elichou
11-20-2009, 22:05
Здравейте,
Обръщам се към вас,понеже съм много объркане и се нуждая от съвет...
На 17години съм,не че мисля че възрастта има голямо значение за моят проблем...
Тази година смених училището си... И мисля,че открих любовта... Той е някак си толкова специален,а си мисля(ех) че и той ме намира за малко по-различна от останалите..Когато го погледнех,и той ме поглеждаше,понякога даже си пращахме и по усмивка... :)
Вчера когато ми приключиха часовете и тръгнах към спирката,той тръгна след мен,а после вървяхме заедно. Когато пристигнахме на спирката,не хванахме нито първият нито вторият автобус... Сeдяхме около 1 час и си говорехме..Смеехме се, даже стана въпрос за един филм които не съм гледала,а той ми го препоръча и си казахме че можем да идем заедно.. После дойде и ми изпрати до нас.. :)
Проблема дойде на следващият ден.Той си имал приятелка.Която сутринта рано рано дойде при мен и ми вдигна скандал. После като разбра че всъщност той е дошъл при мен,а не аз при него е била отишла и му е ударила шамар. Цял ден днес като ме видеше и започваше отново същият скандал.Разбирам я,една нейна приятелка ми сподели че те били заедно от година,но сега нещата не вървели и тя много го из ревнувала от това че бил с мен вчера...
По-късно следобеда,той дойде при мен.Искаше да ми се извини че ми е създал неприятности...
Сега не знам дали въобще сте си говорим когато пак се засечем..А дали и трябва? Дали трябва да престана да гледам усмивката му и да слушам неgoviят глас,или трябва да се боря за него?Какво смятате че е редно?
Благодаря ви много предварително,толкова съм объркане че наистина се надявам да открия добър съвет чрез вас...
Обръщам се към вас,понеже съм много объркане и се нуждая от съвет...
На 17години съм,не че мисля че възрастта има голямо значение за моят проблем...
Тази година смених училището си... И мисля,че открих любовта... Той е някак си толкова специален,а си мисля(ех) че и той ме намира за малко по-различна от останалите..Когато го погледнех,и той ме поглеждаше,понякога даже си пращахме и по усмивка... :)
Вчера когато ми приключиха часовете и тръгнах към спирката,той тръгна след мен,а после вървяхме заедно. Когато пристигнахме на спирката,не хванахме нито първият нито вторият автобус... Сeдяхме около 1 час и си говорехме..Смеехме се, даже стана въпрос за един филм които не съм гледала,а той ми го препоръча и си казахме че можем да идем заедно.. После дойде и ми изпрати до нас.. :)
Проблема дойде на следващият ден.Той си имал приятелка.Която сутринта рано рано дойде при мен и ми вдигна скандал. После като разбра че всъщност той е дошъл при мен,а не аз при него е била отишла и му е ударила шамар. Цял ден днес като ме видеше и започваше отново същият скандал.Разбирам я,една нейна приятелка ми сподели че те били заедно от година,но сега нещата не вървели и тя много го из ревнувала от това че бил с мен вчера...
По-късно следобеда,той дойде при мен.Искаше да ми се извини че ми е създал неприятности...
Сега не знам дали въобще сте си говорим когато пак се засечем..А дали и трябва? Дали трябва да престана да гледам усмивката му и да слушам неgoviят глас,или трябва да се боря за него?Какво смятате че е редно?
Благодаря ви много предварително,толкова съм объркане че наистина се надявам да открия добър съвет чрез вас...