TheDarkEmper0r
11-25-2009, 16:01
Може ли да ми дадете план по това съчинение :D съчинението го има,плана го няма :D Ще съм много благодарен :)
"Ролята на лирическото отстъпление във II-ра глава" - съчинение разсъждение ("Немили - недраги"
Повестта “Немили-недраги” от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е плод на авторовите преживявание и преките му наблюдения за трудния емигрантски живот на хъшовете, които въпреки физическите си страдания, съхраняват в себе си любовта към Отечеството.
С това лирическо отстъпление авторът показва своето отношение към героите. Заедно с това, надниквайки в душите на хъшовете, писателят разкрива най-съкровените им мечти и желания, отразени в сънищата им и в образа на България, който изниква в тях.
При заспиването на хъшовете, авторът рзкрива интимните им преживявания и показва, че това, което ги поддържа в чуждата страна с мисълта за родината и нейното освобождение. Мислите им са насочени към близките им, семействата им, родината. Дълбоко в тях скрити тайни копнежи за завръщане в родния дом, при близките. Страданието им се увеличава от невъзможното завръщане и отхвърлянето им и изолираността им от обществото: „България е затворена за тях”. Те са физически спасени, но само духом: „Бяха сред обществото, но бяха в пустиня”. Авторът сравнява страданието им с корабокрушенци, „изхвърлени от бурите мореходци, разломени и съсипани”. Те са герои, принудени да бъдат крадци, лъжци, „кокошари”, действителността не им дава избор: „Балканските орли стоеха в клетка. Героите бяха сега кокошари”. Хъшовете имат два избора: Или да се върнат в Отечеството и да умрат, или трябва да приемат изгнаничеството, за да оцелеят и да видят бъдещата свобода.
Сънят на Бръчков е резултат от разказите на хъшовете същата вечер. Той е дълбоко впечатлен и развълнуван и това се отразява върху странния му сън. В съня му оживяват спомените, разказите, моментите, героите. Той показва за желанието на Бръчков да стане един от борците за свобода в съня му.
В съзнанието на хъшовете се появява образа на България, но като нещо хем близко, хем далечно. Вазов използва персонифициран образ и олицетворява родината като майка на хъшовете. Тя ги вика, мами ги, привлича ги неудържимо, струва им се, че е много близко: „Една крачка само и в нея са; един вик само – ще ги чуе”, но осъзнават една ужасна истина – невъзможността да я достигнат, докоснат: „Как близо е и как е далеко”. Авторът се прекланя пред чистия патриотизъм на хъшовете, пред безкористната им саможертва. Велика е всеотдайността, с която те засвидетелстват своята любов към родината.
Чрез лирическото си отстъпление Иван Вазов доказва, че единствената мисъл, която крепи хъшовете в чуждата страна е мисълта за България и близките им хора.
"Ролята на лирическото отстъпление във II-ра глава" - съчинение разсъждение ("Немили - недраги"
Повестта “Немили-недраги” от Иван Вазов има автобиографичен характер. Тя е плод на авторовите преживявание и преките му наблюдения за трудния емигрантски живот на хъшовете, които въпреки физическите си страдания, съхраняват в себе си любовта към Отечеството.
С това лирическо отстъпление авторът показва своето отношение към героите. Заедно с това, надниквайки в душите на хъшовете, писателят разкрива най-съкровените им мечти и желания, отразени в сънищата им и в образа на България, който изниква в тях.
При заспиването на хъшовете, авторът рзкрива интимните им преживявания и показва, че това, което ги поддържа в чуждата страна с мисълта за родината и нейното освобождение. Мислите им са насочени към близките им, семействата им, родината. Дълбоко в тях скрити тайни копнежи за завръщане в родния дом, при близките. Страданието им се увеличава от невъзможното завръщане и отхвърлянето им и изолираността им от обществото: „България е затворена за тях”. Те са физически спасени, но само духом: „Бяха сред обществото, но бяха в пустиня”. Авторът сравнява страданието им с корабокрушенци, „изхвърлени от бурите мореходци, разломени и съсипани”. Те са герои, принудени да бъдат крадци, лъжци, „кокошари”, действителността не им дава избор: „Балканските орли стоеха в клетка. Героите бяха сега кокошари”. Хъшовете имат два избора: Или да се върнат в Отечеството и да умрат, или трябва да приемат изгнаничеството, за да оцелеят и да видят бъдещата свобода.
Сънят на Бръчков е резултат от разказите на хъшовете същата вечер. Той е дълбоко впечатлен и развълнуван и това се отразява върху странния му сън. В съня му оживяват спомените, разказите, моментите, героите. Той показва за желанието на Бръчков да стане един от борците за свобода в съня му.
В съзнанието на хъшовете се появява образа на България, но като нещо хем близко, хем далечно. Вазов използва персонифициран образ и олицетворява родината като майка на хъшовете. Тя ги вика, мами ги, привлича ги неудържимо, струва им се, че е много близко: „Една крачка само и в нея са; един вик само – ще ги чуе”, но осъзнават една ужасна истина – невъзможността да я достигнат, докоснат: „Как близо е и как е далеко”. Авторът се прекланя пред чистия патриотизъм на хъшовете, пред безкористната им саможертва. Велика е всеотдайността, с която те засвидетелстват своята любов към родината.
Чрез лирическото си отстъпление Иван Вазов доказва, че единствената мисъл, която крепи хъшовете в чуждата страна е мисълта за България и близките им хора.