PDA

View Full Version : Тъмните му Материи, Филип Пулман



KatzKun
11-16-2009, 19:36
'Айде, както вече съм тук, ще трябва да напиша една тема относно любимите ми книги... Така, надявам се да се намери някой, който напълно е оценил тази творба... Книгата ми отвори светогледа за мириада разлини неща, толкова много, че не знам откъде да започна... Тъй че бих желал да чуя вашите мнения относно книгата.

Ако някой желае да я прочете или да разбере за какво иде реч, потърсете Филип Пулман на читанка . инфо

По по-долно желание ще цитирам доста основно резюме на трилогията.

Цитат: Сивостен.ком

До болка познатият сюжет, стандартни герои, мечтаещи за ...ъъъ... приключения или каквото друго ви дойде на ум. Все книги, представляващи една своеобразна лекция "Как да спасим света". Слава Богу, че ги има и малкото автори, които не се ръководят от стандарти и правят нещо оригинално.

Нийл Геймън - най-често съчетава фантастичното с митологията като крайният резултат е убийствен (прочетете "Никога, никъде, никой", и ще разберете за какво говоря); Тери Пратчет - не мисля, че има нужда от какъвто и да е коментар; Робин Хоб - истински герои и сърцераздирателен сюжет.

Но в текущата статия ще стане въпрос за един доскоро напълно непознат за мен автор - Филип Пулман и за трилогията му "Тъмните му материи" (наистина нескопосано праволинеен превод, нищо че оринигално е "His Dark Materials"; просто звучи глупаво - бел.Р.).

Преди да си взема първата книга очакванията ми, честно казано, бяха за една общо взето посредствена книга особено след като са ти изтърсили, че "приличала по много неща на Хари Потър". Далеч, твърде далеч от целта... Двете неща са толкова различни, че просто база за сравнение няма. Все едно да кажете, че сапунката на Джордан аха, и вече ще приключи.

Накратко

Шапка му свалям на Филип Пулман за чудесната трилогия, която е създал. Абсолютно нестандартна, представляваща пъзел от идеи, за който не намирам друга дума освен уникален. Всичко е изпипано и така завладяващо, че когато свършиш едната книга започваш да си задаваш въпроса "Защо свърши, защооо?!". А когато затворих и последната страница от третата книга усещането си беше чиста носталгия по загубеното.

Но малко за самите книги. Лира, главната героиня живее в свят, подобен много на нашия, но в същото време и толкова далечен... Свят, в който всеки човек си има демон - външен израз на душата му и всъщност част от нея, където вещиците са често срещано явление, а бронирани мечки щъкат из Севера. Където учени правят експерименти, застрашаващи да разклатят самите устои на Вселената.

"Северно сияние". Гореспоменатата Лира си живее безгрижно, докато не става свидетел на опит за отравяне и не започват да изчезват деца, едно от които е приятелят й Роджър. Главната героиня решава да го намери и заедно с демона й Панталеймон се озовават сред красивия, но и смъртно опасен Север...

"Острия кинжал". Целостта на вселената е нарушена. Лира, попаднала в друг свят, търси отмъщение за Роджър пожертван от самия й баща в името на някаква си "цел на живота". Вместо това се натъква на Уил – момче, преследващо цели не по-ниски от нейните и преживяло не по-малко. Но Читагазе - където се е озовала - е странно място, в което Привиденията се хранят с душите на хората, докато високо в небето ангели размахват криле; място в чиито център, Торе дели Анджели, се крие и смъртоносната тайна на предмет с изключителна мощ.

"Кехлибареният далекоглед". Опасностите за Лира и Уил стават все повече. Те трябва да предприемат пътуване до най-кошмарния от всички съществуващи светове; отново се появяват някои от старите им приятели, а читателят среща все по-чудати създания. Детството на двамата е към своя край. Това ще ги направи уязвими за някои от най-опасните им врагове, а Лира, нищо неподозираща, трябва да се изправи пред предизвикателството, което съдбата толкова време е подготвяла за нея.

Смея да твърдя, че слабо звено в книгите почти няма. Като се започне от световете - оригинални, всеки уникален сам за себе си - някои мрачни, други - пълни с живот. Както споменах и в началото светът, в който се развива първата книга е общо взето копие на нашия, но вмъкнатите от Пулман елементи го правят доста по-странен и любопитен. Пътуването между световете е добре измислено, което пък е следствие от още по-оригинални хрумвания. Неслучайно определих самите книги на пъзел - ако изпуснете дори петдесетина страници, има голяма вероятност да не разберете останалите. И ако при други поредици, можем спокойно да започнем направо от втора или и да прескочите някоя част не е голям страх, то тук това е недопустимо - трите романа представляват едно неразривно цяло .

Героите на Пулман са не по-малко интересни от обстановката - интересни, развиващи се и малко са шаблонните персонажи, окичени с изцяло добри или лоши качества.

Сюжетът е до някъде неправдоподобен, но въпреки това представлява смесица от идеи, вплетени една в друга по такъв начин, че крайният резултат е изумителен, нямащ нищо общо с всичко, четено от мен досега.

Най-интересни за мен бяха авторовите идеи - за така наречения "Прах", който играе главна роля; за демоните - макар и малко недоразвита или може би неразбрана от мен, но и тя е на нужното ниво; за антагонистите (поради липса на по-подходяща дума) - е тук авторът просто ще ви хвърли буквално "в тъч". Макар и за някои да е чиста гавра с църквата (ще ме прощавате за спойлера), в книгата има и доста истина. Не случайно в някои американски щати е наложена забрана за читатели под 14 години. Макар и книга с деца, тя определено не е за такива.

Последно, макар и не последно по важност, трябва да отбележим стила на автора - макар и да няма лекотата, бляскавостта и речниковото богатство на английските писатели от деветнадесети век, е приятен и не ангажира читателя с уморителни пасажи и тежки за четене словоизлияния.

KatzKun
11-17-2009, 19:00
Дай малко инфо още де

Ако желаеш, мога да цитирам един сайт с основната история на книгата, но нищо твъъъъърде спойлерско...