reAL_TRuth
11-10-2009, 11:19
Пиша ви, за да споделя моята объркана история и да поискам съвет какво да правя.
С него се запознахме чрез един сайт за запознанства преди година някъде. Не вярвах, че ще излезе нещо, дори че ще се стигне до нещо повече от чат. Обаче се случи. Излязохме и оттам насетне сме неразделни с малки изключения.
Първият период от нашата връзка беше онзи, в който тепърва се опознавахме и влюбвахме. Аз се държах леко на дистанция от него и това го дразнеше. Но не беше, защото не съм имала чувства, а от страх, че ще си изпатя пак(преди това ми се случи веднъж). В този период той ми доказваше постоянно колко държи на мен, било то с мило поведение, подаръци, цветя.... абе с всичко. Просто беше страшно мил и грижовен. Личеше си, че ме обича.
Вторият период на нашата връзка беше онзи, в който аз усетих сигурност в него. Вече беше доказал неведнъж, че държи на мен. Чувствах се спокойна и освобих напълно чувствата си. Както се казва, отключих си сърцето. Отначало всичко беше наред, докато не дойде момент, в който той се промени. Държеше се мило, но когато се карахме винаги чакаше аз да го потърся или да се извиня първа, макар да е бил виновен. Започнахме да се виждаме по-рядко, което ме наведе на мисъкта, че предстои раздяла... и макар че я очаквах, ме заболя много.
След като се разделихме последваха дни на плач. Не осъзнавах какво се случва с мен и как ще бъда без него. Излизах постоянно с фр, но това не ми помагаше. Бих казала, че на тях даже им писна от мен, защото говорех само за него. Казваха ми, че това е краят и няма смисъл да се измъчвам. Имаше моменти, в които си казвах, че ще продължа напред, но не се получаваше. Продължавах да го търся....
Излизахме и виждах в очите му, че ме иска, но не го признава и това беше единствената причина поради, която никога не успях да сложа окончателния край между нас. В продължение на няколко седмици вървях след него, докато накрая не се събрахме.
Ето го и третият период от нашата връзка... Заедно сме отново от няколко седмици. Отначало бях много предпазлива и чаках той да ме търси. Така ставаше... той ми се обаждаше, пишеше. Докато не се успокоих и започнах да проявявам желание да излизаме, да си говорим. Тук идва проблемът:нищо не е същото. Изпитвам голям страх, че ще го загубя, макар че мислейки за това не усещам нищо. Сякаш всичките ми чувства или са някъде надълбоко, или ги няма. Но знам, че ако го загубя ще ми липсва и не искам да се случва отново. Но искам да бъде както преди.... а това изглежда невъзможно. :( Объркана съм и не знам дали е редно да говоря с него. Просто не знам.... и затова ви моля да ми дадете някакъв съвет относно дали раздялата е вариант, или да продължа?
П.С:извинявам се ако е станало прекалено дълго
С него се запознахме чрез един сайт за запознанства преди година някъде. Не вярвах, че ще излезе нещо, дори че ще се стигне до нещо повече от чат. Обаче се случи. Излязохме и оттам насетне сме неразделни с малки изключения.
Първият период от нашата връзка беше онзи, в който тепърва се опознавахме и влюбвахме. Аз се държах леко на дистанция от него и това го дразнеше. Но не беше, защото не съм имала чувства, а от страх, че ще си изпатя пак(преди това ми се случи веднъж). В този период той ми доказваше постоянно колко държи на мен, било то с мило поведение, подаръци, цветя.... абе с всичко. Просто беше страшно мил и грижовен. Личеше си, че ме обича.
Вторият период на нашата връзка беше онзи, в който аз усетих сигурност в него. Вече беше доказал неведнъж, че държи на мен. Чувствах се спокойна и освобих напълно чувствата си. Както се казва, отключих си сърцето. Отначало всичко беше наред, докато не дойде момент, в който той се промени. Държеше се мило, но когато се карахме винаги чакаше аз да го потърся или да се извиня първа, макар да е бил виновен. Започнахме да се виждаме по-рядко, което ме наведе на мисъкта, че предстои раздяла... и макар че я очаквах, ме заболя много.
След като се разделихме последваха дни на плач. Не осъзнавах какво се случва с мен и как ще бъда без него. Излизах постоянно с фр, но това не ми помагаше. Бих казала, че на тях даже им писна от мен, защото говорех само за него. Казваха ми, че това е краят и няма смисъл да се измъчвам. Имаше моменти, в които си казвах, че ще продължа напред, но не се получаваше. Продължавах да го търся....
Излизахме и виждах в очите му, че ме иска, но не го признава и това беше единствената причина поради, която никога не успях да сложа окончателния край между нас. В продължение на няколко седмици вървях след него, докато накрая не се събрахме.
Ето го и третият период от нашата връзка... Заедно сме отново от няколко седмици. Отначало бях много предпазлива и чаках той да ме търси. Така ставаше... той ми се обаждаше, пишеше. Докато не се успокоих и започнах да проявявам желание да излизаме, да си говорим. Тук идва проблемът:нищо не е същото. Изпитвам голям страх, че ще го загубя, макар че мислейки за това не усещам нищо. Сякаш всичките ми чувства или са някъде надълбоко, или ги няма. Но знам, че ако го загубя ще ми липсва и не искам да се случва отново. Но искам да бъде както преди.... а това изглежда невъзможно. :( Объркана съм и не знам дали е редно да говоря с него. Просто не знам.... и затова ви моля да ми дадете някакъв съвет относно дали раздялата е вариант, или да продължа?
П.С:извинявам се ако е станало прекалено дълго