Интерпретативно съчинение (Скрити Вопли)

[Fusion4o]

Та значи, трябва ми интерпретативно съчинение на тема Проблемът за миналото и настоящето в творбата на Дебелянов "Скрити вопли".
Много ми е спешно, просто когато са преподавали за това интерпретативно съчинение, мен ме нямаше и идея си нямам какво да напиша.

Ето го и него:
Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.
Кат’ бреме хвърлил черната умора,
що безутешни дни ти завещаха —
ти с плахи стъпки да събудиш в двора
пред гостенин очакван радост плаха.
Да те присрещне старата на прага
и, сложил чело на безсилно рамо,
да чезнеш в нейната усмивка блага
и дълго да повтаряш: мамо, мамо...
Смирено влязъл в стаята позната,
последна твоя пристан и заслона,
да шъпнеш тихи думи в тишината,
впил морен поглед в старата икона:
аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина...

О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина... [/i]

[Fusion4o]

Това става ли:

В своето тук и сега човек, не винаги успява да поеме ударите на съдбата.
Времето в „Скрита вопли” протича в два пласта - минало и настояще. Миналото също се раздвоява: по-далечното - детството - оазис на щастие и радост; по-близкото - „безутешни дни”, отекнали у героя като душевна травма, пределно разочарование, сломена воля, крушение на съпротивата, което търси опора и надежда в ранните спомени. И ако картините от детството са предметно конкретизирани, близкото минало е разкрито с твърде абстрактни обобщени определения („скръбни и нещастни”, „ безутешни дни”). Настоящето клони неотстъпно към детството като негова рефлексия, носи го в себе си - спомен, стон, мимолетна самоизмамна надежда. Това паралелно течение на времето едновременно е извор на надежда и разочарование. То е водовъртеж, където се сблъскват реалните прозрения за действителността и романтичните илюзии за малко утеха, ласка, покой. Стихът звучи меланхолно, като вопъл на една нежна душа, чиста, смирена, смъртно наранена, която в кротко отчаяние изживява своето безпътие.

В засичането на двата темпорални пласта възникват ред въпроси. Променя ли се миналото през призмата на годините? За безизходното настояще то има ли значение и доколко? Като всеки щастлив спомен, детството се превръща в мираж, пречистена опоетизация, обгърнати с паяжинен романтичен воал. От една страна, то е някак специфично „битово”, колкото тази дума да е несъвместима с диханието на Дебеляновата поезия; от друга - то е романтично безплътно, както безтегловни са виденията - поетически и личностно житейски. Това естетическо преплитане между предметната конкретност и романтичната завоалираност на спомена е специфична черта за цялостната поезия на Димчо Дебелянов.

Това е съчетан материал и ако може да ми кажите как е, кое да използвам за теза, кое за увод и т.н. Това ми трябва много спешно.