Научно есе по ХИМИЯ [Архив]

bloodymirror

11-12-2009, 11:01

НЕФТ

Ако понякога наричат въглищата "черните диаманти", нефтът (петролът) с право получава названието "черното злато". Наименованието нефт произвежда от древноперсийски, а петролът -от латински.
Нефтът намира разнообразно приложение. От него се получават смазки, необходими за плавното движение на механизмите в машините. той е важна съставка в други материали. При преработката му се получават пласмаси, бои, лакове, пестициди, козметични продукти, взривни материали, дори храни. но основното му приложение е като гориво. Нефтът е най-важният енергиен източник на земята. Около 1/3 от цялата енергия, добивана днес по света, е на основата на нефтените продукти.
Познатите ни масла са най-разнообразни.Някои от тях като рибеното са животински. Други се получават от растителни семена. Но единствено минералните масла са удостоени с названието "течно злато". Наричат ги минерални масла, защото се добиват от земните недра. Повечето са изградени от въглерод. Подобно на въглищата и нефтът е изкопаемо гориво. Образувал се е от останките на малки животни и растения, съществували преди милиони години.
Нефтът е познат под различни форми. Когато се намира на земната повърхност, е известен като суров нефт, или земно масло. Най-често това е гъста черна течност, но всъщност цветът и гъстотата на земното масло са твърде разнообразни. Има суров нефт с жълт и червен цвят. Среща се кафяв, черен и дори зелен нефт.
Цветът и вискозитетът (гъстотата) на суровия петрол зависят от източника на добиването му. Едни от най-фините и леки видове се добиват в Либия, докато нефтът, добиван в Китай, е толкова гъст, че може да се реже с нож. Общото за всички видове минерални масла е, че са изградени от съединения на въглерод и водорода и са лесно запалими.
Обикновено нефта е събран в "джобове" на голяма дълбочина в земните недра. Понеже е течен, не може да се копае като въглищата или рудите. Най-често за извличането му до повърхността се пробиват дълбоки кладенци.
Съвременната петролна промишленост започва да се развива преди малко повече от 100 години. Първия кладенец за добив на нефт в промишлени количества е сондиран през 1859 година в Титъсвил, Пенсилвания, САЩ. Преди това са използвани само незначителни количества земно масло, намерени в малки басейни на земната повърхност, образувани от нефт, просмукал се до повърхността.
За откриването и експлотирането на нефтено находище са необходими специални знания и умения, тъй като нефтените залежи са невидими, разположени дълбоко под земята.
Подземните находища на нефт и природен газ остават малки насочващи следи по земната повърхност, но по тях не би могло да се познае точно какво лежи под земята. Първият нефтен кладенец е сондиран в тучните поля на Пенсилвания. Оттогава нефт е откриван на най-различни веста - под пустините на Арабския полуостров, под замръзналата тундра в Аляска и Сибир, дори под морското дъно. Практически незначителни количества нефт и природен газ могат да се открият навсякъде, докато находищата са концентрирани в определени места и трябва да се търсят с голямо умение.
Първите проучватели, наричани иронично "перковци", са откривали нефт повече с късмет отколкото с умение. Те копаели кладенци на местата, където според тях би могло да има нефт. Някои действително намирали, други само хвърляли труд и средства на вятъра.
Днес вече никой не разчиста на късмет. Геолозите използват сложна техника за откриване на нефтени находища. с ултразвукови вълни те съставят карти на земните недра. Отразените звукови вълни им показват дали има или няма нефт.
След откриване на нефтените залежи се сондират специални кладенци за изваждане на суровината на повърхността. Най-напред се монтира съоръжение за пробиване на земните пластове, наречено сондажна кула. Това е голяма стоманена конструкция, която прилича на стълб от електрически далекопровод. Сондажната кула поддържа машините, с които се пробива дълбоко в земните недра. От нея се спускат специални тръби в пробития сондаж, които го предпазват от срутване след изтегляне на пробивната сонда и по които нефтът излиза на повърхността на земята.
След като се достигне нефтения пласт, сондажната кула се сваля. В някои случаи естественото налягане на подземните пластове е достатъчно за изкарване на нефтената струя на повърхността, но понякога се налага да се използват помпи за изваждането на нефта. Ако нефтеният пласт е на много голяма дълбочина, в направения сондажен се нагнетява газ под голямо налягане, който изпутва нефта на повърхността.
Извадения нефт се събира в резервоари и е готов за преработване в рафинерии, къдетосе отстраняват вредните примеси.
Суровия петрол може да се използва веднага след добиването му, но обикновено той се пречиства и се преработва в разнообразни петролни продукти. Част от петрола се преработва в горива, които се използват в топлоелектрически централи за добиване на електричество. Друга част се преработва чрез процес на рафиниране и се получават различни минерални масла. Бензинът за превозните средства е само един от продуктите, получени при преработка на нефт. Освен него се добиват дизелово гориво за камионите и автобусите и керосинът за самолетите. Газът за битови нужди, машинните смазди, восъкът и парафинът, битумът и асвалтът са само част от стотиците продукти, които се получават от суровия петрол.
Както въглищата са по-съвършено гориво от дървата, така и нефтените продукти са по-съвършени от въглищата. Те могат да се заместят почти напълно въглищата, тъй като са по-добро гориво - при изгарянето им се развива по-висока температура, отколкото при горенето на въглища. Затова нафтът е по-ефективно гориво.
Освен това той е по-удобен за използване от въглищата. Поради по-голямата ефективност необходимите количества гориво са по-малки. Това означава и по-малко транспортни разходи за получаване на едно и също количество енергия. Нефтените горива не замърсяват толкова околната среда, защото изгарят по-пълно. Едно от важните им предимства е, че огънят, поддържан с нефтено гориво, лесно се контролира - пуска и спира. А на запалените вече въглища им трябва дълго време, докато изгорят. Веднъж угасени, те не могат да се запалет така бързо и лесно. Нефтените продукти горят бързо и се запалват и гасят почти незабавно. Така се улеснява и експлоатацията им.
Течните горива, получени от суровия петрол, намират разнообразно приложение. В електрическите централи те се използват заради топлината, която се отделя при горенето им. В други видове двигатели топлинната енергия се превръща в механична.
В централите течното горива - например мазут , се изгаря, подобно на въглищата, в големи котли. Водата, която тече по тръби около котела, се превръща в пара. Тя духа върху лопатките на турбинета и я върти. Въртящата се турбина осигурява енергия за действието на генератора, който произвежда електричество.
В двигателите с вътрешно горене топлинната енергия на използваното гориво не е от значение. При тях се използва експлозивната енергия на течните горива като бензин, дизелово гориво или керосин. В двигателя с вътрешно горене експлодира смес от въздух и гориво. Енергията от експлозията движи бутало нагоре-надолу. Вижението му се използва за задвижване на други механизми.
В реактивните двигатели също се ползва течно гориво. Въздухът се засмуква в реактивния двигател, сгъстява се и се смесва с горивото. Сместа се запалва. Така се увеличава налягането на сместа при преминаването й през турбината.

Ето това намерих,и според мен е написано на по-нисък стил,точно като че ли ученик го е мислил..така че няма да имаш проблеми! :)