Sir9Maximilian
11-07-2009, 01:51
Онова чувство когато двете ръце се слеят в едно,онова чувство което ти дава надеждата да продължиш напред,чувството когато усетиш уюта на чуждата стая,чувството което те кара да избуташ всеки и всичко зада достигнеш целта си".
Мислех си аз седейки на верандата и чакайки нежния бриз да погали лицето ми, полудявах когато тя не беше до мен.Всеки час ,всяка минута като чели се изкривяваха когато погледнех към часовника,като чели отказваха да се движат стрелките с цел да ме подлудят.Думите просто се изплъзваха от устата ми.Губех ума и дума ,незабелязвах кога времето като чели се изплъзваше помежду ни,всеки път се опитвах да й покажа или не толкова да й покажа ,а да намекна за чувствата си към нея,замислям се и осъзнавам ,че някои хора имат камък вместо сърце.Сърце с образ на диамант,отказват да отделят какъвто и да било елемент на любов, не проявяват фактор и умисъл за болка,не се интересуват от никой.
Незнаех какво да правя,колкото повече мислех ,толкова по сложно ставаше,мислите се вплитаха една в друга така както се вплитат паякът и скорпионът.Почти изгубил надежда вървях по моста , незабелязвах как под натиска на слънцето всичко светна и за миг се почувствах както никога преди.Усещах агонията ,страхът преборваше всичко в мен.Гласовете се преплитаха ,все едно се караха кой да ме ужаси повече.Усещах странични погледи насочени към мен,които постоянно мe избягваха когато се обръщах.Единственото нещо което желаех в този момент беше да я прегърна.Последните секунди от моя живот се разтегнаха в един продължитeлен миг, видях целия си живот,всички моменти от него,гледах себе си от страни , като чели бях друг човек,виждах грешките,недостатъците си, в този момент оцених това което да тогава аз просто "имах". Аз никога повече не отворих очи.
Мислех си аз седейки на верандата и чакайки нежния бриз да погали лицето ми, полудявах когато тя не беше до мен.Всеки час ,всяка минута като чели се изкривяваха когато погледнех към часовника,като чели отказваха да се движат стрелките с цел да ме подлудят.Думите просто се изплъзваха от устата ми.Губех ума и дума ,незабелязвах кога времето като чели се изплъзваше помежду ни,всеки път се опитвах да й покажа или не толкова да й покажа ,а да намекна за чувствата си към нея,замислям се и осъзнавам ,че някои хора имат камък вместо сърце.Сърце с образ на диамант,отказват да отделят какъвто и да било елемент на любов, не проявяват фактор и умисъл за болка,не се интересуват от никой.
Незнаех какво да правя,колкото повече мислех ,толкова по сложно ставаше,мислите се вплитаха една в друга така както се вплитат паякът и скорпионът.Почти изгубил надежда вървях по моста , незабелязвах как под натиска на слънцето всичко светна и за миг се почувствах както никога преди.Усещах агонията ,страхът преборваше всичко в мен.Гласовете се преплитаха ,все едно се караха кой да ме ужаси повече.Усещах странични погледи насочени към мен,които постоянно мe избягваха когато се обръщах.Единственото нещо което желаех в този момент беше да я прегърна.Последните секунди от моя живот се разтегнаха в един продължитeлен миг, видях целия си живот,всички моменти от него,гледах себе си от страни , като чели бях друг човек,виждах грешките,недостатъците си, в този момент оцених това което да тогава аз просто "имах". Аз никога повече не отворих очи.