Нещо от помагало - много моля.

[glaropuli]

http://download.pomagalo.com/133719/ima+li+nujda+syvremennoto+obshtestvo+ot+donkihotov ci


http://download.pomagalo.com/254164/ima+li+donkihotovci+dnes/?search=17213223&po=4

Благодаря предварително.

и това ако може :oops:

http://download.pomagalo.com/105942/berlin+zabelejitelnosti/

[detelina101]

ИМА ЛИ НУЖДА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ ОТ ДОНКИХОТОВЦИ?
ЕСЕ

Нашето съвремие!Провъзгласихме ново,демократично общество на мястото на тоталитарното,в което понятията свобода,справедливост,граж дански права бяха до известна степен само митологеми,т.е понятие без реална стойност.Настъпи свобода на личността,но тази свобода,често изродена в произвол,ни кара да потръпваме,когато слушаме новините по телевизията.Говорим за гражданско общество,но в този нов социум отново не народът,не обикновеният човек е в центъра на интересите му.”Малкият човек” живее в постоянен икономически стрес- свидетели сме на все по-голямо обедняване на маса хора живеещи под социалния минимум.На върха на обществото властелинът от тоталитарната йерархична система се смени с много други,властимащи,почувства ли силата на капитала в джоба си.Преоценихме старите ценности,но къде са новите ?
Ето защо,да си зададем въпроса:”Има ли нужда нашето съвремие от Динкихотовци?” е все едно да попитаме нужен ли ни е фарът в морето нощем.Защото в нашето съвремие,когато сме загубили нравствените си ориентири,мечтите на Дон Кихот са социална справедливост,за реални права и свободи,неговият идеализъм и благородство биха били свежа струя в целокупния живот на обществото.Те биха изиграли ролята на фара в разбунтуваното тъмно,мътно,все още неизбистрено социално море,което вярва и очаква своето истински демократично утре.
Ако описаното в романа “Дон Кихот” безумие на рицаря,което се проявява в сблъсака му с обкражаващата го действителност,е само похват на великия хуманист,за да изрази своята вяра в безграничните възможности на човешкия разум и в чистотата и благородството на човешкото сърце,то днес,в нашето време на груб практицизам,на гонене единствено на личната изгода и печалба, пояата на един такъв Дон Кихот-без капка корист и жажда за облаги(да си спомним как той подарява на Санчо Панса жълтиците от намерената чанта) би изглеждало действително безумие.(Точно такав безумец е и княз Мишкин от романа “Идиот” на Достоевски).Впрочем,за безумен е бил считан всеки,изпреварващ с ума и действията си своето време,затова той винаги остава неразбран от своите съвременници..
Днес прощаваме на Дон.Кихот смесването на илюзията с реалността,ще му простим и рицарската месиянска жажда за слава и величие.Всъщност тя е израз на оргомното благородство на човек,който прави добро,без да очаква отплата,И който жадува единствено да помага на нещастните,да изкоренява неправдите и да отмъщава за нанесените злини и обиди. Хубаво би било и днес да има такива Донкихотовци, защитници на онеправданите,безстрашни и смели и най вече –така мъдри. Как ли биха прозвучали от трибуната на нашия парламент съветите на Дон Кихот кам Санчо Панса.,когато последнят поема управлението на острова:”Не тълкувай произволно законите,защото така постъпват само невежите,които се мислят за много умни. Не бъди непреклонен кам едни и снизходителен към други,а бъди еднакво справедлив към всички. Нека само истината те ръководи”. Или пък:”Ако твоят неприятел поиска от теб правосъдие,забрави личната вражда и помни само истината”. Ако адресираме последната реплика кам днешната ни съдебна система,то тя ще се окаже в крещящ дисонанс с нея
Самото функциониране на парламентарна комисия по корупцията не говори ли за наличието на същата тази язва в социалния ни организъм,от който Дон Кихот се стреми да предпази Санчо:”Не взимай никога подкупи,нито подараци”-дава му ориентири той. И напускайки губернаторскя си пост,по-късно Санчо ще заяви гордо,че е усвоил мъдрите съвети на своя благодетел:”Кажете на моя господар херцога,че гол дойдох и гол си отивам. Станах губернатор на острова,без да имам пукната пара,отивам си пак с празни раце ,не както правят другите губернатори.”Неволно се питаме:колко ли от вчерашните,днешните и изобщо съвременните ни управници биха могли с чиста савест да повторият думите на Дон Кихот и Санчо Панса? Разбира се, не можем да отречем донкихотовските постъпки на някои от тях,но подобни жестове са толкова самотни,колкото е самотен и феноменът Дон Кихот в човешката история.
И по въпроса за престъплението и наказанието можем да се поучим от мъдрите думи на бедния идалго:”Никога не казвай обидни думи някому,дори на осъдените престъпници.Наказанието измива вината,а над нещастието не трябва да се присмиваме.” Тази тема също резонира в нашето съвремие. Именно под натиска и в резултат на борбата на Донкихотовците бе въведен мораториум върху смъртното наказание и бе направена стъпка кам европейските нравствени ценности. Изобщо,всички съвети на Дон Кихот,казани преди векове,днес звучат актуално.

Те са своеобразен нравствен катехизис за всяко съвремнно демократично общество.

Има ли нужда съвременното общество от Донкихотовци? Да,има! Има нужда днес,ще има нужда утре и в бъдеще-във всички времена,защото борбата между злото и доброто е вечна. А може би в това се състой и диалектиката на човешката същност-в единството и в борбата на тези две противоположни начала. Необходимо е обаче отхвърляне на едното и приемане на другото,по-висшето,за да можем да кажем,че прогресът и цивилизацята водят до облагородяване на нравите и до създаване на истински хармонично развита личност.

[detelina101]

Има ли донкихотовци днес?

(Есе)


Кой е Дон Кихот днес?Дали е символ на храбростта,непостижимите мечти,свободата,лудостта,с� �ла на това да бъдеш себе си?На въпроса има ли донкихотовци днес,отговорът е ясен и едносричен.Да!
Много малко хора днес успяват да бъдат себе си,макар и различни.Въпреки че живеем в 21 век,векът на материалното’технологиит� �,сбъднатите мечти ни е много трудно да сме такива,каквито сме в действителност.Дон Кихот е този от малкотогерои без страх да се изяви и точно това ни дава крилете на свободата, а именно да сме различни.
Истината е, че всеки един от нас е много различен, но не всеки има смелостта да го покаже.Днес не жижеем за щастието,мечтите си ,а за това какво ще кажат другите.Всеки е сложил една фасада около себе си и се страхува да има различно от общественото мнение.Някак сме забравили чувствата.Днес сме по скоро безразлични,егоисти,нарцис ти,себични и страхливи.Дон Кихот е точно обратното,той е себераздавач,впуснат в мечти и стремежи,знае ясно целите си и макар и странно да ни звучът неговите хрумвания той е точно този,който без страх успява да се бори със неправдата само защото е обещал на себе си.Има ме ли самите ние идея за бъдещето си и;и се носим по течението на времето?Имаме ли коражът да бъдем себе си,или ни е страх от реалноста?Защо просто не казваме какво мислем,защото дори и ние не сме сигурни в себе си!Именно хора като Дон Кихот днес ние обиждаме и унижаваме.Факта, че живеем в този век ,вместо да ни прави свободни, ни слага в рамка и който е извън нея бижа потъпкан.
Къде са хората,който искат да се борят за справедливост?Нима са умряли заедно с Дон Кихот , или е по-лесно да стойм безучастни,какво пък нали не ни касае нас? Всъщност точно нас касае и е наш проблем.Ако се опитаме да сме по-добри всеки ден може би нещо в нас ще проговори.Понякога трябва да яуваме и сърцето си.Героя на Сервантес не е единствения герой,който се бори за другите ,но е един от малкото ,който е готов на всичко,заради мечтите си.Нека мечтаем , нека променим погледа си поне за малко и нека се огледаме че по света има много хора,който нямат мечти.Ние можем да променим мирогледа на тези хора поне за миг.Нека бъдем себе си без страх от чуждото мнение , зашото много скоро ше дойде моментът в който ще ни е било яд за това че не сме опитали.Дон Кихот мове да не е променил коренно живота на хората до,които е достигнал,но поне е изпълнил свойте мечти без страх от другите,но с пълната увереност в себе си.От нас зависи дали ще сме като Дон Кихот или ще сме страхливците,които никога няма да са такива кавито са.
За жалст хората днес забравят, че чувствата дават сила, живот, смисъл и цвят на света.А единственият начин да видим нещата истински е като си направим част от себе си, като ги усетим.
Просто понякога трябва да сме неподправени, искерни и устремени в мечтите си.Въпреки че днес такива като героя на Сервантес са в лудницата,аз мисля ,че всеки човек е мечтател,но поставя пред себе си маска с цел да не бъде наранен.А понякога е необходимо на бъдем честни независимо дали мнението на хората е различно!
Ценностите на Дон Кихот са непредхосни,той се бори със злото и несправедливостта по света.Духовното , а не материалното е негов идеал.Затова той трябва да бъде пример за всички нас на тази земя-пример за доблест и свобода!

[detelina101]

Berlin
Brandenburger Tor

Wie kein anderer Ort ist Berlins Wahrzeichen Schauplatz der deutschen Geschichte. Beim Fall der Mauer 1989 feierten hier Tausende Ost- und Westdeutsche die Grenz

[LoveWhiteDove]

Здравейте :) Трябва ми есе на тема :"Моите донкихотовски постъпки - моя гордост или срам" . Ако някой може да ми помогне ще му бъда много благодарна! :)