ShOkOlAddd
11-10-2009, 09:05
ПЛС хелп
някой може ли да ми помогне с две есета търсих, но нищо не намирам.Есетата ми трябват за класна :( :( :(
темите са:
-Думата лекува гнева
-едно е да говориш друго е да кйажеш нещо-Софокъл
ще съм ви много благодарна ако някой успее да ми помогне с нещичко :-) :-) :-)
Enigma69
11-10-2009, 12:02
Думата лекува гнева (есе)
Думата е звукът, който излиза от нашите уста, когато мислим на глас. Тя може да бъде мила, нежна, топла, мотивираща или пък критикуваща, студена, остра, тежка. Тя бива изречена от един и чута от друг. Може да бъде запомнена от злопаметния и забравена от добрият и силният.Думата може да запали едни чувства и да угаси други. Има силата да нарани човек. Тя е оръжие. Думата е велика сила, само да знаеш как да я използваш.
Гневът е едно зрънце, което всеки човек си има. Но при едни си остава малко, а при други расте. Има хора, които могат да сдържат гнева си, други си го изливат върху предмети, трети върху човек. Ядът не е добър приятел. При повечето случаи е оръжие за нараняване, но има и такива, в които е ставал средство за постигане на свобода.
Дали думите лекуват гнева? Не, не го лекуват, а само го заглушават за малко. Гневът е неизлечим и неизкореним. Понякога точните думи, обърнати към разгневения, могат да охладят избухването му. Но само толкова. В някои случаи ядосаните хора се успокояват в писане и дори се справят доста добре. Писанията им се приемат от другите като литературни произведения с философска нишка и много истина в съдържанието. Но това пак е временно успокояване. Понякога гневът води до самонараняване, а това не е хубаво. Думите могат да погубят достойнство, да разрушат доверие, но ядът може да убие човек.
Думата може да излекува депресия и лошо настроение, но не и гняв. Той е адското зрънце. Можеш да го скриеш, но не можеш да го махнеш от себе си. Хората казват, че стрелбата с пистолет в зала (специално пригодена за това) е чудесно средство да се отърсиш от гневния прах на изминалия ден. Но само толкова, нали? А да го държим в себе си? Пак не е добре, защото ни разяжда отвътре.
Всеки ден се сблъскваме с гнева, нашия или нечий друг. Сами се убеждаваме, че думите не го лекуват. Та нали ние сме примери за това. Крещим, трошим... Нищо не помага.