View Full Version : Г-н и Г-ца Непукисти се Надцакват
ImmortalForever
11-13-2009, 17:02
Увод:
Отдавна не съм писала тема и може да се получи дълго, ама и аз твърде много време четох дълги теми, теми с правописни грешки, теми с тъпи въпроси, сърцераздерателни теми и прочие..ДОйде и моят ред да изкажа гледната си точка и мъката си.И аз не знам защо изпитах нужда да пиша, но дано се намерят сериозни хора с още по-сериозни и стойностни мнения.
Нещо като история:
Имах, може да се каже, сериозна връзка преди 2 години със, за мен, перфектното момче, вече мъж..Не можахме да се обикнем по време на връзката или поне не си го казахме (което aз много ценя), но обожавах тази връзка..По принцип не съм много любвеобилна, често съм хладна , не съм от момичетата на което някой мъж ще купи цветя, ще й плати сметката, с парите на майка му и баща му, и ще ми сваля звезди от всички галактики, само за да ме има.. Всъщност мразя подръците , цветята и кафетата..И той беше такъв..Не, не ми беше първото гадже или първият мъж, просто така се появи..И започнахме някакви отношения..Мислех , че това нашето е някакъв особен вид любов и наистина оценявах нещата , които ми доказваше (той не ги говореше напразно)..Дори сега да ми е бивш..Няма да го обидя, няма да му прехвърля вината..Той е много добър човек, но имаше своите недостатъци, които за мен бяха необичайни...Непрекъснато се надцаквахмеПостоянно.Не разбирах смисъла на това защо трябва да надцакаш успеха на приятелката си на олимпиада по философия, като отидеш на национална по химия...Не разбирахзащо трябва да се комплексираш от санирания й апартамент, като и ти си живееш добре.Защо след раздялата трябваше да разцепим общата ни комапния и да навиваме едни и други хора против самите себе си..От злоба.От мъка? Ха! Постоянното доказване на: Аз съм по-точен/на от теб беше изморително, дори за човек като мен, който обича да се заяжда..Той ме надцаква с най-добрата си приятелка, аз го надцаквам с всички мъже, с които излзизах , за да го дразня..И минаха 6 месеца след раздялата ни.. СПряхме да се дразним..Отегчихме се еидн от друг..И след още 6 месеца разбрах, че си има приятелка..нова..И дори , когато разказваше затова пак имаше надцакване
Аз: И от кога си имаш приятелка
Той: От достатъчно време
Аз: Аха
Той: А ти от кога си имаш
Аз: От достатъчно време / глупости!Нямах.. Надцаквах го просто/
Той: Аха..
Въпросът:
Като оставих настрана фактите, да надникнем в емоционалното ми съсътояние..Мъжете с които излизах , всички до един са продължили и коренно променили живота си..Тедо- замина за Шотландия и с Ким сигурно им предстои сватба..Митко- жив и здрав да е сеирозна приятелка си намери в студентския живот.. Гошо - сериозна приятелка си намери и той.. Замина да работи в Хасково.. /Имената са на случаен принцип-наблягам на самата случка/А когато се огледам около себе си..Не виждам нищо ново..Още нося снимката МУ в потомонето си, а онзи ден изпаднах в немислима паника къде се е дянала ..Изпитах панически ужас, че е изчезнала..И това при положение, че не сме заедно..Има ли дебили, които го правят.. След 2 години, дори да не искат да помиришат друг/а и да носят снимката му/й близо до него си..Едва ли..
Приятлите ми ми казват , че сега като отидем студенти, всичко ще заработи напълно в моя полза и той ще е вече стар спомен..Възможно ли е при положение, че този човек коренно промени виждането ми за света, гледните ми точки и го осмисли толкова, колкото го обезсмисли след като си отиде..
Заключение:
Както сами забелязахте не съм от момичетата , който си казват "Живота продължава!" и под тази фраза разбират на следващият ден да са с нов.Тези момичета ме отвръщават.И питането ми е точно към другите, които по странни стечения на обстоятелствата са изпадали в подобна ситуация на безизходица толквоа дълго време..Иксах просто може би да видя , че не съм еиднствена и да се успокоя (колкото е възможно) , че не само на мен ми се случва толквоа гадно нещо..(В живота и по-гадни има разбира се) , но колкото и желязна да съм , колкото кораво да се дъжа и да са ме възпитали да не изразявам чувства..наистина ме боли...
Общо взето ви призовавам да помогнете със съвети , каквито и да са те и да споделите своите подобни истории..
искрено се надявам да няма излишни коментари, не защото не бих отговорила и не бих опонирала, просто нямам дори сили да го правя..
П.С. Не не искам да си режа вените
Не съм на 14, доста надраснала тази възраст съм..
antifashionshit
11-13-2009, 17:12
според мен трябва да погледнеш в самата себе си - отговорът се крие там :)
ShawnMac
11-13-2009, 17:12
Преди беше модерно да си емо. Къде останаха сега те? Всички ли се самоубиха :o :(
ImmortalForever
11-13-2009, 17:21
Не съм емо.Това , че изживяваш някаква вътрешна криза, без показност, не значи че си емо..
hahavteen
11-13-2009, 17:35
"Надцаквате" се защото и двамат сте комплексирани и недоволни от това което сте и се опитвате да докажете на себе си и на другите колко сте яки и готини и колко добре си живеете.
Чудя се дали наистина си надраснала 14 след като продължаваш да се държиш така глупаво (казваш му че си имаш приятел само и само да го дразниш!!). :?
А сега си помисли дали наистина това което сте имали е било истинска любов. Аз лично не мога да си представя да искам любимия да се почувства зле само защото няма/не знае/не може еди какво си. А вие какво сте правили през цялото време? Точно това! Той се опитвал да направи така че да ти стане гадно и ти за да не останеш по-назад си му отвръщала със същото... Много гадно, глупаво и най-вече детинско.
Колкото до това че все още имаш негова снимка и мислиш за него... Ами според мен е нормално след като сте били дълго заедно. И аз така бях с бившия. Въпреки че година и половина не го бях виждала (той е в Кипър) нито чувала все още си пазех общите снимки (понякога даже си ги слагах за аватар в скайп като ми станеше кофти) и си мислех за него...Излизах по срещи, срещах се с нови хора, бла бла но някак си не се получаваше.
И то не защото имах увства към него и не защото ми липсваше. Просто исках да имам отново връзка и тъй като той ми беше първия нормално е да ми липсва представата за него....
И така докато не ми писна и не реших че искам да се почувствам добре сама. Реших че искам да се науча да ми е добре напълно сама! Нямах приятели тук така че не беше трудно. Когато се научих да ми е хубаво и сама и когато разбрах че не ми е нужен някой си за да ми е забавно живота ми се промени коренно. В момента имам много щастлива връзка, имам приятелки, в унито всичко върви като по вода....
Не знам защо ти казах последните неща... Може би защото съм на мнението че само когато човек заобича себе си и собствената си компания започват да му се случват хубави неща.
И така пожелавам ти успех и се надявам да не ми се сърдиш за малко по-острите думи. :)
ImmortalForever
11-13-2009, 17:40
Не , не се сърдя.Всеки има право на компетенетно мнение или да разкаже своя история, като твоята....Не знам дали е било детинско, но и двамата сме страшно горделиви и надцакването може би става от разминаването на нещата които сме искали и нещата които са се получили..
Благодаря, че се отби :)
golqmumnik
11-13-2009, 17:47
Не съм емо.Това , че изживяваш някаква вътрешна криза, без показност, не значи че си емо..
От теб струи мрак,мило дете.Виж си подписа,аватара и се вгледай в себе си.Мож би моите блестящи лети джанти ще просветлят душата ти,но едва ли това търсиш. 8)
ImmortalForever
11-13-2009, 18:05
Не съм емо.Това , че изживяваш някаква вътрешна криза, без показност, не значи че си емо..
От теб струи мрак,мило дете.Виж си подписа,аватара и се вгледай в себе си.Мож би моите блестящи лети джанти ще просветлят душата ти,но едва ли това търсиш. 8)
Гаврач..Ако проблемите се оправяха с лъскави лети джанти..
F_CK_all_I_need_is_U
11-13-2009, 18:12
Не разбрах обаче....ти още го обичаш и искаш да си с него или просто ти е кофти от всичкото тфа "надцакване" и от смаия факт, че не се е получило между вас ?
Щото аз имам един човек, за който плача, когато се скараме, който ревнувам, ако разбера, че е бил с друга и ей такива работи,смис той ми е бивш, но не съм влюбена вече в него, просто някфоо..мн държа на тоя човек.ддз и аз...
ImmortalForever
11-13-2009, 18:27
Да обичам го, но не съм сигурна дали изобщо е възможно да се съберем..Друга жена разби връзката ни, но няма да съм аз тази, която ще разбие неговата нова връзка..Не искам да карам момичето да изкупува старите му грешки...Пък и не знам дали всичко би било същото..Ще имам предразсъдаци и ще се караме..
По-скоро е това, че не се получи, а още по-мъчно ми става от факта, че хората казват: "жалко, хубави бяхте" ...и се шокират..и ме натъжават..и куп смесени чувства..
Този човек е внесъл промяна в твоя живот .. чрез тази връзка ти си осъзнала нови неща, погледнала си по друг начин живота .. видяла си един коренно различен от другите за теб човек .. нормално е след тази загуба нещата да се умешат .. много от новоусмислените и новоразбрани неща са пряко или непряко свързани с него .. като пъзел с една изгубена част .. една .. и всичко се обърква .. сама казваш, че той е променил и усмислил живота ти .. нормално е след раздялата с него, всичко по някакъв или друг начин да загуби своя смисъл ..
ПС: Мнението ми може да не е от най- компетентните, но се надявам да помогне .. :) :)
ImmortalForever
11-13-2009, 18:43
Аз ще продължа да редя пъзела си, но винаги на очите ми ще се набива тази част, която липсва..и много ще ме натъжава когато погледна натам..
Това пък ме отведе към една дъждовна априлска вечер, когато подбъдена от ентусиазъм купих някаква картичка на която бяха изобразени две част от пъзел съединени..и му я подарих без повод..Просто влязох, харесах значението й и му я купих..символично..и сега си спомних този мъничък наглед факт .. Ех, сладка болка :smt003
Valeriq90
11-13-2009, 18:43
Спри да мислиш за него, изхвърли снимката му, изхвърли го от всяко кътче на душата си. Абсолютно грешно е да се връщаш към нещо, което е свършило. Не казвам, че трябва да си намериш някой друг...просто спри да мсилиш за това, което те наранява. Пробвай с някакво хоби или нови познати, абе въобще всичко, което може да ти го изкара от главата.
Освен това, щом връзката ви е приключила заради друго момиче...той просто не те заслужава :?. Остави го да се надцаква с някой друг, а ти живей за себе си, не за него, нито за всички останали, които ти обясняват колко "хубави" сте били заедно.
Аз ще продължа да редя пъзела си, но винаги на очите ми ще се набива тази част, която липсва..и много ще ме натъжава когато погледна натам..
Това пък ме отведе към една дъждовна априлска вечер, когато подбъдена от ентусиазъм купих някаква картичка на която бяха изобразени две част от пъзел съединени..и му я подарих без повод..Просто влязох, харесах значението й и му я купих..символично..и сега си спомних този мъничък наглед факт .. Ех, сладка болка :smt003
Даа .. и аз съм "му" купувала просто така картички .. толкова приятно чувство .. ама за нищо .. :)
А помежду другото нещо, което си отбелязала по- горе, че те натъжава фактът, че хората са ви харесвали като двойка, и че "сте имали бъдеще" ... такива празни надежди в такива моменти са много ненужни, защото явно съдбата е казала, че не сте толкова един за друг, колкото описват хората .. случвало ми се е .. :-o . . . допълнителна подправка към болката ..
Както са казали хората - два остри камъка брашно не мелят. Най-изпепеляващата любов, всъщност е онази, най-невъзможната, от която боли най-много и най-дълго и ти си я намерила.
Какъвто и съвет да ти дават - да изхвърлиш снимката, да го забравиш, да започнеш живота си отначало... просто няма как да стане насила. Трябва да преживееш цялата емоция, да те боли, но рано или късно ще усетиш, че започва да утихва, докато накрая остане спомена за болката.
Във всеки случай, не би могла да го забравиш с някой друг, и е хубаво, че сама го осъзнаваш.
Ех, Моника Белучи :) не знам какво да ти кажа, освен че такива истории като твоята се срещат рядко. И въпреки че боли много... може би си късметлийка, че си познала такава връзка. Дано те поочупи малко, за да можеш със следващия мъж (когато и да дойде той), да попреглътнеш гордостта и горделивостта си. Те никога не са от полза.
DIVINE_TIME
11-13-2009, 21:51
Извинявай.. Не прочетох всички коментари, защото просто бързах да ти споделя и моята история... Няма да изпадам в подробности, но в общи линии ми се случи нещо подобно.. Запознах се с Г-н. Перфектен :D случайно.. Допаднахме си ужасно много и изживяхме една много красива приказка, до момента в който той реши, че всичко трябва да приключи по необясними за мен самата причини.. Както и да е.. Общото в двете случки е това, което се случва след вързката.. Сега (4 месеца по-късно) аз определено не мога да погледна друго момче, по същия начин, по-който съм гледала и все още гледам на него.. поне не и в близкото бъдеще! Все още си преглеждам снимките ни заедно, все още си припомням красивите ни моменти... Депресирам се, слушайки тъжна музика, което може би е различното между нас двете - моите чувства са си на показ, само че не и пред него. Точно като теб и бившия ти приятел, ние в момента също се надпреварваме да си демонстрираме, кой е преодолял другия по-бързо, кой си е намерил по-готино гадже, кой е постигнал повече.... Дразним се.. Общите ни приятели станаха индивидуални.. Та.. Изводът от всичко написано е,че явно просто е нормално.. Явно, когато наистина си изпитал нещо истинско към някой друг, не можеш да махнеш с ръка и да го заличиш.. Друг е въпросът,че малко останаха хората способни на истински чувства.
Питам се какъв съвет да ти дам... Истината е,че ти сама ще усетиш, може би, какво да правиш.. Глупаво е да заличаваш контакта си с него, глупаво е да криеш чувствата си (от самата себе си, не от хората)... Просто прави това, което сърцето ти подсказва, това, което чувсвтваш и дано някой ден истинската любов да те срещне.
DiabolicalSoul
11-13-2009, 23:04
Ми за надцакването и аз имах такава връзка. не изтрая като връзка (уморително) иначе сме си приятели. Поне от моя страна причината си беше несигурност (комплексарщина ако щете) тя беше мнооооооооо готина и все си мислех, че прекалено заприличвам на тъп влюбен 8класник в най-яката мацка в училище (демек не подарявах цветя ОСОБЕНО пред други, а по принцип съм от хората дето подаряват и не се лигавех).
накратко - беше изморително. само, че при мен накрая драмата липсваше щото си намерих някого... нз кво да ти кажа - "животът продължава" може да не искаш тва да чуеш, ама е факт. ако не щеш да го приемеш пробвай да свалиш картите - кво толкова в крайна сметка???
ImmortalForever
11-14-2009, 07:34
Благодаря на всички, които се отзоваха.А за хора, като Уош и Bixel - безсмислието винаги е било загадка за мен, така че по-добре да не се ядосвам и да не коментирам, иначе излишните ви коментари..
LadyDi, в интерес на истината очаквах най-много твоя коментар.Радвам се че го получих.Да, права остава единствено да чакам, докато нещо наистина не се появи и не върне изгубеното ми желание да имам взаимоотношения.
DIVINE_TIME, интересна история, хареса ми..Моите чувства са си откровено на показ, но понеже съм го надцакала с "имам си нов приятел", той си е далеч от мисълта, че чувствата които изразявам са към него..Иначе и аз слушам тъжна музика и симптомите са същите няма да се притесняваш :D
DiabolicalSoul, радвам се че чухме и мъжка гледна точка..Да сваля картите..НЕ, аз играя до "реконтра".. Просто съм катърски инат ( това е негово определние) и ако каже "без коз" не мога да не вдигна на"всичко" дори и да нямам нужните "карти"..
:smt003
izlishna
11-14-2009, 09:10
Казваш че го обичаш :? Предполагам ако ти се отвори нова възможност да си с него - ще се върнеш ? Ако му кажеш, че не си го забравила, а не че има друг в живота ти ? Вече е прекалено късно за разкаяния..няма връщане назад ..Ще бъде много подло да го разделиш със сегашната му приятелка (не казвам, че искаш да го направиш ;) ) Явно трябва да си останеш с дълбоката болка в себе си и със съвеста ти която те гризе, че си го надцаквала.. Той може би е првъзмогнал болката и е открил щастието с друга .. А за теб остава свободата и мъката :?
П.С. И въпреки всичко не бъди затворена в себе си .. животът е пред теб .. Забрави спомените и се наслаждавай на нови мигове :)
ImmortalForever
11-14-2009, 11:31
Разбира се, че го обичам.Защо е тази невярваща иконка.. ?В това дори най-невярващия не би се съмнявал..Не , наистина не искам да разбивам връзката му.Не казвам обаче , че е щастлив.Имат проблеми, дори той ми е споделял.. Също така не знам дали съм на 100 % убедена , че бих се върнала при него..Което е противоположно на това, че : "когато обичаш някого искаш да си с него.." Аз просто го обичам.Независимо дали е с мен или с някоя друга.Наречете ме луда, но смятам за едва ли не това "възвишено"(може да го наречете мазохизъм) да обичаш някого, който няма такива чувства към теб..или дори не подозира за тях..Свикнала съм да го няма.Свикнала съм да бъдем малкоо повече от "Добри познати, но не и приятли чак" .. радвам се дори на малкото пъти в които ме поздравява и се интересува как съм..Дори малките заяждания..
разприказвах се ама..
LovelyGirl
11-14-2009, 12:49
Много мразя това "надцакване". Не виждам абсолютно никакъв смисъл в него.Когато двама човека държат един на друг (ти каза, че не говорим за любов, затова използвам друга дума) не трябва да си причиняват подобно нещо.Изключително глупаво е и е детска постъпка.
"Виж аз какво мога..", "не, не, виж аз какво мога и какво имам".. тъпо е.Само се наранявате безпричинно.
Не говоря само за вас, ами и аз всички останали, които го правят.
Смешно и жалко е.
ImmortalForever
11-14-2009, 14:48
^ Това го знам.Но когато някой те предизвика по подобен начин , реагираш веднага.надцакването е импулс а не обмисляне на ситуацията..че чак тогава реагираш
valdesbg
11-14-2009, 15:29
Хемискам дати дам някакъв съвет, защото от километри си личи че си доста объркана и не едно нещо се блъска и бунтува в теб, причините са не една, и до болка ясни(поне за мен), хем не мога защото всичко което описваш, вярваш и правиш коренно противоречи на вижданията ми и начина, по който ще ти предложа да си решиш проблема. И ако се изкажа, просто ще ги орхвърлиш като несериозни.
А точно с теб не искам да се драча. Затова най-учтиво се изнасям от темата ти. Така, както дойдох.
Историята ти е скучна. Отегчих се до мястото, където казваш, че и ти и бившето ти гадже сте се отегчили един от друг. Благодаря все пак, че я разказа, нали трябва да се учим от грешките на другите.
Не е нормално, да пазиш образа на старо гадже. Нямам само снимката, колкото и глупаво да е и това. Връзките приключват, за да започнат нови. Не бива да страдаме, че еди кой си се е разделил с нас, а да се зарадваме на това, което сме преживели заедно и да очакваме новите хубави моменти, с новия човек. А за пораснало момиче като теб тези неща трябва да са ясни, не мога да си обясня как си допуснала някой да завладее така ума ти.
Огромно впечатление ми направи описанието на връзката ти. Според него тя не е била нищо особено. Не сте се обичали, 'надцаквали сте се', в общи линии изпълнения присъщи само на деца. На какво толкова държиш в нея или в спомена за нея?
'Продължи напред' не е просто банална, изтъркана, клиширана и често досадна фраза, която близките ти казват, когато им е омръзнало да гледат как страдаш. Трябва и можеш да го направиш. Според мен съдбата съвсем скоро ще ти помогне и ще те срещне с нов и много по-специален човек.
izlishna
11-14-2009, 15:58
Разбира се, че го обичам.Защо е тази невярваща иконка.. ?В това дори най-невярващия не би се съмнявал..Не , наистина не искам да разбивам връзката му.Не казвам обаче , че е щастлив.Имат проблеми, дори той ми е споделял.. Също така не знам дали съм на 100 % убедена , че бих се върнала при него..Което е противоположно на това, че : "когато обичаш някого искаш да си с него.." Аз просто го обичам.Независимо дали е с мен или с някоя друга.Наречете ме луда, но смятам за едва ли не това "възвишено"(може да го наречете мазохизъм) да обичаш някого, който няма такива чувства към теб..или дори не подозира за тях..Свикнала съм да го няма.Свикнала съм да бъдем малкоо повече от "Добри познати, но не и приятли чак" .. радвам се дори на малкото пъти в които ме поздравява и се интересува как съм..Дори малките заяждания..
разприказвах се ама..
Кефиш ме просто :grin: Рядко се срещат момичета като теб..
П.С. Защо обичта да е лудост :) и аз съм обичала момче което е с друга .. Свикнала си да го няма и се радваш на малкото внимание което ти обръща понякога .. това е хубаво :) .. Но явно ще си останете нещо като малко-повече от добри познати.. Е все пак животът продължава.. не е казано, че веднага трябва да си намериш друг или пък изобщо да си в процес на търсене .. Някой ден най-случайно ще си намериш някой, който отново да върне пламъкът в очите ти и усмивката на лицето ти :) Успех! :-)
sh3_1s_7h3_0n3
11-14-2009, 16:04
Всяка емоция трябва да бъде изживяна. Изживей си и ти своята. Изживей си болката, страданието, мъката, сълзите... всичко!
А пък то... като дойде време да минава, ще мине от самосебе си и даже няма да разбереш кога всичко е приключило. Просто...се настрадай, защото и да се насилваш да ти мине... няма да стане ей така с магическа пръчица. Когато е истинско - не е толкова лесно.
tihichkoto
11-14-2009, 16:05
Комплекси са това!
izlishna
11-14-2009, 16:09
Комплекси са това!
Комплекси?! Май нищо не си разбрал/а .. тук се говори за чувства :)
Разбира се, че го обичам.Защо е тази невярваща иконка.. ?В това дори най-невярващия не би се съмнявал..Не , наистина не искам да разбивам връзката му.Не казвам обаче , че е щастлив.Имат проблеми, дори той ми е споделял.. Също така не знам дали съм на 100 % убедена , че бих се върнала при него..Което е противоположно на това, че : "когато обичаш някого искаш да си с него.." Аз просто го обичам.Независимо дали е с мен или с някоя друга.Наречете ме луда, но смятам за едва ли не това "възвишено"(може да го наречете мазохизъм) да обичаш някого, който няма такива чувства към теб..или дори не подозира за тях..Свикнала съм да го няма.Свикнала съм да бъдем малкоо повече от "Добри познати, но не и приятли чак" .. радвам се дори на малкото пъти в които ме поздравява и се интересува как съм..Дори малките заяждания..
разприказвах се ама..
Същата съм и аз. Толкова пъти съм била отхвърляна, че имам по - голяма нужда да мисля за някого, да изпитвам нещо и да живея с нещото, което аз изпитвам, отколкото да сме заедно. Дори когато нещата започват да се развиват чак изглежда противоестествено. 8-)
Като цяло не мога да не се съглася с всички останали, които казаха, че трябва да изчакаш, да усетиш кога точно е времето да продължиш напред. Връзката (която бе неше връзка), която приключих преди месец и половина ме остави в подобно състояние. Не знам дали искам да съм с него, но знам, че няма да бъда инициатор на нашето помиряване. Колкото минава време, толкова пвоече си спомням само хубавите неща и се опитвам да омаловажавам недостатъците му, и се опитах да съм с друг, но някак не се получава... Реших просто да чакам. И без това нямам особено голям избор.
ImmortalForever
11-14-2009, 16:59
tihichkoto, пусна някаква фрза във въздуха..Ще се обосновеш ли, че не знам аз на каква почва са тези комплекси и от какво са породени?
babity, ти поне си опитала с друг..Ами аз като дори не ги допускам до...не знам кой ареал от личното ми пространство..?
добре че като пишеш в този форум... някой чете... :?
DIVINE_TIME
11-14-2009, 20:00
Аз само едно не мога да разбера... Като ви е скучна темата, защо пишете в нея, за Бога !!!!!????
А иначе.. Точно като теб се чувствам и аз.. Обичам го, въпреки,че не сме заедно, обичам го въпреки че може би няма да сме отново двамата.. При нас няма намесени други хора в момента.. В смисъл, и двамата сме сами, дори поддържаме контакт, често говорим за вече отминалата си връзка и в същия момент той се закача с някоя друга, аз правя същото с някое момче... Наистина не разбирам защо по дяволите е нужно да се държим по тоя нелеп, детски начин, а след това да водим задушевни разговори до 5 сутринта... :o :?
ImmortalForever
11-15-2009, 14:39
Yew? ?
Pedigree
11-15-2009, 15:59
Хахах.
Еми, аз неотдавна си имах един приятел, с когото всъщност не бяхме заедно особено дълго време, дори беше за кратко. Аз: 'не ми сваляй звезди', той: 'и да искаш, няма да ти свалям'. И двамата уж бяхме много корави, хехе. Междувременно си бяхме и някакви мили, в едни наши си моменти, имахме супер голяма приятелска връзка(говорехме много, страшно много, казвахме си всичко). Реално по време на връзката си нямахме нито един сериозен спор, никога не сме се карали, сърдели и разни такива. Въобще от такава страна - спокойна връзка.
И изобщо всичко си вървеше прекрасно, до един ден, в който решихме, че ни е по-добре да си останем приятели - пак щяхме да си общуваме, да си излизаме двамата, да не си говорим лошо един за друг, абе, приятели големи. Да, ама не. Отдалечихме се, после той изведнъж по незнайна причина ме намрази(намрази е малко пресилено май, ама карай). После някакъв спор имахме, и каквото хубаво си беше останало, отиде си.
В крайна сметка аз осъзнах, че въпросното момче все още си го искам, ама ще си остана с искането. Има супер много неизяснено между двама ни, имам хиляди въпроси(и до ден днешен), но никой няма да се смири, и да потърси другия, за да се оправим(не да се вземем пак, поне да си оправим отношенията).
Ииии... както и да е... не знам това, което написах до този момент защо го написах, но:
аз въпросното момче си го исках, искам го, но просто съм си осъзнала, че нещата няма как да станат, и си продължавам. Не, не с принципа, че продължавам с нов от утре, вдругиден с още по-нов. Просто съм преудоляла факта, че няма да сме заедно. Било ми е трудно, в един момент както си пиех кафето една сутрин, се панирах, зачудих се на себе си как мога да живея с такава липса, но в крайна сметка се научих.
Сега, седмици след гадното, си живея по старо, имам интересни и забавни дни, смея се много, дори има и друго момче, което харесвам. Въобще си водя напълно нормален и пълноценен живот, въпреки липсата на въпросния човек, за когото говорих по-горе.
Та... съветвам те просто да станеш наясно със себе си. Да проумееш, че каквото било, било, и няма да се върне. Започни да живееш. Не за времето, в което си била с него, не за това, че можете пак да сте заедно, а просто за себе си. Продължи си. :)
ImmortalForever
11-18-2009, 09:26
Историята ти е скучна. Отегчих се до мястото, където казваш, че и ти и бившето ти гадже сте се отегчили един от друг. Благодаря все пак, че я разказа, нали трябва да се учим от грешките на другите.
Не е нормално, да пазиш образа на старо гадже. Нямам само снимката, колкото и глупаво да е и това. Връзките приключват, за да започнат нови. Не бива да страдаме, че еди кой си се е разделил с нас, а да се зарадваме на това, което сме преживели заедно и да очакваме новите хубави моменти, с новия човек. А за пораснало момиче като теб тези неща трябва да са ясни, не мога да си обясня как си допуснала някой да завладее така ума ти.
Огромно впечатление ми направи описанието на връзката ти. Според него тя не е била нищо особено. Не сте се обичали, 'надцаквали сте се', в общи линии изпълнения присъщи само на деца. На какво толкова държиш в нея или в спомена за нея?
'Продължи напред' не е просто банална, изтъркана, клиширана и често досадна фраза, която близките ти казват, когато им е омръзнало да гледат как страдаш. Трябва и можеш да го направиш. Според мен съдбата съвсем скоро ще ти помогне и ще те срещне с нов и много по-специален човек.
Не съм прочела мнението, иначе веднага щях да контрирам.Темата отдавна мина на 2-ра страница, но с риск да я изместя и да знаимая хората отново, ще ти отговоря.
Разбира се, че историята ми е склучна.Ако бях на 14 и исках да се нае*а с 30-годишния си приятел-нямаше да бъде скучна?Ако исках да се самоубия, защото ме е напуснал- пак нямаше да бъде скучна.Ако ми беше изневерил и му бях простила- щеше да съм тъпа, а темата щеше да бъде атракцията и да се задържи доста време на 1-ва страница.Разбирам..
Знам, че не е нормално да помниш старото си гадже, но излишно ли споменах, че момичета които забравят старите си гаджета за 2 дена и продължават с нов са ми противни в червата?Да, допуснала съм някой до себе си и го разбрах доста късно.И колкото и да се опиташ да ме убедиш с постченцето си , че връзката ми не е била нищо особено, ще ти кажа , че не си била в тази връзка и аз и той знаем как сме се чувствали.Аз се радвам на моментите с него и ги ценя.АКо не си разбрала, да кажа.Описанието на връзката ми ли? Да особена съм, да не обичам клишираните неща.За мен връзка, която промени мисленето ми, която ме е научила на толкова неща, въпреки малките недостатъци, не е била напразна.. О, чудо!Ти няма как да знаеш затова.Друго, което е , близките ми ,понятие си нямат какво изпитвам, нито се впускам в дълги разсъждения и обяснения какво ми е.Все по рядко говоря за него..И то какво говорене..СПоменавам го само..И о, за Бога страданието ми не е изнесено на показ... Но разбира се нека не забравяме , че историята е скучна.. Ако бяхме в другия раздел и се бях нашибала без презерватив и ако сега се чудех дали съм бременна- историята щеше да бъде повече от прекрасна и интересна.Повод дори на медиен интерес, ако щеш.Мерси , че се отби и обиди нещо , което е било толквоа скъпо за мен.Не казвам, че не приемам разлчини мнения.Твоето си лъхаше на грубост и непознание на такива чувства.Сега ще помоля LadyDi или някой с "модераторски възможности" да заключи темата и всички да са щастливи.Още веднъж се извинявам, че изместих темата, просто това непрочетено мнение ме провокира до непосилен гняв и трябваше да опонирам просто.. :-x