал е много силна и въздействаща. Евала пич.

MetalZone
11-07-2009, 09:23
Не, братле... аз не съм я писал тази история. Намерих я вчера посред нощите и реших да я споделя с вас. Доста ми харесва и те така... :)