Елате ни вижте - Помагало [Архив]

aloveyou

11-18-2009, 11:54

Еми това не е от помагало..Но дано ти свърши работа:
ИВАН ВАЗОВ - „ЕЛАТЕ НИ ВИЖТЕ”

ГРАЖДАНСКАТА СЪВЕСТ НА ПОЕТА

Вазовите творби, особено онези от тях, писани на водораздела между освободителния за България XIX век и началото на новото XX столетие, са винаги съзвучни с търсенето на хуманна справедливост както от страна на обществото, така и от самия поет. В художественото съзнание на твореца е заложена представата за социален модел на общество без нравствени и духовни контрасти. Но действителността в българския обществен живот се оказва твърде различна от хуманните пориви за соци-ална справедливост на Базовата душевност. Неговите творчески сетива откриват дискомфорта, съчувстват на ограбения, духовно беден българин, но не намират разрешение за социалния кризис на българското общество.

Дисонансът между поетични нагласи и обществени реалности определя елегичния тон на лиричните Вазови изповеди с ярка гражданска насоченост от този творчески период. Поетът е скръбен, но готов да спори и излее негодуванието си.

Обществената действителност и Вазовият хуманен максимализъм, конфликтно сблъскали се на прелома на две епохи (края на XIX и началото на XX век). Раждат критичната импулсивност на Вазовата гражданска лирика.

Все по-нарастващият вътрешен ритъм на човешки и граждански протест присъства и в гневната повелителност на анафорично повторения Вазов рефрен: „Елате ни вижте!” Той определя не само проблемната насоченост на стихотворението с идентично заглавие, но и очертава възходящо градираната деветстепенна скала на Вазовото възмущение, вписано като целенасочено повторение в деветте строфи на творбата.

Стихотворението „Елате ни вижте!” е включено в издадената през 1899 г. Вазова стихосбирка „Скитнишки песни”. Тя най-точно отразява вътрешното поетично състояние на Вазовата „душа-скитница”.

Раздялата на поета с патриотичното, освободително минало е мъчителна. Но още по-трагично е усещането му за невъзвратимо загубени национални ценности при вида на потресаващите картини на социална и духовна нищета.

„Скита” Вазовата душа. „връща” се поетичната му мисъл назад към миналото на забравен, сякаш винаги загубен патриотичен идеал. „Скита” и сред социалните реалии на нова следосвобожденска българска действителност и открива само пътя към ново човешко и гражданско разочарование. Това пътуване към забравеното минало на българската духовност е белязано със страшния вик на ужас и срам - „Елате ни вижте!”

Се тоз вик ме среща, изпраща по пътя,
по кръчми, по хижи - ума ми размътя.
душа ми покъртя!

Ум и душа, поетични сетива и човешко сърце се сливат и градят социалния критичен патос на дълбоко протестни поетични картини, които очертават Вазовата творческа теза. Тя е поставена като лично възмущение и социална гражданска позиция на твореца във втора строфа:

Под - гола пръст! Смрад, дим, стени окадени,
тъмничен въздух: В полумрак потопени
човеци и дрипи... На също гноище
лежи скот и стопан, духовно сближени.

Духовно насилие и духовна безликост - това е печалната картина на променена българска душевност в новите социални условия на българския обществен живот.
Ако в първа строфа Вазов върви към социалния кризис на българската душевност в края на XIX век, във втора строфа реално присъстват социалните измерения на душевни деформации, обхванали като нравствено крушение българското общество. Вазов не озвучава вътрешните пространства на страдащата душа. Въвежда единствено нарастващия ритъм на социално отрицание и критика, въплътени в поетичния възглас: „Елате ни вижте!” Той пулсира с тъмните обеми на социална мъка и протест в съзнанието на твореца. Композиционно свързва обществения и поетичен пулс на времето, отразен в деветте строфи на творбата. Гневната ескалация на възмущението чертае пътя на Вазовия хуманен срив при прекия досег с печалните картини на социална бедност и душевно „запустенье”.
Вазовата поетична теза за социална критика и протест е събрана в стиха:

лежи скот и стопан, духовно сближени.

Тя е защитена чрез социалната мотивация на Вазовия лиричен гняв, отричащ духовната бедност и безликост: „Зла бедност! Неволя! Души затъпели,..., деца застарели;”.

Поетът очертава същността на враждебното към човека и неговата душевност българско общество. Болката на Вазов е искрена и дълбока:

Тегло, запустенье!... Дълбока неволя
Живота от радост, от всичко оголя!

Поетичното възмущение рисува картината на социалното зло, пронизала с остротата на социалния дисонанс духовните сетива на твореца:

И вечно...
зло входа за смях и за песни заприщи!
Тук бедност вековна е гост постоянни.

Разгърнал социалните мотиви, очертали негативите на обществените реалности - духовно безличие и социална враждебност, Вазов ни прави съпричастни на вечното зло, чиято социална безперспективност е болезнено озвучена от пристрастния протестен вик: „Елате ни вижте!” Той е изпълнен с трагична безнадеждност, но в него ясно звучи категоричността на отрицанието. То е единственото оръжие на поета срещу грозните со-циални деформации на действителността.

Доказателственият финален акорд на художествено изложената поетична теза и звучи с широкия обем на горчиво понесената човешка болка от стиха на Вазов:

И чупи се воля и дух под хомота
.................................................. ..........
Човекът словесни паднал е до скота.

Поетът не е дистанциран наблюдател на човешкото унижение. Той се слива, превъплъщава в жалките душевни остатъци от някогашно човешко достойнство, ос-танало в гаснещата, социално боледуваща душа на българина, за да усети още по-натрапващо нелепостта на униженото човешко стенание, мрачната тъмна болка на нечовешкия молитвен стон:

„Елате ни вижте!” - той моли и стене, -
Вий, мъдри велможи, ...
На миг напуснете там вашто тържище
На шум и на фрази, богато платени - „Елате ни вижте!”

Появява се официалното, макар и изпълнено с мрачни тържествени социални то-нове, Базово обръщение „Вий”. То е заредено със социалната ненавист на една лична дистанция и погнуса от празния суетен шум на общественото и политическо „тържище”. Печално е очертано и отделено със страшния социален вик „Елате ни вижте!” в началото и края на седма строфа.

Този вик на ужас и срам разгръща третоличните форми на отчужденост в стиха на Вазов, но и в социално „анатемосаната” сякаш душа на българина:

Вий, дето в покои и в палати стоите,
Към нас приближете - вий, славни, вий, сити!

Откроил ясно човешката си позиция чрез ироничния подтекст на поетично имплицирана нова социално антихуманна същност - ситостта, поетът докрай извисява високия минорен тон на поетичния си граждански протест:

О, доста на думи-сте нази любили -
„Елате ни вижте!”

Творбата е с отворен поетичен финал. Остава да звучи трагичната риторика на Вазов и гневният тон на прозвучала В стихове разбунена гражданска съвест.