Стихотворението „На прощаване” раэкрива трагизма,героизма и величието на най-достойните синове на поробена България в борбата им за свобода.Поетическата форма на творбата е съкровена изповед пред майката.Тя напълно съответства на силните преживявания на самия поет в навечерието на събитието(желанието на Ботев да премине Дунава с четата на Жельо войвода).Гласът на лирическия герой се извисява в пространството на една робска епоха,заявявайки,че приема пътя на борбата като средство за извоюване на свободата.
Стихотворението „На прощаване” започва с обръщение към най-скъпия човек-майката.Бунтовникът иска да сподели с нея вълненията си преди да премине Дунава.Обръщенията „майко” и „мале” показват,че синът е силно привързан към майка си и затова търси нейната подкрепа.Макар че болката й е огромна,тя трябва да разбере своето чедо и да го подкрепи в съдбовния миг.
Робството поругава всичко,към което героят е привързан.Неговото „сърце мъжко юнашко” не може да преклони глава пред потисника.Глаголът „бесней” много точно синтеэира действията на поробителя,който посяга на най-святото за българина място-бащиния дом,изразен чрез синекдохата „бащино ми огнище”.Този дом в мислите на бунтовника се свързва с неговото детство:”дето аз съм пораснал и първо мляко засукал”.Този дом в мислите на бунтовника се свързва и с неговата младост и първите трепети на любовта:”там дето либе хубаво/черни си очи вдигаше”.Този дом в мислите на буника се свързва и с болката,която той ще причини на най-близките си хора-на баща си и на братята си:”там,дето баща и братя/черни чернеят за мене!...”.Наречието „там” е обобщен образ на най-скъпото за бунтовника:майка,либе,баща и братя,уюта и топлината на родния дом.Но не само заради тях е категоричен и окончателен изборът му.Метафората в стиха „на глас тичам народен” представя разбирането на героя за неотменния му дълг към родината.
Чрез избора си героят от „На прощаване” доказва,че е свободна личност.Нарамил пушка бунтовникът се отправя по своя страшен,но славен път.Метафората „на глас тичам народен” още веднъж подчертава силното желание на лирическия герой да се бори за свободата на своя народ.Бунтовникът не се заблуждава от изхода на битката.Той може да загине,но може да се завърне като победител.
Смъртта е изградена върху основата на контраста на представата за гибелта,създадена чрез метафоричния израз „черни кърви”.Противопоставянето между черното и бялото,между горе(„по скали и орляци”) и долу(в земята...черната”) води към разбирането на саможертвата,като събитие,което е страдалческо,защото погубва човешки живот.
Представата за смъртта като път към безсмъртието е доразвита в борческото завещание на бунтовника към неговите „братя невръстни”.Това е най-важният разказ,който лирическият герой иска да им бъде предаден.Настояването те да продалжат борбата е заявено категорично в стиховете: „и дето срещнат душманин,/ с куршум да го поздравят,/а пък със сабя помилват”. Заветът му към неговите братя е „силно да любят и мразят...”,т.е. да наследят чувствата подтикнали го по пътя към свободата.
Картината на извоюваната свобода,въпреки че съдържа в себе си и възможната гибел на лирическия герой,иэлъчва не тъга,а сдържан оптимизъм.Метафората „куршум пропей” внушава усещане эа неизбежна болка,но и за гордост от победата.Бунтовникът знае,че решителната битка с тиранина ще бъде страшна и жестока.Затова в съзнанието му първо се ражда представата за вероятната гибел.Завърналите се в село другари на героя пазят в сърцата си последните думи и юнашката песен на загиналия си другар:”защо и как съм загинал/и какви думи изрекъл”.По този начин саможертвата на бунтовника е съхранена чрез словото.Използваният контраст в стихотворението „тъжно щеш,майко,да гледаш/ти на туй хоро весело”- пресъздава драматизма на картината.
Въпреки,че смъртта е по-вероятният изход от борбата,бунтовникът вярва,че може-„жив и здрав да стигне до село”.Началният съюз „ако”,който графично отделя картината на победното завръщане,разгръща въображението на лирическия герой за онова,което винаги е мечтал.В мечтите си той се вижда като знаменосец „с байряк във ръка” придружен от своите„...лични юнаци,/напети в дрехи войнишки,/с левове златни на чело,/с иглянки пушки на рамо/и с саби змии на кръстът...”.Фолклорните словосъчетания разкриват по неповторим начин величието на героите.
В мечтите си бунтовникът изживява чакания ден на победата,който по стар народен обичай трябва да бъде посрещнат с цветя,бръшлян и здравец-символи на здраве и дълъг живот.Оптимизъм и възторг се съдържат в повелителната интонация на стиховете „...плетете венци и китки”.Колуминацията на взаимната радост може да се открие в благославящата майчина целувка в „красно чело”.Лирическият герой си позволява и миг на лично щастие:”ела ме ,майко,прегърни”,”а аз ще либе прегърна”.Но дори и в тази радостна картина присъства страданието: „кървава ръка през рамо”,ясно показва,колко висока е цената на свободата.
Финалът на стихотворението е същинско прощаване на лирическия герой с близките му хора:”Пък тогаз...майко,прощавай!”.Мн готочието е знак за излизането на героя от мечтата и връщането му в реалността.
Финалната част обобщава цялостния смисъл на творбата-готовността на бореца да умре в името на най-високата за него цел-свободата.Любовта и омразата,които изпитва,му дават сили да забрави себе си в името на България.Неговият подвиг му отрежда достойно място в пантеона на безсмъртните:„Но...стига ми тая награда-/да каже нявга народът:/умря сиромах за правда,/за правда и за свобода...”.
-------------------------------------------------------------------------------------
Творбата на "Прощаване" е написана през бунтовната и смутна 1868г. и разкрива образа на лирическият герой ,който по духовните си нагласи и стремежи е въплъщение на положителния герой на епохата -бореца за свобода,готов на подвиг и саможертва в името на най-значимата обществена и лична цел-свободата.
Бунтовникът е непреклонен в решението си,родено от две силни плюсови чувства- любовта към България и омразата към поробителите.Неговата житейска позиция е мотивирана и от твърдата й убеденост, че избраният път е единствено възможният за човек ,който има чест и будно чувство за дълг пред народа си.Подтик за решението на лирическият герой е и поривът към най-висшата човешка ценност - свободата,и законно право на всяка отделна личност,на всеки отделен народ. Творбата "На прощаване" е поетическо свидетелство за човешки героизъм, подвиг и саможертва,на онези българи изоставили дом им семейство в името на свободата.
Борческата устременост на героя е предопределена от ненависта към чуждия поробител.Чрез миналото време на глагола "станах" още в първите стихове е заявено,че тази активна житейска позиция е категоричен и и отколошен избор на младия мъж.Само незатихващото чувтво на дълбока синовна обич и жал подтиква лирическия герой отново да се обърне към майката,за да й обясни мотивите,които са го накарали да избере пътя на героичната саможертва.Началният стих "Не плачи, майко, не тъжи"сякаш отново се отваря вече воден спор,чийто изход отдавна е известен.Колкото и да е солна родителската болка,тя не може да разколебае бунтовника.Далеч по силен от майчинкия глас е повикът на съвестта. Личната и национална гордост на лирическия герой веднъж вече го е принудила да напусне свидния си дом и да приеме съдбата на скиталеца емигрант.Нерадостната му участ е следствие от непримиримостта към робството,експресивно назовано "черна прокуда",а поривът за борба е предопределен от ненависта към чуждото насилие,тегнещо над родното.Изразът "турчин,че бесней" в съчетание със синекдохата "бащино огнище" оформя представата за гибелната същност на робството.Гордата и свободолюбива личност на героя е устремена към единственото възможно решение-тотална революционна промяна в робското битие на народа.
Бунтовникът ясно съзнава,че неговата смърт в борбата е напълно възможна.Той не се страхува от нея, а я желае,защото тя достоен завършек на един отдаден на идеала живот,тя е смърт-себепостигане. Лирическият герой е уверен в значимостта на делото,непоколебимо вярва и във величието на своята мисия - чрез героичната си саможертва да даде тласък на борбата и да внуши на съвременниците си,че трябва да живеят в света на идеите,че свободата е "благородна свята цел"("Петрушан").В стихотворението двете възможности за изхода от борбата не са равностойни-по вероятния изход е смъртта.Саможертвата е представена като доброволна в порива на бунтовника към достойно себеосъществяване и себедоказване.За него геройчната смърт е необходимост в борбата,защото чрез нея ще се потвърди значимостта на борческия идеал,както и пълноценността на направения избор.
Представата за възможната гибел е конкретна в съзнанието на лирическия "аз".Тя е подчинена на желанието му да загине с достойна и красива смърт,която ще се превърне в пример за невръсните му братя,за всички бъдещи борци.Подвигът-саможертва е "видян" и внушен в изповедта пред майката като начало на вечен живот,на духовно безсмъртие.Борецът за свобода е постигнал победа над смъртта- преодолял е страха от нея,а това е най-великата победа на човешкия дух.Той внушава на майка си,че смъртта не е край,а начало на нов живот вечен в паметта на потомците.Юнашката майка трябва да участва и в този процес на възкресяване на сина, чрез словото-да овладее мъжествено скръбта си,да разказва "с сърце", за него,да поддържа спомена и да предаде заветния дял на братята:
Кажи им, майко, да помнят,
да помнят, мене да търсят:
бяло ми месо по скали,
по скали и по орляци,
черни ми кърви в земята,
земята, майко, черната!
Смъртта на бунтовника ще бъде смърт без гроб.Неговото разкъсано,разчленено тяло ще се слее със земята-бялото месо ще "изчезне"в белия цвят на скали и орляци,а черните му кърви ще попият в родната земя.Братята няма да бъдат свидетели на този героичен незабравим акт,ще намерят само сабята и пушката и ще се докоснат до юнашкия дух.Попадането им в територията на подвига за тях ще бъде вид патриотично вдъхновение да продължат достойно борческото дело.За бунтовника е особено важна надеждата,че след гибелта започнатото от него дело ще се увенчае с успех,тази надежда поддържа оптимизма му.
Четирите стиха,в които е изобразена юнашката саможертва,свидетелстват,ч е подвигът осигурява духовно безсмъртие..Чрез сможертвеното отрицание на собствения си живот борецът за свобода се извисява нравствено,постига величие и слава.
Бунтовникът представя и втора възможност пред своята майка-възможносттада се върне "жив и здрав".да дочака бленуваната свобода.Младият човек,който е на ясно с реалностите,иска да успокои майчиното сърце,да го изпълни с вяра.
Неслучайно е избрана пролетта като сезон,в който ще възтържествува мечтаната свобода.Животът се възражда.Свооя нов живот ще започне и свободния народ.Анафората "жив и здрав"разкрива естествена човешка радост на младия човек,че е оцелял,че ще усети близоста на близките си.Красиви са юнаците,които даряват народа си със свобода.С гордост Ботевият герой говори за силата,за величието им.Народът ще посрещне освободителите си по стар обичай с китка цвете.Повелитените глаголни форми "берете","късайте","плетете" създават представа за всенароно посрещане.
И на фона на всеобщото ликуване е показан личен момент-срещата на младия мъж с най-близките му същества-майка и либе.С трепет бунтовника чака мига,в който ще усети близостта на майка си и ще застане с гордост пред нея,доказал правотата на своя житейски избор.Целувката,прегръткат а, синонимните глаголи "тупа" и "играе" доказват любовта на лирическия герой към неговото "либе хубаво".
Пренасяйки се мислено в бъдещето,младият човек се сепва и разбира,че едва сега започва страшният,но славен път.Път,който той съзнателно е избрал и който ще го отведе към безсмъртието:
Но... стига ми тая награда -
да каже нявга народът:
умря сиромах за правда,
за правда и за свобода...
Саможертвата ще се превърне в един нов живот-в сърцата и в паметта на хората.
Житейската позиция на бунтовника от"На прощаване"е отражение на мисленето и емоционалната нагласа на българина през Възраждането-епоха на героични дела за скъсване с робството.
Свободата винаги е била мечта,стремеж,представа за щастието на човека от различни епохи,но нашите предци са превърнали тази мечта в реалност. Тя е най-трудно постижимият идеал,чиято реализация не зависи само от единици духовно извисени личности,а от всеки по отделно и всички заедно.
само с това мога да ти помогна виц проччети и двете извади си основни неща и пиши в/у тях :wink: :)
само с това мога да ти помогна виц проччети и двете извади си основни неща и пиши в/у тях Wink
Не е малко. Мерси :)
все пак и през почивката трябва да има активна дейност :)