PDA

View Full Version : Спешно ми трябва помощ



whitepearl
11-08-2009, 19:09
Трябва ми есе на тема-Косвени данъци-ДДС, акцизи, мита
Помагайте. Ще съм ви много благодарна

ira90
11-08-2009, 21:14
Реферат

МИТА, МИТНИЧЕСКА СИСТЕМА И ПОЛИТИКА

Митата изпълняват три основни функции:
 социално-икономическа - намира конкретен израз в регулирането на външнотърговските отношения. Облагането с мита на вносните, износните и транзитните стоки е диференцирано по отделни видове или групи стоки. Прилагането на високи ставки на митата ограничава развитието на външната търговия, а ниските ставки на митата я стимулират. Социалният аспект на тази функция се изразява в обстоятелството, че чрез промяна на равнището на митническите ставки и използването на различни митнически режими се насърчава местното производство. Възможно е да се създадат нови работни места чрез налагането на по-високи вносни мита за някои стоки, които приоритетно се. произвеждат у нас, а вносните стоки са били дотогава по-евтини, тъй като са се продавали на дъмпингови цени;
 фискална - проявлението на тази функция е в осигуряването на финансови средства за бюджета. Значението на тази функция в последните години постепенно намалява, тъй като не само България, но и в страните, членуващи в Световната търговска организация (СТО), постепенно намаляват митата си;
 политическа - изразява се в оказване на политически натиск чрез митническата си политика от по-силните в икономическо отношение страни по отношение на страните с по-слабо развито стопанство. Това на практика става, като се налагат прекомерно високи вносни мита от по-силно развитата държава за стоките, произведени в развиващата се страна, което довежда до още по-голямото й икономическо изоставане. Познати са редица случаи на оказване на политически натиск чрез използването на икономически средства за принуда, каквито са митата, за постигането на някои стратегически интереси на водещи страни в стопанско и военно отношение във вреда на слабо развити държави.
Митата са една от най-старите форми на косвени данъци. През Средновековието и Ренесанса те са били едни от най-важните приходоизточници. Впоследствие тяхното фискално значение постепенно намалява. Митата могат да се определят като косвен данък, който се начислява и събира при преминаване на стоките през границата. Митата се събират от митническата администрация за преминаващите през границата вносни, износни и транзитни стоки съгласно Митническата тарифа.
В историческото развитие на България едни от първите сведения за митата като приход за хазната на хана дава договорът между хан Тервел и византийския император Теодосий Трети в началото на VIII в. от н. е. В него се предвижда задължението за търговците от двете страни да се снабдяват със специални разрешителни писма, с оглед да не избягнат митническия контрол. През IX-Х в. с мита са били облагани стоките не само на търговците, търгуващи с Византия, но и на тези, които са осъществявали търговска размяна с по-далечни страни като Киевска Русия, Великоморавия, Франкската империя и т.н. В Националния исторически музей в София, кв. Бояна, са изложени оригинални оловни печати, използвани също през IX-Хв. на митницата на българо-византийската граница при тогавашния град Дебелт. Автентични сведения за наличие на облагане с мита се срещат и в три грамоти на цар Иван Александър от средата на XIVв. Общ термин за митата по това време е византийското наименование кумерк, което се употребява в Дубровнишката и в Рилската грамоти, а във Виргинската грамота този термин е заменен със славянобългарската дума царина. В тези писмени исторически паметници е посочено, че адвалорно мито в размер 3% от стойността на всяка стока са заплащали търговците от италианската Република Венеция. Търговците от другата много силна в стопанско и военно отношение през късното Средновековие италианска Република Генуа са били облагодетелствани в сравнение с венецианските търговци. В полусамостоятелното Добруджанско княжество, което в средата и в края на XIVв. е било управлявано от Добротица, а по-късно от наследника му Иванко, са плащали адвалорно мито в размер само на 1% от стойността на стоките.
След Освобождението на България от турско робство преди назначаването на първото българско правителство, на 07.04.1879 г. администрацията на временното руско управление изготвя, а императорският комисар княз Дондуков-Корсаков утвърждава „Проект за митарствен устав на Българското княжество". Този устав на практика е използван за първия митнически закон у нас в първите години след възстановяването на българската държава. В Берлинския договор от 1878г. в резултат на Берлинския конгрес се е предвиждало в Княжество България да не могат да се налагат мита, по-високи от 8% за вносните стоки. По този начин внасяните чуждестранни стоки в сравнение с произвежданите по занаятчийски начин български стоки стават значително по-евтини. Това води до западане на българските занаяти и впоследствие до разоряване на повечето от българските занаятчии и оттам на редица градове и региони в Подбалканските котловини и Предбалкана. На практика Княжество България не е в състояние да провежда самостоятелна митническа политика в интерес на своята национална икономика, което се отразява негативно на състоянието на бюджета на княжеството. През 1879г. се приема и Временна инструкция за митническите учреждения в Българското княжество. По-късно през 1881г. се разработва Проект за обща митническа тарифа за вносните и износните стоки, основаваща се на специфичните мита, което по това време е сравнително по-благоприятно за фиска. Независимо от сравнително ниския размер на митата те са представлявали един от най-важните приходоизточници за бюджета и през първите дванадесет години след възстановяването на българската държава между 1879г. и 1890г. те са заемали между 12,3% и 19,7% от общите приходи за държавния бюджет. През 1885г. се приема Закон за митниците на Княжество България, а през 1900г. - Правилник за митниците. В него се детайлизират някои основни постановки, свързани с дейността на митническите служители, служебната им отговорност преминаването на стоките през границата, процедурите по обмитяването и т.н. Значително изменение на митническия режим у нас настъпва с приемането в началото на 1895г. на Закон за насърчение на местната индустрия. Съгласно неговите разпоредби се освобождават от вносно мито непроизвежданите в нашата страна суровини и материали, а също и машините, необходими за изграждането на български индустриални предприятия. По този начин по законодателен път чрез регламентация на регулирането на външнотърговските взаимоотношения се дава мощен тласък за развитието на родното производство и преимуществено на индустрията. С оглед на преодоляването или по-скоро заобикалянето на неравноправните разпоредби на Берлинския договор по отношение на митническия режим, по предложение на кабинета на Стефан Стамболов Народното събрание приема „Закон за сключване на търговски договори с всички държави, които биха пожелали това". Първата държава, която след приемането на закона, сключва междудържавен договор с Българското княжество е Великобритания. В него вносното мито за английските стоки вече е 8,5%, вместо 8%, както бе предвидено на Берлинския конгрес през 1878г. Вследствие на далновидността на тогавашното правителство, разработило и наложило гласуването на този закон, вносните мита постепенно се повишават на 10,5%, а за някои стоки по-късно те стават 14%.
През 1906г. се приема Закон за митниците, а през 1938г. -Правилник за митническата стража. Тези два нормативни акта действат до 1948г. Относително високи са приходите от мита непосредствено след Първата световна война, когато те са около 30% от общите бюджетни приходи. По-късно те намаляват и според статистическите данни от средата на тридесетте години на XX век митата са били между 11,9% и 13,3% от общите бюджетни приходи. През годините на Втората световна война приходите от мита чувствително намаляват поради военните действия на основните търговски партньори на България. По времето на планово-централизираното стопанство е установен абсолютен държавен монопол на външната търговия, както и държавен валутен монопол. Основната задача в този период на митническия контрол и на митническите органи при облагането с мита е преди всичко да осигуряват спазването на тези два държавни монопола, а на по-заден план е да събират митата, независимо че те са значително перо в бюджета по това време. През периода 1948-1990г. митата със страните, имащи развито пазарно стопанство, от Европейската икономическа общност, САЩ, Канада, Япония и т.н. са твърде високи за сметка на тези със страните, които членуват в бившия Съвет за икономическа взаимопомощ или са включени в групата на т.нар. „приятелски" развиващи се държави. Митата са осигурявали в този период значителна част от приходите в бюджета. България по това време не е членувала в ГАТТ (Общото споразумение за митата и търговията), което е позволявало вносните, износните и транзитните стоки да бъдат облагани със сравнително високи мита. За осигуряването на спазването на тези два държавни монопола изцяло е променено стопанското и финасовото ни законодателство, което е съответствало на принципите на планово-централизираното стопанство. През 1948г. е приет друг Закон за митниците, който отменя този отпреди войната, както и редица правилници и наредби за прилагането му. През 1960 г. е приет осъвременен Закон за митниците, който с редица изменения бе в сила до началото на 1999г. Монополът на държавата във външната търговия бе отменен едва с Указ №56 за стопанската дейност през 1989 г., което доведе до значително изменение на основните задачи и на прерогативите на митническите органи в Република България.
Днес нормативната база на митническия контрол е регламентирана в Закона за митниците, Правилника за приложение на закона за митниците и Правилника за вътрешния ред на митническите учреждения.
От 1999 година започва да действа новият Закон за митниците. В структурно отношение той има 240 члена, разпределени в девет части с тридесет и две глави, допълнителни, преходни и заключителни разпоредби.
Този Закон за митниците е направен по подобие на Европейския митнически кодекс С изключение на първата глава "Общи положения" и предпоследната свързана с "Административно наказателните разпоредби" той напълно наподобява на цитирания кодекс. Интересен е въпроса защо не сме приели Митнически кодекс, след като сме пренесли изцяло Митническия кодекс на Европа. Отговорът се крие в конкретната правна и фактическа среда у нас. Съгласно Закона за нормативните актове с "Кодекс се регламентират обществените отношения предмет на цял клон на правната система". Такива у нас са Наказателен кодекс, Кодекс на труда. Семеен кодекс и др. Органът имаш право на законодателна инициатива приема, че митата, митническия контрол не са самостоятелен клон на правната система, поради което законодателя е издал закон.
Освен това трябва да се има предвид, че всяка промяна трябва да бъде гласувана от Народното събрание. С това всяко негова изменение е значително по-трудно и бавно. С изборът си на Закон за митниците е постигната по-голяма гъвкавост и приемственост необходими при новите условия. Самият закон препраща към множество други подзаконови нормативни актове, което означава, че отсъстват правни норми и се дава възможност не по законодателен път да бъдат променяни и изменяни.
Законът предвижда излизането на два правилника, няколко наредби и инструкции. Първият подзаконов акт е "Правилник за приложението на закона за митниците", а вторият основен поднормативен акт е "Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения".
Правилникът за прилагане на закона за митниците /ППЗМ/ влезе в сила от 01.01.1999 година и отмени действащия ППЗМ от 1975 година. Обнародван е в ДВ№ 149/1998 година и съдържа 886 члена, състои се от шест части, седемдесет и три глави, допълнителни, преходни и, заключителни разпоредби, заедно с 67 приложения.
Като цяло ППЗМ развива идеите за либерализация на митническия контрол и уеднаквяването му с европейския такъв.
След публикуването на ППЗМ, бяха издадени и други нормативни актове. По-важните от които са:
 Наредба № 11/1998 год. За реда за писмено деклариране на стоки пред митническите учреждения;
 Наредба № 7/1999 г. за условията и реда за предоставяне на държавни учреждения на отнети или изоставени в полза на държавата моторни превозни средства;
 наредба №11/99 за условията и реда за разпореждане от митниците с изоставени и отнети в полза на държавата стоки.
В сила са международните митнически конвенции, които Република България е подписала или към които се е присъединила. Конвенциите са нормативни актове, които имат предимство пред нормативните актове, създадени в страната. Те са следните:
 Митническа конвенция за временно допускане на стоки /АТА/. Брюксел, 06 12.1961г., в сила за нашата страна от 01.11.1964г.;
 Митническа конвенция за международен транспорт на стоки, под прикритието на ТИР карнета, Женева, 14.11.1975г., в сила за нашата страна от 20.04.1978г.;
 Митническа конвенция за създаване на международен съюз за публикуване на митнически тарифи, Брюксел, 05.07.1890г.;
 Международна конвенция за опростяване на митническите формалности. Женева, 03.11.1923г., в сила за нашата страна от 10.12.1926г.;
 Конвенция за митнически улеснения в полза на туризма и допълнителния протокол към нея, съставена в Ню Йорк на 04.06. 1954г., в сила за страната ни от 05.01.1960г.;
 Конвенция относно временен внос на частни шосейни превозни средства, съставена в Ню Йорк на 04.06.1954г. и в сила за нашата страна от 07.01.1960г.;
 Митническа конвенция относно контейнерите, създадена в Женева на 02.12.1972г и в сила за нашата страна от 22.08.1977г.;
 Митническа конвенция за режима на палети, използвани при международен транспорт, Женева, 09.12 1960г., в сила за нашата страна от 12.06.1962г.;
 Конвенция за създаване на Съвет за митническо сътрудничество, Брюксел, 15.12.1950г. и в сила за нашата страна от 01 08.1962г.;
 Митническа конвенция относно улесненията, които се дават за внос на стоки, предназначени да бъдат показани или използвани на изложение, панаир, конгрес или подобно мероприятие, съставена в Брюксел на 08.06.1961г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964г.;
 Митническа конвенция относно временния внос на професионални материали, Брюксел, 08.06.1961г. и в сила за нашата страна от 01.11.1964г.;
 Международна митническа конвенция за опростяване и уеднаквяване на митническите режими, съставена в Киото на 18.05.1973г. и в сила за нашата страна от 20.07.1982г.;
 Митническа конвенция относно временен внос на търговски шосейни превозни средства, съставена в Женева на 18.05.1956г., в сила за нашата страна от 07.01.1960г.;
 Митническа конвенция относно временен внос на амбалажи, съставена в Брюксел на 06.10.1960г. и в сила за нашата страна от 06.12.1969г.
От 01.01.2000 година влезе в сила Валутния закон, с които се отмени действащия от 1966 год. Закон за сделките с валутни ценности и валутен контрол. С него страната ни се доближи до европейските стандарти.
За митническата администрация влизането на Валутния закон породи нови задължения: нова декларация, нови регистри и информация, нови лимити за износ и внос на валутни ценности и други.
В последните десетина години една от основните цели на митническия контрол, респективно значението на една от основните функции на митата фискалната постепенно намалява. Митата са все още важен приходоизточник за държавния бюджет, но техният относителен дял в общия размер на приходите намалява в последните години. Ето защо на преден план излиза другата основна цел на митническия контрол, която се свежда до защита на интересите на българското производство от конкурентен за българските производители внос и особено ако се използват дъмпингови цени, както и стимулирането на ефективния износ на български стоки. От съществено значение за развитието на митническия контрол в бъдеще е неговата решаваща роля при предпазване на българското население и на останалите потребители от страните на ЕС, както и на групата страни, желаещи да се присъединят към неговите структури от редица стоки, чието контрабандно преминаване е забранено по силата на международни конвенции и спогодби, като наркотици, вредни химикали и биологически и бактериологически вещества, оръжие, селскостопански произведения и продукти, опасни за здравето, защитени видове диворастящи растения и диви животни, произведения на изкуството и културата, в т.ч. и тези с археологическа стойност, валута и ценни книжа над определените със закона размери, благородни метали над определените норми от българското законодателство и т.н.
Същността на митническия контрол може да бъде определена от различни гледни точки. Митническият контрол проверява внасяните и изнасяните стоки, за да се установи дали вносът или износът е законен и да се определят качествата, количеството и стойността на внасяните и изнасяните стоки.
Според закона Митнически контрол е "извършването от митническите органи на специфични действия: като проверка на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни пред държавната граница, и други подобни действия за осигуряването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове."
Според Теорията на управлението, управлението на митническата дейност може да бъде разделено по функции на управление, сред които контролът заема особено важно място.
Според някои автори митническият контрол представлява система от дейности, предхождащи процеса на обмитяване на стоките. Те обясняват появата на митническия контрол с разликата във времето и мястото на възникване на генераторния факт и ликвидацията на данъка. Заради това е необходима форма на наблюдение на стоките. Тази форма на наблюдение е митническият контрол.
Това определение е заимствано от действащия Закон за митниците, където митническият контрол е част втора от закона, а обмитяването е част трета.
Внимателният анализ на съдържанието на обмитяването показва, че то е основното съдържание на митническия контрол. Като съвкупност от процедури, то включва деклариране, манифестираме, преглеждане, описване, оценяване и тарифиране на стоките, изчисляване, заплащане или обезпечаване на митните сборове или пропускане на стоките безмитно и коригиране на отклоненията.
Обмитяването обхваща движението на стоките от пресичане на държавната граница, която е и митническа граница. С опита за пресичане или с пресичането на границата възникват задълженията, свързани с митнически контрол: деклариране, пропускане с или без мито.
Митническият контрол е вид специализиран финансов контрол, притежаващ специфична организация, технология и методология, имащ за цел спазването на установения външнотърговски режим. Подобно интерпретиране дава възможност да се разгледат поотделно въпросите за същността, съдържанието, организацията, методологията и технологията на митническия контрол.
В новия Закон за митниците е въведено и понятието митнически надзор, който е дефиниран като "съвкупност от действия на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.” Разграничат се действията на субекта на контрол /митническата администрация/ при еднаквост на целите, организация,работата, методология и технология. Разграничението е на общи и специфични действия.
В общите характеристики може да се посочи:
 общ субект на действие - митническата администрация;
 общ обект на контрол;
 общ характер на дейността – по същество се извършва контрол, но в по- общ план.
Освен общите черти, които показват общата същност, митническият контрол и надзор имат и различия. Те са:
 в по- широкото поле на обхват на митническия надзор - всички стоки с влизането си на митническата територия са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол;
 митническият надзор преминава в митнически контрол след определяне на митническия статут на стоките, тоест след като се определи митническият режим или митническото направление;
 митническият надзор приключва, когато стоките са изнесени или унищожени, условията за преференциално третиране са премахнати или се получи разрешение за друго целево предназначение. Заедно с него приключва и възможността за митнически контрол;
 възможностите за въздействие на надзора се обуславят от възможностите на въздействие на митническия контрол, откъдето следва, че те се отнасят като общ контрол към специфичен;
 митническият контрол предполага специфични действия, докато надзорът - общи, откъдето следва, че те са едно цяло с две различни части по степен на обобщеност;
 митническият надзор дава възможност да бъде извършен контрол, но не всяка възможност може да бъде реализирана, което обуславя и репрезентативния характер на митническия контрол.
С делението на митническия контрол на общ (митнически надзор) и специализиран се постигат повече знания за процесите, които съпътстват обектите на контрол, по- голяма измеримост на контролното въздействие.
Според общата теория на контрола , митническият контрол има следните елементи:
 Формулира режима в очертаната митническа политика.
 Измерване на очакваното състояние.
 Оценка на фактическото състояние.
 Диагностика
 Коригираща програма за действие.
Митническият контрол се разделя на различни видове. Според близостта на обекта на контрол към субекта на контрол се разделя на:
 вътрешен;
 външен;
 ведомствен.
Вътрешен контрол се осъществява в самото митническо учреждение - пункт, районна митница, митническо бюро и т.н. Външен МК се осъществява от митническите служители върху преминаващите стоки, пътници, при изпълнение на служебните им задължения. Ведомствен е контролът, осъществяван от Агенция “Митници” по отношение на своите подразделения.
Според вида на транспортното средство МК се дели на:
 контрол на автомобили;
 контрол на самолети;
 контрол на кораби;
 контрол на железопътни превози.
Според предмета на контролната дейност:
 физически и юридически лица;
 местни и чуждестранни лица;
 частни и държавни.
Според териториалния обхват митническият контрол бива национален и интернационален.
Една от спецификите на митническия контрол се изразява във факта, че митническата политика се формира, както от вътрешни, така и от външни интереси, споразумения и договорености.
Според степента на обобщеност митническият контрол се дели на общ и специализиран Общ е митническият контрол, които се осъществява чрез митническия надзор, а специализиран е митническият контрол, които се осъществява в рамките на законовото определение на митническия контрол.
Един от основните моменти при разглеждането на същността на митническия контрол е митническата територия на съответната страна и в частност на Република България, на която те могат да бъдат извършвани. Митническата територия в редица случаи не съвпада с държавната територия. Нейните елементи са:
 Сухоземна митническа територия. Тя може да бъде определена като земята (сушата), принадлежаща на съответната държава в рамките на нейните митнически граници, а също и островите, принадлежащи в териториалното море, изкуствените острови, установки, съоръжения и конструкции, които тя е изградила в морската изключителна икономическа зона или които тя стопанисва и над които упражнява изключителна юрисдикция по отношение на митническото законодателство като платформи за добив на нефт и газ, летища на изкуствени острови и т. н.
 Водна митническа територия е пространството на реките, езерата, водохранилищата и каналите, разположени в пределите на митническата територия, а също вътрешните морски води, териториалното море и прилежащата зона.
 Въздушна митническа територия е пространството над сухоземната и водната митническа територия на съответната страна, определено чрез мислено прокарване на вертикална линия, чиято основа се явява границата на сухоземната и водната митническа територия.
Основно изискване за определянето на митническата територия е националното митническо законодателство, което действа за определената с междудържавни договори митническа територия на държавата (съответно сухоземна, водна и въздушна).
Митническият контрол е част от граничния контрол и се осъществява съвместно със следните държавни органи:
 правоохранителните органи на границата от системата на МВР - граничната полиция и паспортната служба;
 за ветеринарно-санитарен контрол и за фитосанитарен контрол;
 за здравен контрол на преминаващите пътници;
 за контрол върху превозните средства от Управление „Пътни разрешителни и такси" при Министерството на благоустройството и регионалното развитие и др.
Синхронизацията на контролните действия между посочените държавни контролни органи в името на защитата и отстояването на държавните интереси е в основата на ефективния граничен, респективно митнически контрол. В тази връзка от съществено значение е и съвместната борба на посочените държавни органи срещу негативните явления в досегашната им дейност, от които най-важна е борбата срещу различните форми на корупция.
Съприкосновението на чуждестранния турист или бизнесмен с контролната дейност на държавните органи и в частност с митническите органи на ГКПП е първото негово впечатление от нашата страна и много често то се явява определящо за бъдещото му отношение към нея и към нашия народ. Ето защо от качеството на упражнявания митнически контрол и от граничния контрол като цяло зависят по косвен начин в редица случаи бъдещите инвеститорски планове на потенциални чуждестранни инвеститори или планове за традиционен рекреационен туризъм на цели семейства от водещи в икономическо отношение страни. В качествено отношение за подобряването на ефективността на митническия контрол относно ускоряването на процедурите по обмитяването и проверката на стоките и багажите на физическите лица по начин, сходен с този от страните от ЕС и другите развити държави, има още какво да се желае от митническите органи.

ira90
11-08-2009, 21:18
Промените в ДДС - наказание за добросъвестните данъкоплатци

Досега фирмите правеха всичко възможно, за да се регистрират, занапред ще правят точно обратното

1999 г. - годината, в която България получи най-високата си оценка за постигнати резултати в областта на хармонизацията с европейското законодателство; годината, в която бе обявено, че България ще бъде поканена за започване на преговори за присъединяване към Европейския съюз; годината, в която все повече говорим, че българските компании трябва да укрепнат, за да посрещнат конкуренцията на европейските си партньори; годината, в която продължаваме да говорим за намаляване на данъчната тежест. Все през тази година българските данъкоплатци се сдобиха с нов Закон за данък върху добавената стойност. Не че в него няма фискални разпоредби, но все пак с този нов закон беше направена сериозна стъпка напред в хармонизацията.
Обаче тази 1999 година и на вниманието на Народното събрание са поставени за обсъждане и гласуване не един, а два проекта за изменение и допълнение на новия ЗДДС: чрез Преходни и заключителни разпоредби на проекта на Данъчен процесуален кодекс (ДПК) и чрез Преходни и заключителни разпоредби на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за облагане доходите на физическите лица (ЗОДФЛ).
Сякаш между другото или с надеждата да стане незабелязано много от предложените промени изглеждат като редакционни, други са обобщени като “Въвеждане на други облекчения за данъчнозадължените лица”. Но проектите всъщност предвиждат много сериозни изменения, които като цяло накърняват правата на данъкоплатците.
ДДС върху авансите по износа
Изменението в чл. 14, който регламентира износа като облагаема доставка със ставка нула, предвижда, че ако до един месец след месеца на настъпването на данъчното събитие доставчикът не се снабди с документите за доказването му, по тази доставка се дължи ДДС 20 на сто. Това правило се въвежда, независимо че в последващ момент документите ще бъдат налични и има доказателства за това от договорите. Проектът предвижда, когато документите се съберат впоследствие, доставчикът (износителят) да коригира данъка, който е внесъл в бюджета за своя сметка.
Нека разгледаме хипотезата, при която българска компания е изпълнител по договор с чуждестранно лице за изработка на ишлеме (с материали на клиента). Производственият процес и ефективният износ ще се осъществят за срок от четири месеца (т.е. по-дълъг от новопредложения в ЗДДС). Ако бъде въведен този срок в ЗДДС, последиците за българската компания износител ще бъдат:
- след изтичането на втория месец българската компания ще дължи ДДС към бюджета, защото още не са настъпили всички юридически факти от фактическия състав на износа и естествено липсват към този момент всички документи за доказването му
- данъкът ще следва да го внесе българската компания за своя сметка в бюджета; не би могла да го вземе от чуждестранното лице, тъй като това е износ и никой не би се съгласил на подобно нелогично действие
- българската компания ще се лиши от необходимите й оборотни средства да изпълни договора си с чуждестранния възложител
- ще се дължи данък по доставка, която по смисъла на ЗДДС е износ само защото е продължителна във времето като производствен процес
- ще се създадат проблеми с документирането на доставката в един данъчен период като облагаема, в някакъв следващ данъчен период като износ
- промяната на режима на доставката ще затрудни правилното определяне на облагаемия оборот и на нововъдения общ облагаем оборот за данъчнозадълженото лице. Нещо повече - може да се стигне до възникване на основание за задължителна регистрация по ЗДДС и в следващ момент до възникване на задължение за дерегистрация;
- ако българската компания не е износител, ще чака дългата процедура по възстановяване на данъчен кредит поради корекцията на внесения вече данък, който е станал недължим.
Тези проблеми ще възникнат и в много други хипотези - при предварителната продажба на самолетни билети, при възникване на технически проблеми при износа на стоките - дефекти, които следва да бъдат отстранени преди ефективния износ, и много други.
Резонният въпрос е кому е нужна промяна, която е в противоречие с интереса на данъчнозадължените лица, в пълно противоречие с принципите на данък върху добавената стойност и в пълно противоречие с европейското законодателство. И друго - тя не е и в интерес за бюджета, защото ще доведе до повишаване разходите за администрирането на данъка. Дори представителите на МВФ категорично изказаха становището си, че авансите по износа не следва да се облагат. Това предложение няма да реши ничии проблеми, а само ще създаде такива.
Данъчният кредит - без вина виновен
Предлаганата в проекта за ДПК отмяна на чл.64, т.7 от ЗДДС лишава от правото на данъчен кредит регистрираните лица, които плащат по банков път и дават информация на данъчните органи за доставчика си, когато техният доставчик не може да бъде открит и проверен. Разпоредбата на чл.64, т. 7 постави пред данъчните органи задачата да издирват нарушителите и да събират данъка от тях (та нали именно нарушителите го дължат). Това явно не се хареса на някои или се оказа непосилна задача. Затова за по-лесно разпоредбата се предлага да се отмени. Всичко това означава едно - че проблемът с нарушенията на ЗДДС, вместо да е в ръцете на администрацията, която има и властта, и инструментите да осъществява контрол, се прехвърля на всеки един данъкоплатец, който ще трябва да понесе санкция, ако доставчикът му е нарушил ЗДДС.
Кореспондиращо с отмяната на чл.64, т.7 е предложението с промяна в ЗОДФЛ да се създаде ал.6 на чл.55 от ЗДДС, според която няма да е изпълнено условието данъкът да е начислен, ако доставчикът не е отразил данъчната фактура и данъка в счетоводството си, в справка-декларацията си и в отчетните си регистри. Или с други думи, след като законът приема, че данъкът не е начислен, регистрираното лице изобщо не може да претендира за данъчен кредит. Това само задълбочава принципа да се санкционират коректните данъкоплатци вместо тези, които са нарушители.
И като че ли това е малко, та проектът за ДПК отива още по-далеч - в чл.68, ал.2, т.2 от ЗДДС накрая се добавя “и е изпълнено условието по чл.64, т.2” . Ако и това изменение се приеме от Народното събрание без изменение, то от 1.01.2000 г. право на данъчен кредит ще възниква единствено и само ако следващите две условия са изпълнени:
- доставчикът ни е регистрирано лице и, издавайки ни данъчна фактура, е отразил като задължение към бюджета данъка и в счетоводството си, и в справка-декларацията си, и в отчетните си регистри
- доставчикът на доставчика ни е регистрирано лице и, издавайки му (на доставчика ни) данъчна фактура (тогава, когато му я е продавал - например преди година или две), също е отразил като задължение към бюджета данъка и в счетоводството си, и в справка-декларацията си, и в отчетните си регистри.
Учудващо е, че проектът е спрял дотук. По тази негова логика можеше да се изисква проверка по веригата, по веригата, та чак до производителя на болтовете и гайките. Какво обаче ще се случи, когато тази предшестваща сделка се е състояла преди три години? Какво очаква данъчните инспектори, които следва да проверят тези обстоятелства? И с какво ще се доказват тези факти в случаите, когато ще решат, че следва да откажат правото на данъчен кредит? Едно е ясно - ще настане голямото писане на писма за насрещни проверки и за доставчиците, и за доставчиците на доставчиците. Това безумие означава още нещо - сериозно повишаване на разходите от бюджета за администриране на ДДС и безкрайно дълги проверки и ревизии. По-лесно щеше да бъде, ако просто бяха отменени разпоредбите “Право на данъчен кредит” и “Дата на възникване на правото на данъчен кредит”. Така поне на всички ни щеше да е ясно, че няма защо да се надяваме на данъчен кредит и само ще си внасяме, ще си внасяме...
Внасянето на ДДС обаче също ще се окаже проблемно. Предвижда се създаването на нова ал.3 в чл.74. Съгласно тази нова алинея, ако внесете дължимия данък след 14-дневния срок,
Размерът на данъка се увеличава с 10 на сто
А върху така увеличената главница се дължат естествено и лихви. Няма значение дали сте се забавили два дни или две години. Няма значение и какви са били причините за забавянето - по ваша вина или по вина на банката, чрез която извършвате паричния превод. Увеличението е едно и за всички, и безапелационно. И досега се дължеше лихва при забавяне, но сега вече се увеличава и главницата, върху която се начисляват тези лихви. Ако така на пръв поглед изглежда, че ще накажем некоректните данъкоплатци, то възникват други проблеми - какво ще се случи с големите задължения на предприятията монополисти в България - Нефтохим, БДЖ, Булгаргаз и т.н. Дано авторите на проекта са обмислили добре тези предложения, защото върху тях ще падне тежестта да дават обяснение за увеличения размер на несъбираемите вземания, защото върху тях ще падне отговорността да обясняват защо пада събираемостта на данъците и ефективността на данъчната администрация.
Не по-малко по тежест е и предложението срокът за внасяне на ДДС, дължим по повод прекратяване на регистрацията, да се намали с месец и половина. При дерегистрация се облагат с ДДС всички налични активи, за които е ползван данъчен кредит при придобиването им. Обикновено това е сериозна сума и затова срокът в закона сега е 60 дни. Този срок ще бъде 14 дни от датата на подаване на последната справка-декларация.
Проектите съдържат множество подобни, не по-малко спорни изменения и допълнения на ЗДДС, които съвсем не са с характер “редакционни” и “облекчения”, като например:
- от освободени доставки стават облагаеми доставките, свързани с ценни книжа, установяващи права върху стоки и услуги
- от освободени доставки стават облагаеми безплатните услуги в рамките на държавната поръчка и на утвърдения учебен план, оказвани от висши училища и колежи, получили разрешение съгласно предвидения за това ред в Закона за висшето образование;
- от освободени доставки стават облагаеми услугите, извършвани във връзка със следдипломното обучение, преквалификация и повишаване на квалификацията, финансирани от държавата, когато се извършват от оправомощените за това институции;
- предложената промяна в чл.49, ал.2, отнасяща се до разпореждането с дарени стоки от някои финансово слаби, но социално значими организации като Съюза на слепите, домовете за сираци или стари хора и т.н.
- отменя се и освобождаването от ДДС на вноса на възобновяеми енергийни източници
Тези постоянни, принципно различни промени в ЗДДС не позволяват нито планиране на инвестициите, нито дори ясен данъчен режим за нормалния данъкоплатец. А иначе няма закон, който в такава динамична законодателна и икономическа среда да не се нуждае от постоянно усъвършенстване. Всяка законова промяна обаче следва да бъде правена на база на определена концепция и отговорно, с ясна представа за последиците от нея. Защото, ако има нарушения на един данъчен закон, не винаги причината е в закона
Заради тези промени в закона тенденциите ще се променят. Досега всички фирми правеха всичко възможно, за да постигнат прага и се регистрират по ЗДДС. От тук нататък всички фирми ще правят всичко възможно, за да не се регистрират по ЗДДС. А иначе в България процесът на хармонизация с европейското законодателство, включително и данъчното, продължава...



Дано ти свършат някаква работа ...

whitepearl
11-08-2009, 21:22
blagodarq ti
no mai nqma da mi svar6at rabota

dewil
11-12-2009, 08:24
blagodarq ti
no mai nqma da mi svar6at rabota

Еми тогава ти си търси сам/а :x

bloodymirror
11-12-2009, 11:21
Защо да не ти свършат?
Много добре е написано.. :)
.. ако не ти харесва изобщо,потърси си сам/сама!
.. и вземи пиши на български ;)

mrtn
11-12-2009, 11:31
Момичето се постара да ти намери нещо, а ти..
като не ти харесва, това което ти предлагат имаш учебници и мозък.. :)

bloodymirror
11-12-2009, 12:04
Момичето се постара да ти намери нещо, а ти..
като не ти харесва, това което ти предлагат имаш учебници и мозък.. :)

+1 .

stefanov
11-12-2009, 12:11
Мозък няма да свърши работа, очевидно при нея има липса на такъв и моли другите да и пишат есетата! :x

bloodymirror
11-12-2009, 12:27
Мозък няма да свърши работа, очевидно при нея има липса на такъв и моли другите да и пишат есетата! :x

e... няма лошо..ама сега и претенции ..

whitepearl
11-12-2009, 14:11
tova, koeto mi e kopirala ne sa eseta!

aloveyou
11-12-2009, 15:32
tova, koeto mi e kopirala ne sa eseta!

Еми ти го превърни в есе..
На тебе ли ще ти пишат оценка или на нея :?