mimoza16
11-15-2009, 16:47
здравейте,
реших да пиша защото вече не издържам и искам да си изплача всичко, за да ми олекне.... историята може би е малко дълга но ето основното:
с М. се познаваме от деца и се виждаме няколко пъти годишно и винаги сме били приятели докато в един момент не осъзнах, че изпитвам нещо повече от приятелство.. и така 3 години криех чувствата си и с нетърпение очаквах срещите ни. наскоро пак се срещнахме, останахме сами в стаята му и почнахме да си говорим,сърцето ми биеше като лудо, бях легнала на гърдите и усещах как сърцето му бие дори по-бързо от моето. реших че това е момента и го целунах... прескочиха искри и той отвърна на целувката ми... вс беше толкова хубаво, разбрах, че може би го обичам, толкова силни чувства не съм имала към никого! не можех да го пусна... той ме изпрати до моята стая (бяхме на хижа)
на следващата сутрин се държеше сякаш нищо не се беше случило! отбягваше ме цял ден.. опитах се няколко пъти да говоря с него а той все си намираше нещо по-важно и бягаше.. изобщо не разбирах какжо става, отношението му не отгожаряше на нещата които си говорихме предната вечер, нито на целувките и прегръдките...
после когато се разделяхме ме целуна и краката ми омекнаха... и това още повече ме обърка
накрая го питах в skype защо се е държал гадно и той ми отговори, че нещо не му се връзват нещата и че нямало да се получи защото цитирам: "все едно да се забивам със сестра ми"
и от тогажа съм като труп направо... толкова съм сдухана, че не ми се живее направо... ;(;(
реших да пиша защото вече не издържам и искам да си изплача всичко, за да ми олекне.... историята може би е малко дълга но ето основното:
с М. се познаваме от деца и се виждаме няколко пъти годишно и винаги сме били приятели докато в един момент не осъзнах, че изпитвам нещо повече от приятелство.. и така 3 години криех чувствата си и с нетърпение очаквах срещите ни. наскоро пак се срещнахме, останахме сами в стаята му и почнахме да си говорим,сърцето ми биеше като лудо, бях легнала на гърдите и усещах как сърцето му бие дори по-бързо от моето. реших че това е момента и го целунах... прескочиха искри и той отвърна на целувката ми... вс беше толкова хубаво, разбрах, че може би го обичам, толкова силни чувства не съм имала към никого! не можех да го пусна... той ме изпрати до моята стая (бяхме на хижа)
на следващата сутрин се държеше сякаш нищо не се беше случило! отбягваше ме цял ден.. опитах се няколко пъти да говоря с него а той все си намираше нещо по-важно и бягаше.. изобщо не разбирах какжо става, отношението му не отгожаряше на нещата които си говорихме предната вечер, нито на целувките и прегръдките...
после когато се разделяхме ме целуна и краката ми омекнаха... и това още повече ме обърка
накрая го питах в skype защо се е държал гадно и той ми отговори, че нещо не му се връзват нещата и че нямало да се получи защото цитирам: "все едно да се забивам със сестра ми"
и от тогажа съм като труп направо... толкова съм сдухана, че не ми се живее направо... ;(;(