PDA

View Full Version : Майка ми , мечтата ми , и сценичната треска



black_rose12
11-13-2009, 15:04
ще започна с това , че майка ми ме обезкуражава за нещо , което е супер важно за мен и това е пеенето . Просто не си представям живота си без него .
Наскоро една позната направи голяма стъпка напред , която и отваря врати към мюзикълния бизнес, тя беше последователна и още от малка беше начертала план как да действа . От нея не изискваха нито ноти , , нито техника .. а просто талант( които аз имам )и това и отвори много врати, . Аз също съм ходила на солфеж , но имам сценична треска( която ми казаха ,че се преудолява ) и ме е страх да направя по- голяма стъпка. Сега съм 12ти клас и спомена ли на майка ми нещо за по- сериозни занимания , тя казва \" гледай си уроците\ъ\'" или \" накъде си тръгнала \" или поредната обезкуражаваща реплика . Знам , че не трябва да се влияя от мнението и като реша нещо- да го направа , но се добавя и страха ми , че съм закъсняла , че ще се проваля и ме е страх да предприема каквото и да било . Имам нужда от подкрепа ,за да успея , а не я получавам и съм съвсем сама . Опитвам се сама да начертая правилния път , за да мога да направя това , което и приятелката ми ..Ако се занимавам с пеене , всичките безинтересни уроци за университета добиват смисъл , защото правя това което обичам , а майка ми не го разбира ..
Отчайвам се и не знам да зарежа ли мечтите си , стъпвайки на сигурно , или .. ?
И какво да правя с пустата сценична треска .. как да я преодолея , за да хода и мен да ме преслушат и да видят таланата ми.. Толкова ме е страх ..Ако я преудолея .. майка ми няма да ми влияе .. :(

hottie
11-13-2009, 15:06
НИКОГА не зарязвай мечтите си, защото рано или късно ще съжаляваш. Както аз съжалявам, че се отказах от моята мечта.

clever
11-13-2009, 15:06
продължавай да се стремиш към мечтата си;междувременно се опитвай да се справяш и с другите уроци
кажи на майка ти;че ти трябва подкрепа
:)

balon4eeeee
11-13-2009, 15:16
начи не се притеснявайте толкова за нещо които няма да променят коренно живота ви . Реално погледнато не би трябвало да те притискат срокове , пари , взаимоотношения и ангажименти . Каквото и да се случи с тях и утре отново ще си жив и здрав , земята ще се върти и слънцето ще свети . Много хора имат прекалено силно отношение към случващото се в момента при тях . Истината е , че всичко е временно нещо което ще отмине и придаването на допълнително значение и сериозност няма да направи преходното вечно . Въпреки това , хората бързат за срещи , не спят заради изпити , гонят градския траспорт до припадък и се ядосват за пропуснати ползи сякаш е ситуация на живот или смърт . Нищо от споменатите неща не би променило живота ти значително ако се случи или не се случи . Утре отново ще дишаш и ще продължиш личната си хомоестаза .
Аз придавам отношение на нещата които могаг да променят живота ми в необратима посока за да премина през живота с най-малко количество загубено време . Би било жалко от бързане за среща да блъснеш човек по пътя си или да катасрофираш като резултата от това да усещаш цял живот .
Надали ти помогнах ..

hottie
11-13-2009, 15:18
Леле тази дрога наистина не ти действа добре :shock:

Romance
11-13-2009, 15:25
Всяко следващо мнение е по - пооо от предишното... :/

LambOfGod
11-13-2009, 15:30
начи не се притеснявайте толкова за нещо които няма да променят коренно живота ви . Реално погледнато не би трябвало да те притискат срокове , пари , взаимоотношения и ангажименти . Каквото и да се случи с тях и утре отново ще си жив и здрав , земята ще се върти и слънцето ще свети . Много хора имат прекалено силно отношение към случващото се в момента при тях . Истината е , че всичко е временно нещо което ще отмине и придаването на допълнително значение и сериозност няма да направи преходното вечно . Въпреки това , хората бързат за срещи , не спят заради изпити , гонят градския траспорт до припадък и се ядосват за пропуснати ползи сякаш е ситуация на живот или смърт . Нищо от споменатите неща не би променило живота ти значително ако се случи или не се случи . Утре отново ще дишаш и ще продължиш личната си хомоестаза .
Аз придавам отношение на нещата които могаг да променят живота ми в необратима посока за да премина през живота с най-малко количество загубено време . Би било жалко от бързане за среща да плъснеш човек по пътя си или да катасрофираш като резултата от това да усещаш цял живот .
Надали ти помогнах ..

Напълно съм съгласна... 8-)

cherinka
11-13-2009, 15:41
Има и друго.
Явно майка ти не успява да види потенциала ти и за това те обезкуражава.
Или може би е песимист по отношение на способностите ти.
Май написах две еднакви неща, ама карай. 8-)

Сценичната треска според мен се преодолява с няколко системни и периодични появявания на сцена. Все пак едва ли страдаш от хептен сценична треска.



Отчайвам се и не знам да зарежа ли мечтите си , стъпвайки на сигурно , или .. ?
Не може ли да съчетаеш полезното с приятното? И университет, и кастинги.

Излишно е да ти казвам, че в предното ми училище имах съученичка, която се занимава с пеене и това не рефлектира върху образованието й, както и в сегашния ми клас имам две певици, не знам как стоят нещата в семействата ми, но никоя не си е помислила и за момент да се откаже от това, което прави.
И аз гледам скептично на тях. Братовчедите ми също са музиканти, но отидоха в чужбина, защото явно развитието там е по-голямо.
Има и друго. Може майка ти да се страхува да не те изгуби.
Все пак единия ми братовчед отиде в Англия, запозна се с една японка и сключиха брак. :lol:

Естествено, че не се отказвай от мечтата си. Пей си, забавлявай се, учи си,а жизнено важното правило в тоя живот е да не обръщаш внимание на всички лайна, които се сипят против развитието ти!

LizZz
11-13-2009, 15:59
Точно така става - с планиране и постепенно доближаване до целта.

Сценичната треска би трябвало да ти мине след първите няколко пъти пред повече хора. Първо нея преодолей.
Може да отидеш на актьорско майсторство - там сигурно ще ти помогнат, защото има изяви на сцена пред другите участници в школата и се свиква с мисълта.

Има два начина за справяне с проблема - да приемеш публиката и да не се притесняваш или да я игнорираш и все едно я няма.
Аз лично предпочитам първия вариант, защото е по-сигурен и можеш да имаш контакт с публиката.

.............................

Иначе те съветвам да си следиш мечтите.
Само се замисли, че след няколко години оставаш сама - трябва ТИ да си взимаш решенията, ТИ да правиш преценки и ТИ да се справяш с живота.
Родителите са извън тази схема - и те са хора и те ще умрат, ако следваш техните решения какво става, когато те изчезнат?

Направи си планове и действай по тях, майка ти ще разбере, че е грешала, когато постигнеш успех в начинанието си.
Но както и да е, тя не е мерило.
Живей за себе си!

Пеенето е хубаво нещо, особенно като имаш талант, както казваш, е в твоя случай.

Можеш да си намериш някоя банда, в която да пееш.
После ще срещнеш други хора и така нататък, като не спираш да се усъвършенстваш и да си търсиш мястото.

Но не зарязвай уроците, щото без някакво висше образование е тежко.
Може да правиш нещо добре, но нямаш ли документ - хората няма и да те погледнат.

Ако има нещо - питай, тук има хора, които могат да са полезни.
Ако съм писал глупости ще се радвам, ако някой ме поправи, за да не обърквам момичето.

Благодаря и успех!

MartyParty
11-13-2009, 16:03
Всеки има сценична треска.Знам за артисти,наприер,които излизат на сцена почти всяка вечер от 20 години и още се появява преди всяко представление.По-ненормално е да я няма.По-честото излизане на сцена ще ти помогне да се освободиш. :)
Щом пеенето ти доставя най-голямо удовлетворение,прави го.Уроците могат да бъдет гледани в същото време.
Що се отнася до майка ти,никоя майка не подкрепя безусловно детето си,когато то и заяви,че иска да се занимава с изкуство в България или с шоубизнес.Ако има такъв късметлия,да се обади,обаче аз лично не вярвам и за това си има основания.В тази среди повечето хора са двулични-както те гледат и ти се усмихват,така след два дни говорят лъжи зад гърба ти.Има голяма конкуренция и всеки гледа да се спасява както може.Можеш да изкараш много пари,а може и да умираш от глад.

padnaloblak
11-13-2009, 16:18
родителите могат да бъдат голяма пречка! но ти трябва да и покажеш че не може да те откаже от това. на мен са ми забранявали да рисувам
и кво стана
рисувах през междучасията,бягах от час за да рисувам
и кат видяха резултата зеха че се отказаха да ми налагаТ граници. пък и аз ако не рисувам се побърквам :D

LINKNOT
11-13-2009, 16:26
Ти трябва да си някоя слабохарактерна риба. Аз като един независим водолей ще ти кажа да си правиш каквото знаеш. В наше време всички се ориентират към сфери,които биха им осигурили финансова стабилност и това доведе до прилив на кандидат лекари,адвокати,инженери и икономисти. Моето мнение е,че човек може да успее много повече в сферата,която го интересува него самия и му се отдава вместо цял живот да робува на "практичното и търсеното".

balon4eeeee
11-13-2009, 16:54
Леле тази дрога наистина не ти действа добре :shock:
Абе ти като ми изтри мненията защо не изтри и това твойто бе ? За да не видят хората колко глупава и лесна за затапване си ли ...

black_rose12
11-13-2009, 18:18
хора мерси много за подкрепата , това имам нужда да 4увам :)

Pliok0019
11-13-2009, 18:26
Въпреки това , хората бързат за срещи , не спят заради изпити , гонят градския траспорт до припадък и се ядосват за пропуснати ползи сякаш е ситуация на живот или смърт . Нищо от споменатите неща не би променило живота ти значително ако се случи или не се случи . Утре отново ще дишаш и ще продължиш личната си хомоестаза.
Тук си доста права, браво!

LizZz
11-13-2009, 18:48
балон4ето ми е идола в живота! :grin:
Тая ше забогатее с тъпотията си, казвам ви...

LINKNOT го е казала най-точно.

Bimmer
11-13-2009, 21:20
Ами съвет не мога да ти дам, но се замислих и стигнах до идеята, че майка ти може и да те обезкуражава, защото не можеш да пееш и не иска да се излагаш? Не искам и аз да те обезкуражавам, ама замисли се :-o

machoka
11-13-2009, 21:29
Пусни ни някакъв свой запис, какъвто и да било, за да оценим таланта ти и да ти дадем съвет. ТУк се навъртат музиканти, знам ; )

Sham
11-13-2009, 22:32
Прави това, което ти се прави!
ЖИВЕЙ!

Боже, днес се видях на сцена преди няколко години и съживяващата тръпка ме порази. Магия, братле, магия! Ако си пристрастен и, едва ли не, се храниш с изкуство, веднъж вкусил го, не можеш да стоиш далеч задълго. Това е. Диагноза. Зависимост. Любов.
И моята майка си живееше с мечтите, че ще си продължа с математиката и ще уча нещо "за пари". Е, сега много(прекалено много) се радва, че правя това, което ме зарежда и ми е хубаво.

Ох, много е хубаво!<3
Пей!))

EarthShaker
11-14-2009, 08:08
от 2-3 години насам, като изляза някъде на сцена.. било то за свирня с групата или няква постановка, изпитвам нещо доста различно от сценична треска :shock: гадното чувство е изместено от приятно такова. пак леко свиване на корема, но някак си съм преизпълнен с увереност, даже и да не знам перфектно песента примерно. Но като изляза в повечето пъти я свиря по-добре отколкото съм я свирил на репетиция :)

padnaloblak
11-14-2009, 08:16
а мовта първа изложба.... въпреки че беше на много деца които показаха творенията си на мен обръщаха невероятно мн внимание и тогава изпитах някво такова странно чувство... нали знаете когато се трудиш и трудът ти е забелязан от много хора какво е усещането

iiordanova
11-14-2009, 09:38
Ти си имаш мечта..
НЕ се отказвай , ще съжеляваш.
Поговори с майка си .. отново.
Кажи и това , което каза и на нас.
Помоли я за разбиране.
Успех .. и не се отказвай.
Вяра , надежда... :wink: