есета... [Архив] - TeenProblem.net

justt

11-09-2009, 08:31

Магията на словото

Словото - това е средство за общуване, така необходимо в нашето ежедневие. Нуждаем се от него, независимо дали то е писмено или устно. Да говориш или да мълчиш? Кое е по-добре? Уроците на времето показват, че истинските мъдреци са всъщност хора мълчаливци. Те говорят малко и думите им са дълбоко премислени и стойностни.

Словото може да бъде сладко и горчиво. То ласкае или наранява! Не случайно съществуват народните поговорки: "Първо помисли, после говори", както и "Мълчанието е мъдрост, злато". Често обаче езикът изпреварва мисълта, първо говорим, а после осмисляме казаното. Спомням си една народна приказка "Мечката и лошата дума". В нея дърварят жестоко обижда мечката чрез изричане на неосмислени думи. Не случайно народната мъдрост е изразила и поуката: "Лошата рана заздравява, но лошата дума не се забравя".

Много често думите могат да ни вкарат в беля. Затова например в съда често се казва следното: "Имате право да мълчите, защото всичко казано може да се използва срещу Вас".

Езикът може не само да ни бъде враг, но и приятел. Добрият език ни помага навсякъде - в магазина, в училище, в заведението. Когато например поздравим любезно и ни отвърнат на поздрава с едно "приятен ден", ние се чувстваме радостни, защото започваме деня си с усмивка. Добрите думи, изречени искрено, стоплят човешките души, внасят радост и веселие в сивото ни ежедневие. Например, когато малкото дете се учи да говори и ако първата дума, произнесена от него е "мама" или "тате", то лицата на родителите му просто засияват от радост. Когато човек чуе една дори много обикновена дума, тя може да го зарадва, разплаче, да го развълнува до сълзи. А това не е ли истинско вълшебство, магия? Всяка дума може да бъде важна и магическа. Висотата и магията на Словото са безгранични. Писателите, художниците, актьорите, обикновените хора всеки ден използват силата на речта. Така се изразяват чувства на болка, любов, омраза, обич, привързаност.

Народът е казал: "Добра дума, железни врати отваря!". Какво точно е искал да ни каже народният творец? Това, че всеки се радва, когато чуе добра дума за себе си. Дори най-лошият ученик става благ и по-добър, ако мъничко го похвалят. В днешния обаче забързан и динамичен свят рядко използваме добри думи. Ако например се опитаме поне веднъж на ден да кажем "моля" или "благодаря", може би светът, в който живеем ще стане по-добър. Така ще припомним за вълшебството на думите на нашите учители, родители и близки. Ето аз сега мога да започна първа! Бих казала "Благодаря!" на моите родители, които са ме отгледали, научили да говоря и от които съм чула много народни приказки. Бих казала "Благодаря!" на моите първи учители, като съвсем ясно си спомням трепета, с който посягах към молива, за да започна да рисувам чертички и ченгелчета на първите кирилски букви. И този спомен е съвсем жив в съзнанието ми, сякаш всичко това се е случило вчера, сякаш времето е спряло. Тогава още не съзнавах истинската и магическа сила на Словото, тогава само пишех първите си думи в красиви тетрадки и това за мен бе неописуема наслада. Помня момента, когато прочетох сама своята първа книжка. Какво би бил животът ни сега без книгите? Литературата помага да опознаем света около нас. Книгите ни даряват с мъдростта на нашите деди, поднасят ни запас от знания и ни насърчават да вървим напред с нови сили. Сега с навлизането на новите технологии някои могат да си помислят, че "мишката ще изяде книжката". Но това съвсем не е така! Книгите вече съществуват в електронни издания на безброй компютърни страници, събрани в неголеми по размери дискове. Но важното е, че книгата я има, писменото слово съществува, защото ние имаме нужда от него. Възможността книгата да се изгуби е осъществима само ако ние, хората, загубим своите мечти и идеали .... своята чувствителност. Човек е най-умното същество и ще си остане такова, поне засега. Той има съзнанието, с което може да оценява значимите неща в живота. Благодарение на книгата, човек се образова и това му дава възможност да общува с околните. Замислете се за момент! Нима книгите не са вратичка към ново знание? Нима не научаваме за заобикалящия ни свят толкова много именно чрез тях? Не са ли те тогава нещо свято и безценно? Да, така е! Това доказва вечния живот на книгите! А книгите са написани на нашия роден език, на Словото, без което не можем да живеем. Нашата българска реч и днес ни служи да изразим обичта си, да изкажем болката и да разкрием пред другите своите открития.

Има хора с различен дар слово. Например необразованите хора използват двеста-четиристотин думи, средностатистическия човек - около хиляда думи, а има и хора, които боравят с речник от десет хиляди думи. Нашият език е неизчерпаем извор от думи. Можем да обясним богатството на езика ни с математически термини така:

Имаме следната задача. Нека си представим, че се намираме в град А и искаме да стигнем до друг град, наречен Б. Това можем да го направим по много различни начини: можем да вземем влак, автобус, самолет или да отидем със собствената си кола. Нека да тръгнем с колата си. Сега възниква въпросът: "Какъв път да изберем?" - по-краткия, осеян с дупки, или по-дългия - но идеално гладкия.

И сега какво се получава спрямо нашия език. Градът А - това сте Вие, градът Б - е слушателят, превозните средства - думите, които използваме, а пътищата - начинът, по който се изразяваме.

Можем лесно да кажем, че Словото е истинско оръжие. Защо? Най-лесно това се потвърждава чрез адвокатите. За тях боравенето с езика е от особено значение. Ако те успеят да убедят човека срещу тях, че вместо бяло вижда нещо черно, то те много добре умеят да използват думите. Добрият адвокат може да омагьоса съдиите със своята защита и да ги убеди в правотата на клиента си. И така той печели делото. Начинът на изказване на мислите е от голямо значение. Богатият речник, дар - словото - това са неща, които се забелязват веднага, които ни характеризират като личност, достойна за всеобщо уважение.

Словото и езикът имат притегателна сила, от която човек не може да избяга по никакъв начин. Значение има това, което четеш. Има значение това, което пишеш. И освен това има значение какво си разбрал от написаното и прочетеното. Изградил ли си своя собствена версия как е сътворен светът? А разбрал ли си нещо за себе си поне? Ако "Не" - то ти си сляп и глух по рождение!

Думата лекува гнева

Думата е звукът, който излиза от нашите уста, когато мислим на глас. Тя може да бъде мила, нежна, топла, мотивираща или пък критикуваща, студена, остра, тежка. Тя бива изречена от един и чута от друг. Може да бъде запомнена от злопаметния и забравена от добрият и силният.Думата може да запали едни чувства и да угаси други. Има силата да нарани човек. Тя е оръжие. Думата е велика сила, само да знаеш как да я използваш.
Гневът е едно зрънце, което всеки човек си има. Но при едни си остава малко, а при други расте. Има хора, които могат да сдържат гнева си, други си го изливат върху предмети, трети върху човек. Ядът не е добър приятел. При повечето случаи е оръжие за нараняване, но има и такива, в които е ставал средство за постигане на свобода.
Дали думите лекуват гнева? Не, не го лекуват, а само го заглушават за малко. Гневът е неизлечим и неизкореним. Понякога точните думи, обърнати към разгневения, могат да охладят избухването му. Но само толкова. В някои случаи ядосаните хора се успокояват в писане и дори се справят доста добре. Писанията им се приемат от другите като литературни произведения с философска нишка и много истина в съдържанието. Но това пак е временно успокояване. Понякога гневът води до самонараняване, а това не е хубаво. Думите могат да погубят достойнство, да разрушат доверие, но ядът може да убие човек.
Думата може да излекува депресия и лошо настроение, но не и гняв. Той е адското зрънце. Можеш да го скриеш, но не можеш да го махнеш от себе си. Хората казват, че стрелбата с пистолет в зала (специално пригодена за това) е чудесно средство да се отърсиш от гневния прах на изминалия ден. Но само толкова, нали? А да го държим в себе си? Пак не е добре, защото ни разяжда отвътре.
Всеки ден се сблъскваме с гнева, нашия или нечий друг. Сами се убеждаваме, че думите не го лекуват. Та нали ние сме примери за това. Крещим, трошим... Нищо не помага.

/само това намерих/