PDA

View Full Version : Есе за дон Кихот



petrunka
11-15-2009, 18:41
Ще пусна едно есе за дон Кихот, което написах. Бих искал да кажете какво мислите за него - добро ли е, стойностно ли е, ако може да се подобри, какво бих могъл да направя, но най-много бих искал да разбера какво бихте препоръчали като заглавие, защото не съм му измислил такова и се чудя как да го кръстя, а и какво да напиша като заключение. Бих искал да чуя(по-точно видя написани) мнения само на хора, които добре познават "Дон Кихот" или поне идеята му!
П.П. За сведение, писах есето си сам, без да преписвам!

Мигел де Сервантес е испански писател и драматург, творил в края на 16. и началото на 17. век. Безспорно от всичките му произведения най-голямо значение за човешката история има псевдорицарският му роман "Дон Кихот", написан във време, когато рицарството замира. Редом със замирането на рицарството, замират и рицарските добродетели у хората. Общестовото става по-динамично, хората се отчуждават един от друг, стават по-лоши.Жените не се радват вече на уважение. Материалните блага и ценности стават по-ценни от моралните. В едно такова време никому неизвестният благородник Алонсо Кихана, произхождащ от едно никому неизвестно село в областта Ла Манча, опиянен от четенето на рицарски романи, решава да подражава на техните герои.Той иска да възроди Ордена на странстващите рицари, макар да съзнава, че това е много трудна задача. По време на своето странстване се среща с много и различни хора. Като цяло е смятан за луд и побъркан, когато говори по рицарските въпроси и хората се учудват, виждайки колко е умен, интелигентен и колко мъдро разсъждава по други теми и колко добре познава живота в своето време. Но никой не го разбира и не може да вникне в думите му(когато говори по рицарските въпроси) и за да се измъкнат и да не се покажат слабохарактерни пред него, хората веднага го обявяват за луд.
Избирайки обикновен селянин от никому неизвестно село за "възродител" на рицарството, Сервантес показва, че дон Кихот не е конкретна историческа личност, а че това може да бъде всеки човек. Всеки може да стане дон Кихот, стига да поиска. Всеки човек носи в себе си доброто, благородното, рицарското, но повечето хора, забързани в ежедневието си, не се замислят за това.
Има ли дон Кихотовци днес? Жив ли е още благородния идалго, който е готов да промени света? Да, има ги, но със сигурност не са под формата на бродещи из поля и гори смели воини. Човешкото същество трудно отвиква от удобствата, с които вече е свикнало. Следователно със сигурност никой до вчера седял пред компютъра, няма да тръгне да странства като рицар, разчитайки само и единствено на природата.
Но стига да иска, а още по-добре, ако тово му е вродено, дори човекът от 10-милионния град може да бъде рицар по душа. Да си рицар, да си благороден означава да обичаш хората, да им помагаш, да ги подкрепяш, да ги уважаваш. Но повечето хора предпочитат да подражават на тълпата, да бъдат груби, лоши, отчуждени пред това да извървят трудния път на благородството към духовното извисянване, но да останат неразбрани от другите. Но пък защо им трябва да са разбрани от другите, които са толкова лоши и се интересуват само от себе си и само как те да са добре? Защото благородният човек обича хората и не може да проумее, че те не биха му отвърнали със същото. Добрите дела почти винаги са обвързани с хора. Не може да живееш като вълк единак и да бъдеш добър човек.

Благодаря ви предварително!

KissTheSky
11-29-2009, 17:29
Добре е с една малка забележка - нямаш аргументи! Само това е и сигурно и затова изглежда така кратко =]

imymoon
11-29-2009, 20:27
съгласен сам с kissthesky аз до преди 1 седмица писах по Есе-та по Дон Кихот добре е станало само дет няма аргументи ето ти нешо друго да поразмишляваш над него Дон Кихот не спира да възкръсва. Всеки ден. На Земята. Заради хората. В полза на добротата.