PDA

View Full Version : Едно разкъсче...или началото на книга



shokoladchety
11-17-2009, 15:11
Не разбирам!-каза тя.-Виж!Колкото и да е невероятно,ще се справим!
Бяха седнали на един вълнолом и гледаха езерото.Видяха плуващите момчета и двете приятелки решиха,че е по-добре да си тръгнат.
Наталия и Мария станаха и побягнаха към малката градинка,за да си починат от дългото разсъждаване върху невъзможната си програма.
-Не мога да вляза едновременно във отвари и пророчества и прокоби.Не е възможно!-каза Мими и загледа замъка в далечината.
-Слушай!Ще използваме времетегача,за да влезем във двата часа едновременно.
-Това е незаконно!
-Тогава,защо проф.Тофти ни го даде?!
Настъпи мълчание.
-Добре.Ще се видим във 3 часа след обяд.
-Чао!
Мими и Наталия се разделиха.Мария потегли към замъка,а Наталия отиде до вълнолома и извика момчетата,беше време за обяд.
****



Очаквайте продължение....

shokoladchety
11-17-2009, 15:14
В залата,украсена в цветовете на четирите дома,седяха професорите и си говореха разгорещено.Докато Наталия се добере до масата на,,Албикорт”минаха 5 минути.Тя седна до Мартин и загледа масата.
-Какво става?-пророни тя.-Защо масата е празна?
-Не знам!Казват,че проф.Тофти ще ни съобщава някакви новини.
-Мммм,аз не мисля така!-каза някой над тях.Беше Мария.
-Защо?-питаха в хор те.
-Проф.Тофти го няма.Не видяхте ли?Извикали са го в Министерството.
-Откъде знаеш?-току-що беше дошъл Драко.
-Чух го.Мис Аренди и мис Жаля си говореха пред учителската стая.
-А ти беше там,защото…..-попита Мартин
-Ами…Всъщност взех времетегача си от проф.Маскмин.Тя ми го пазеше,за да не го загубя.Нали,знаете?
Прекъснаха разговора щом чуха гласа на професора.
-Днес,трябва да направя едно съобщение.-каза тя .-Всички часове по отвари за днес се отменят.
Проф.Тофти отсъства и не може да бъде заместен.Благодаря Ви.Обядът може да започне.-
Ястията изникнаха на масата,толкова прекрасни и вкусни,че никой не би могъл да им устои
Не говориха по време на обяда.Тяхната маса беше най-тиха.След това,Мартин,Драго,Мария и Наталия,излязоха на двора,извадиха времетегача.Той представляваше тънка,златна верижка,дълга около метър,със малка,кръгла пластинка,с изобразен пясъчен часовник на нея.
-Три превъртания напред са достатъчни.-каза Наталия.Хвана времетегача и го завъртя три пъти напред.Всичко наоколо се размаза за около 3 секунди.После всичко се нареди обратно.
-Бързо!Имаме една минута.-каза Драко и те побягнаха нагоре.След малко те стигнаха до първият етаж и стаята по вълшебство.
-Давай!-казаха те на Мария.-Още няма 11.
-Закъсняхте!-скастри ги проф.Маскмин,след като те отвориха.Те не повярваха,та нали тя беше ръководител на дома им и все пак знаеше,че времетегача не винаги е точен?! -Настанете се.Сега.Готови ли сте?Ще упражняваме развеселителната магия.Готови?Започвайте.
Стаята се огласи от викове,,Акацио смях” .
След часа по вълшебство,те останаха при професора.Тя ги погледна строго и попита:
-Успяхте,нали?
-Да!-отговори Марин.-Но сега какво?
-Трябва да изчакате до времето по което сте се върнали.Стойте тук до след обяда.
-Добре.-отговориха те и седнаха на чиновете.-Бързо!Вижте.Ние сме навън.Сега.Изчезнахме.-каза Наталия,след десетина минути,и те излязоха от стаята.Потеглиха бавно нагоре към пророчества и прокоби.
Едва бяха стигнали третият етаж,когато чуха ридания от тоалетната.
-Ридаещата Мери.-оповести Наталия.-Пише го в,,Минало и настояще на Липтон”.
ТЕ продължиха.Стигнаха в Южната кула точно навреме.Мис Аренди,откачената учителка по пророчества и прокоби,отвори вратата и строго каза”
-Днес ще учим за прокобите за смърт.Оставете си раниците вън.Трябват Ви само перо и руло пергамент.Ще се научите да описвате прокоба.Влизайте.
Влязоха и се разделиха на двойки.
-Първата прокоба се нарича,,Шък”.-чуваше се само дращене на пера.-Името и произлиза от името на злото куче Шък.То се появява на тъмни улици,по късна доба,и то само пред хора нарочени да умрат.Това е най-ужасната прокоба за смърт.-учителката диктуваше бързо и само Наталия смогна да напише.-След като някой е видял тази смъртна прокоба….Да,Тити?
-Не му остават повече от 24часа живот.Най-вероятно,той ги прекарва в ужасни страдания и мъки.-изрецитира Наталия.Тя учеше страшно много.Знаеше всички учебници наизуст.
-Отлично!10 точки за ,,Албикорт”.Повече ще научите от учебника.За домашно 1руло пергамент на тема,,Смъртни прокоби”.-мис Аренди изглеждаше леко уплашена.-З-з-започвайте д-д-да четете.
-Какво и става?-прошепна Драко на останалите.-Мислите ли,че е видяла нещо?
-Хм.Едва ли!-отвърна му Наталия.-Нали чухте проф.Тофти в началото на годината?!,,Не се плашете от прокобите и пророчествата за смърт на мис Аренди.Това е нейната специалност…..и много често си въобразява.”
-Как помниш такива неща?!Да не си записваш и речите?-попита Мартин.
-Звънецът.Да вървим.
Те излязоха от кулата и запрепускаха надолу към двора.След броени минути се озоваха зад големият бор,близо до езерото и седнаха да си починат.
-Жалко!Днес няма да използваме времетегача отново.-каза Драко.
-Толкова по-добре!-сопна му си Мария.-НЕ разбирате ли?Ако някой ученик разбере,ще си имаме големи неприятности.
-Стига,Кой може да разбере?!Та ние сме най-умните и известните в този замък.-тросна се Наталия.
-Те могат.-каза Мартин и посочи група особняци,наблизо.
-Ооо,ЕСМ.-изненада се Наталия.-Няколко магийки или проклятия?!
-О,да!ЕЙ!ЕЛИ,СИНДИ И МАЙКЪЛ!-викна Драко.Но те сякаш го бяха очаквали.Веднага извадиха магическите пръчки.Но нашите приятели вече бяха готови и извикаха в един глас:
-Програту!
Излезе лилава светлина и ЕСМ увиснаха във въздуха.
-Е,как сте?-мазно попита Мария.-Май ще ви скъсат на изпитите по ВИОАМ,а?
-Боже,от кога не сте се къпали?-подигравателно каза Наталия-Изкъпи.Тъй е по-добре.-Целите ЕСМ бяха мокри.
-Тити!-пророни Драко.-3часа е.Бързо!Ще закъснеем.
Те хукнаха към замъка като междувременно избягваха множеството магии и проклятия изпратени от разярените ЕСМ.Нямаше и една минута и те стигнаха стаята по магия.Отвориха. Там седеше мис Жаля.
-О,най-сетне някой да се появи!-викна тя радостно.Покани ги с жест да седнат.Мис Жаля беше ниска,тантуреста жена,с черна коса,хваната винаги в лъснат кок.Рядко се караше,викаше или още по-рядко отнемаше точки.Сега за стаята й.Беше празна,някак много пуста.Учениците бяха избягали от час.Наталия извади пръчката си,скришом, и каза съвсем тихо:
-Окольос Забрава!-стаята се озари в зелено и г-жата гледаше отнесено през прозореца.
-Вече не помни,че сме идвали.-прошепна Тити и те излязоха.
Навън беше прекрасен ден.На двора блестеше слънце,ухаеше на бор и теменужки,езерото блещукаше,някак особено и някак много красиво.Мартин,Драко,Натал я и Мария се излегнаха на поляната и заговориха за изпитите си и за….техни си магически работи.-край!
ЕСМ вече ги нямаше,дворът беше пуст.Всички бяха в час.Само нашите приятели бяха седнали под дъба и се смееха на спомените си от ваканцията.
-Помниш ли,онзи път,когато се сби с онзи вампир,когато бяхме при Дийджон.-попита през смях Драко.
-Казва се Дижон,Драко!-напомни с укор Наталия.-Стига сте се кискали!Вижте,само ние с Мартин ще получим хубави оценки на изпитите!Средното ни ниво e ,,Н”(надхвърлил изпитите)!А твоето Драко и,,О”(обикновено)!Мария има поне,,С”(Средно ниво над О)!Хайде,Драко ще те скъсат на изпитите по ВИОАМ!
-О, не няма! Ще видиш!Всяка година ми го казваш,и винаги…-но те не разбраха какво,,винаги”.Драко падна на земята и каза съвсем тихо,,Ох”.ЕСМ стояха срещу тях и се кискаха тихо.Магическата пръчка на Майкъл беше вдигната и той….хилеше се.
-Май,проклятието,,Кедабус”н е му се отразява много добре!-каза той през едър смях.Естествено фалшив.
-Не може! Не си го убил!Ти си слаб магьосник,дори и аз не мога да го убия!ТИ НЕ МОЖЕШ ДОРИ ДА ГО ЗАМРЪЗИШ ЗА МИНУТА!Ти….-Наталия не можа да довърши изречението.Падна на земята и не каза нищо повече.След минута мълчание,тя стана бавно,обърна им гръб,направи десетина крачки,рязко се обърна,с вдигната магическа пръчка и каза тихо,спокойно и равномерно:
-Естинст Дижон Майкъл,Синди,Ели.
ЕСМ се завъртяха,извикаха и изчезнаха.

shokoladchety
11-17-2009, 15:14
Тити се върна до Драко,седна до него,погледна го и на лицето и се изписа усмивка.Бръкна в чантата си,извади учебник(които беше по предмет,извън учебната програма),отвори го,потърси нещо и каза съвсем тихо:
-Наксилон Драконус.
Драко отвори очи и каза:
-Какво стана,за Бога!?
-После ще ти обясним! –каза светкавично Мария,щом Наталия отвори уста.-
Ако не побързаме ще закъснеем за часа по целогодишни и сезонни животни.
-Не,не ми се ходи във този час.За Бога преподавани еднорог.Той…
-…е много интелигентен.Владее нашият език.И е…
-….малоумник и ….
-….все пак е ваш учител.-Пискливият глас на проф.Тофти приключи разговора между Мартин и Наталия.-Влизайте в час и без повече приказки.Впрочем,времетега ча върши ли работа?
-Да,и то доста добра.За съжаление,днес няма да го използваме пак!-обясни Мартин.
-Толкова по добре!Хайде,тръгвайте!Ще закъснеем!-каза дръпнато Мария,вирна нос,обърна им гръб и тръгна забързано към малката барачка(нещо като колиба),за да си поговори с проф.Грива.
-Не мисля,че тя е добре!-каза тихо проф.Тофти-Повикай те я при мен след часа.
-Добре!-каза Наталия.И те тръгнаха.Часа мина спокойно.Говориха за сънчовци и сънливци.
-Мими,директора те вика в…как се казваше?!-каза замислено проф.Грива.
-Кабинета ли?-каза колебливо Наталия.
-ДА,точно така,Тити.Десет…какво бяха….а,да.Десет точки за Албикорт.Хайде,Мария,тръгв й.
Мария си взе чантата,стана от земята,изтупа си мантията и тръгна към замъка.
-Дано да е добре-прошепна Драко на останалите.

shokoladchety
11-17-2009, 15:15
-Къде е Мария?-попита Сийту.Тя беше приятелка на Мария и на Драко.
-Не знам!-отговори Драко.-Отиде в кабинета на проф.Тофти и оттогава я няма.
-Не чухте ли?-попита Уили Стивънсън.-Каки Корнър каза,че Мария била заключена в тоалетната на третият етаж.Плачела.
-На третият етаж,ли?-каза тихо Наталия.
-Тоалетната на Ридаещата Мери.-викнаха всички и тръгнаха нагоре.Едва стигнали третият етаж,чуха стенанията,примесени с плач,изблик на вода,шуртене и тупкане сякаш вали дъжд.
Наталия,Драко и Мартин влязоха набързо и видяха 9отворени врати и една затворена.
-Мария,излез!Моля те!Хайде,Мими излез.-викна Драко.
-Няма да излезе.Не са мъчете,не иска!-през хихикане каза…..Ридаещата Мери.Тя беше духче,витаещо из замъка приютило се в една от тоалетните на замъка.Защо ли?!Ще разбереш по-късно.
-Как така няма да излезе?-попита Наталия.-Какво и има?
-Говори несвързано,горката.Не мога да ви обясня.-изхили се духа.-Нещо като….като транс.
-Транс?Какво е това?-попита Драко.Мартин също не разбра.Но не и Наталия.Тя веднага разбра.Извади магическото си,,дърво”,насочи го срещу вратата и кресна:
-Пепър Денис.-вратата се отвори……вътре беше Мария.Но не обикновената,усмихната и радостна Мария,а…..Очите и бяха червени,разплакани.Мантият а-разкъсана,мръсна,пепелява, ъцете-разкървавени,надраскани.
-Мими….как си?-попита предпазливо Наталия.
Никакъв отговор.
-Мария….кажи нещо!
Никаква реакция.
-Казах ВИ!-изсмя се Мери.-Мъча я да излезе от обяд.Все едно е мъртва.
-Ооо,хайде!-каза Драко-Хванете я,ще я заведем във болничната стая.Мис Айси ще се погрижи за нея.
Хванаха я през кръста и я заведоха във болничната стая.
-О,боже!-ахна мис Айси като я видя-сложете я тук,да легне.О,лошо!Оставете я тук,а вие си лягайте!Хайде,аз ще се погрижа за нея.
Драко,Наталия и Мартин излязоха и тръгнаха към кулата.Замъкът беше пуст,бе 3 след полунощ.ТЕ стигнаха до кулата и влязоха.Наталия побърза да си легне.Мартин също,а Драко остана там.Беше изморен,но и напрегнат.Ами ако Мария не се оправеше?!Тя му беше сестра,не не можеше да го позволи.Цяла нощ се рови във странните книги на тяхната библиотека,намираща се във самата кула.Тя бе нищожна във сравнение с голямата училищна библиотеката и….книгите във библиотеката на Наталия.Но той не откри нищо.И заспа на разсъмване.Наталия го намери и реши,че понеже е събота и нямат часове е по-добре да поспи.Късно след закуска,Мартин и Наталия се качиха и събудиха Драко.
-Хайде,Драко ставай!Отиваме при Мария.Време е!-каза Наталия,вдигна го и тръгнаха.Слязоха долу,до болничната стая,почукаха и влязоха.Мария лежеше,но не спеше.Гледаше наоколо,но щом ги видя се раздвижи.
-НЕ!-кресна сестрата.-Никакво мърдане,Мими!Не,не може!Ти трябва да почиваш!А вие?!Какво търсите тук?Не знаете ли,че не е позволено да я посещавате?!ТЯ е опасна за себе си и ОСОБЕННО за другите!ВЪН!-и ги избута.
-Но как така не ни е позволено да я виждаме?-каза Драко на сестрата отвън.
-Ако толкова ви интересува…..ПИТАЙТЕ ДИРЕКТОРА!-разфуча се тя и затръшна вратата зад гърба им.
-Мила жена с благ характер.-каза саркастично Драко.-Хайде при директора.
И те тръгнаха.Нагоре,нагоре и още нагоре чак да десетият етаж.Беше почти четири и половина.Те видяха златната врата на кабинета на проф.Тофти.
-Е,да влизаме!-промълви Мартин и се засили
-НЕ!Чакай.Ти бил ли си някога вътре?А?
-Не.
-А ти Драко?
-Не.
-Но,аз,да!Не се влиза така!-Наталия се доближи до вратата и промълви нещо неразбираемо.-Сега вече влизайте.
Те бутнаха вратата и влязоха в разкошно подредена стая.По средата-писалище,на писалището-директора.
-О,вие дойдохте!Сигурно искате да знаете какво и е на Мария!Така историята е доста дълга.Седнете.И така…всичко започна вчера на обяд.Вие се скарахте заради времетегача,после заради проф.Грива.Тя дойде при мен и каза,че не ви понася вече.Държеше се странно,нали?-той замълча и ги погледна.
-Да!-пророни изведнъж Наталия-Невъзможно странно.Но кой?Или по скоро как?
-Охо,пак ли?!Ти разбра всичко,а на нас кой ще ни го обясни,а?Кой?-вече вбесен се намеси Драко.
-Аз,също разбрах.-каза Мартин.-Тя е била застигната от древно проклятие…
-…което започва да унищожава човека отвътре,като го превръща в….-промълви Наталия
-…неуправляемо чудовище-Допълни Драко,който просто го разбра,някак.
-Да,именно.Вие се досетихте какво и има на Мария.-каза професора.-Но въпросът е как?
-Ами…..Може би…-замисли се Наталия.-Онова нещо,зад дървото,което видях докато идвахме насам вчера…Дали не е било…..
-Това,което я е урочасало.-допълни директора.-А някой знаели какво точно е било?
Те се умълчаха.Какво нещо би искало смъртта на толкова добро момиче като Мария.

shokoladchety
11-17-2009, 15:16
-Е,явно,никой не знае.-каза проф.Тофти.-Бил е Томп Джоу Райдер.
-Кой?-неразбра Драко.
-Томп Райдер.Но вие сте го чували като Мистър Мопдей.
Всички ахнаха.
-Но защо са урочасали Мария?-продължаваше да не разбира Драко.
-Аз също не разбирам.-каза Наталия.
-А ти Мартине?-попита директора,след като видя,че Мартин не казва нищо.
-Аз също.
-Е,аз мисля,че моят отговор много ще си прилича с вашите.-отговори весело директора.Те го погледнаха учудено и той добави.-Но обещавам,когато разбера да ви кажа.
****
Дните минаваха,листата падаха,времето застудяваше.Една хладна вечер Драко,Мартин и Наталия седяха и си говореха.
-Защо ли достъпът до Мария още е забранен.Мислите ли,че няма да могат да свалят проклятието?-попита Мартин
-Невъзможно!Проф.Тофти ще я оправи.Плюс това,тя вече е добре и е в съзнание.Просто не ви пускат вътре,за да не я стряскате.Бях при нея вчера.
Седмица,след седмица,времето минаваше.Най-накрая изписаха Мими.В нея нямаше промяна.Тя си беше същата дръпната,остроумна и продължаваше да командва всички.Марин,Наталия и Драко бяха толкова щастливи.Един ден,когато излязоха навън,да подишат чист въздух,те се смееха и се забавляваха.Всички освен Мими.Тя отново седна на тревата,отвори книгата и зачете.Бавно,бавно всички около нея започнаха да я гледат и не разбираха какво прави тя!Чак тогава на тях им просветна.Тя не помнеше,че е била в болницата и тя не знаеше,че изпитите бяха минали.
-Мимс…-прошепна Наталия.-Трябва да ти кажем нещо.
Мария надигна очи,погледна го навъсено и троснато попита:
-Какво има?!
-Мимс,изпитите минаха докато беше в болницата.
-Глупости.Каква болница?!Недей да се шегуваш с мен.Аз в болница?!
Мария забучи нос отново в книгата.Драко,Марин и Наталия не можаха да разберат.
-Мимс,наистина…-но Мария я прекъсна.
-Вие сте луди.Знаете,че не са минали.Оставете ме намира.-тя стана и тръгна.
****

shokoladchety
11-17-2009, 15:17
-Търся проф.Тофти.-беше вечер и тримата приятели търсеха Мими.
-В кабинетът си е.-Мис Жаля ги поведе натам.
Те нахлуха в кабинетът без дори да почукат.Но директорът не беше никак учуден.Те почнаха да говорят,кои каквото му дойде наум.Мис Жаля се оплакваше.Мартин говореше нещо за Мария.Драко плачеше.Само Наталия мълчеше и гледаше злобно директорът,които изглежда въобще не беше разтревожен.Усмихваше се.
-МЛЪКВАЙТЕ!!!-разкрещя се тя.Всички млъкнаха.
-Слушайте ме…-каза директора,но Тити го прекъсна.
-Вие луд ли сте?!Мария я няма.Паметта и я няма.Духът й го няма.-Наталия заплака.
-Успокой се.Мария е тук.Скрила се е в колибата на двора.Проф.Грива и възвърна паметта.Тя е добре.Сега ще помоля всички да излязат.Искам да говоря с Драко и Наталия.-Директора го погледна и след като другите излязоха,продължи.-Така,Драко,искам още довечера да пишеш сова до Солджър.Пиши му да отиде на СКАМ.Ще го чакам там.Сега Наталия.Вземи времетегача и се върни 3години назад.Намери ме и ми предай това писмо.Аз ще те върна обратно.Ти знаеш какво и СКАМ,нали?!
-Да,но Мартин?!
-Извикайте го.-Мартин влезе на секундата.Беше подслушвал.
-Нещо не разбирам…-Последва мълчание.
-Рано или късно щеше да разбереш.-Директорът въздъхна и стана.-Преди години…Много години… Мистър Мопдей живееше и учеше тук.Излизайки от училище,той основа голяма група,която целеше да унищожи всички магьосници,които не се съгласяваха да се присъединят към тях.Ние силните магьосници основахме СКАМ.Драко и Мария са родени на 06.06.1006г.Събрано се получава 666.И Мистър Мопдей реши,че те трябва да са в негови ръце.Драко е силен и с амулетът,който му дадох той отблъсква силите.Но Мария е момиче-не може да отблъсне силите….-той млъкна и погледна Наталия.-Хайде,побързай.-Тя стана и изчезна.-Драко,отиди до кулата и пиши писмо до Солджър.-Драко излезе.-Мммм…
-Нещо ми се губи…-каза Мартин.Директорът седна и му обясни,че Солджър е чичото на Мартин,който той не познава.Че Мария ще се оправи и накрая добави-Има ли нещо неясно?!
-За сега не….-каза Мартин и стана.
-Винаги щом поискаш да разбереш нещо…-започна отново директора-Можеш да попиташ мен и Солджър.Ние сме на разположение.
-Добре.-Марин излезе.Сълзите закапаха по пода.Той побягна надолу и се скри в момчешката тоалетна на петият етаж.
****

shokoladchety
11-17-2009, 15:18
****
Денят беше слънчев.Мартин,Драко,Натал я и Мария стояха на кея и се смееха.Всичко беше забравено засега.
-Хммм,мислите ли че сме се справили на изпитите?-попита Мария.
-Естествено.Мислиш ли,че няма да се справя на тест?-попита Наталия.Всички я загледаха свъсено.-О,ти говореше за всички…
Всички се засмяха.Беше чуден пролетен ден.Езерото блещукаше.Гигантският хипосмиф се беше излегнал до него,пиеше вода и ядеше водозли.Радостни първокурсници тичаха из поляните.Беше един наистина чуден ден,докато не звънна една траурна камбана.Всички застинаха.Тази камбана не бе звъняла откакто проф.Мизъръбъл почина.Всички се втурнаха вътре и влязоха в залата.Там проф.Тофти стоеше.Просто стоеше с наведена глава.
-Скъпи ученици.Настоявам всички да се приберат.Кой по кули,кой по подземия.Това сега няма значение.Важното е всички да се приберат.Сега трябва да … НЕ мога да го кажа.Време е да се прибирате.Тази нощ се случи нещо ужасно….

shokoladchety
11-17-2009, 15:19
Е аз съм стигнала до тук.Стила ми харесва,но искам и вашите мнения... 8-)

Snickers
11-17-2009, 16:18
разкъсче?

Sham
11-17-2009, 16:22
на мен пък ми стана сУадка тази грешка, ще напиша стихче)

shokoladchety
11-21-2009, 18:33
е....ще ми кажете ли дали ви харесва???

Marionette
11-21-2009, 18:46
тва да не е някаква понтация на Хари Потър ...

ANTIHUMAN
11-21-2009, 22:29
Какво е хипосмиф? Поне Джоан Роулинг обесняваше тези странни думички! Измисли си собствена история, а не понтация на Хари Потър! :)