View Full Version : Психически тормоз
Историята е дълга,всъщност е започнала от преди 3 години.Аз съм момиче,почти на 16 години.Имам си семейство,в което постоянно има скандали.Чудя се как да обясня всичките тези лоши неща,които са ми се случвали...
Ще ви разкажа само за последните няколко седмици,които са (отново) кошмарни.Майка ми и баща ми са разведени,живея с майка си и нейния приятел.Проблемите идват от факта,че баба ми(майката на майка ми) не одобрява мъжа,с който дъщеря й живее.Има страхотни скандали,в които ме намесват и мен...До толкова сериозни,че щяхме да се местим да живеем другаде.Баба ми онзи ден ми каза,че съм била курва и лъжкиня и какво ли още не,защото не съм и казала,че си имам приятел...Може би от нея идват всичките скандали,но тя така или иначе не може да се промени.Сега за майка ми:ами мисля,че тя е доста объркана и не знае какво да прави,защото баба постоянно я напада.За това си го изкарва на мен.Днес се прибира и ми се разкрещя без да съм и казвала нищо.Каза,че съм била само на 15 и не можело да и давам акъл тъй като била на 42.Моето мнение нямало значение и нямало да се даде да я тъпче някой...Аз само си мълчах и казвах добре,добре...Държи се ужасно с мен постоянно.Само,когато е в настроение мога да говоря с нея,иначе само ми крещи.Не мога да и кажа каквото и да било,защото го разбира погрешно.Онзи ден приятеля и говореше против нея докато я нямаше.Аз се намесих и казах,че не е хубаво да се клюкари и т.н. и изрично казах,че не я защитавам,а гледам реално на нещата,но той разбира се го разбра погрешно.После майка ми ми се развика и за това,как съм могла да се намеся иначе било хубаво че съм я била защитила.
Как да ви обясня...постоянно си го изкарва на мен,каквото и да правя ми крещи и ме обижда...Опитвам се да уча,но от толкова болка не мога да се съсредоточа.Мисля си постоянно за това какво ми е казала.Не мога да отида при баща ми,защото няма как да ме издържа.Никъде не мога да отида.Цялата ми рода е разпокъсана и всеки се кара с всеки...Аз си го отнасям най-много.Опитвам се да си мълча,защото ще ми забрани да се виждам с приятеля ми,но ме боли ужасно много,когато виждам какво става около мен и как се държат с мен.А колко много НЕ искам да приличам на майка ми...дано никога не стана като нея. :( Просто съм под стрес постоянно,а няма как да и го обясня,защото винаги го разбира погрешно.Тя е клюкарка и двуличница.Чувам я по телефона как ме защитава пред баба ми,а след малко идва и ми крещи как не трябвало да си отварям устата.Толкова е грозно и май само аз виждам как изглежда отстрани.В семейството ми постоянно се карат за пари и нищо друго.Даже онзи ден се очудих,че тя звучеше огрижено,когато и казах че се разболявам.Толкова сме отчуждени една от друга...а тя се интересува само от кавги с баба ми .Сякаш води война със всички и всички сме и врагове-аз,леля ми,приятеля и...Няма с кого да споделя,няма какво да направя...Дори не знам дали някой може да ме разбере.И аз съм объркана,но си казвам,че не трябва да и обръщам внимание.Трудно ми е. :(
Всеки път,когато се опитам да помогна докато майка ми и приятеля и се карат за пари,всеки път съм погрешно разбрана и пак ми крещят.Опитвам да направя така,че да не се карат,защото всяка вечер се повтаря едно и също-единия се прибира от работа и почват скандалите.А на мен не ми се слуша,плаче ми се всеки път щом започнат.А когато спрат да се карат,майка ми отново е в лошо настроение и пак започва да се кара с мен и да ме напада за най-малкото.Аз търпя с надеждата,че ще се осъзнае и ще спре или че поне след като си го е изкарала на мен ще и олекне и всичко ще е наред,но не...сякаш не и умръзва да е сърдита.Дори май не знае какво иска,половината ден е в невероятно добро настроение,другата половина от деня е ужасна...Ще се побъркам!Искам да живея далеч от всичкото това...
търпиш още 2 години и се изнасяш.Ясно че няма да теб да те послушат, так че не се опитвай да оправиш нещата.Почваш да си пускаш всичко покрай ушите и ако искаш подкрепа това са приятелите ти 8)
Говори с приятелите си... Изливай си душата за да ти е малко по-леко... Няма какво да направиш друго. Както казаха преди мен - изтрай ги още 2 години! И не обръщай толкова внимание на караниците! Когато се заформи скандал се изнеси в друга стая, не коментирай и не се меси. Тежко е, ама друг вариант няма за жалост :(
Sladurcho
11-26-2009, 19:26
Говори с приятелите си... Изливай си душата за да ти е малко по-леко... Няма какво да направиш друго. Както казаха преди мен - изтрай ги още 2 години! И не обръщай толкова внимание на караниците! Когато се заформи скандал се изнеси в друга стая, не коментирай и не се меси. Тежко е, ама друг вариант няма за жалост :(
И аз така мисля. А относно бабето ти... те дъртите всички са много издухани и се мислят за голяма "част" от семейството и си врът носа където не трябва. И мойта баба е такава все мрънка за нещо все не е доволна и така нататък... майката му е да и ударите игнора и да не се занимавате с това което тя говори. Приятелят ти е човека,с когото можеш да говориш спокойно и да му кажеш всичко което те притеснява... Успех
Предлагам ти, като почнат да се карат, да си мъчиш. Мълчанието е злато (почти винаги).
Не ги търси за нищо, не им говори примерно един ден и те ще видиме за какво ще ти се карат.
lubomirky
11-28-2009, 08:49
трепи бабата и шибни един шамар на майка ти.
трепи бабата и шибни един шамар на майка ти.
+
Ами...съветите,които ми дадохте наистина ми помагат,благодаря.
Колко ужасно...това дори е само част от цялостния проблем.
От известно време,когато на майка ми не и изнася си го изкарва на мен(както вече казах) и ми забранява да се виждам с приятеля ми.Нямаше да е проблем,ако живееше в моя град,но той идва за да ме вижда всеки месец.Когато се скараме тя все използва това да ми забрани да се видя с него,когато дойде,защото знае,че го обичам.Винаги все в слабото място ме удря.
Вижте,изкарвам добри оценки,успеха ми е много добър и това беше уговорката-ако имам добър успех да мога да го виждам.НО когато се скараме тя все използва това и само ми говори как все съм мислела за себе си и че нищо друго не ме интересувало.Не е така,защото нито съм я молела за пари,нито излизам кой знае къде,нито нищо,единственото което исках беше да не ми се меси в работите с него...
Правилно ли е да се държи така с мен?Правилно ли е да правя това,което тя иска?Наистина ли трябва да изтрая цели 2 години за да престане да ми се меси???Приятелят ми казва"Остави я,тя няма да се промени.Щом мисли,че си надменна стани такава,прави каквото искаш.Тя има само 1 дъщеря,нека разбере,че може да те загуби по този начин.Покажи и че не може да ти се меси и да и играеш по свирката"...Ако го направя това може би означава да сме в лоши отношения постоянно(караме се кажи речи и без това през 2 дена).Не знам дали ще мога да издържа на такова напрежение.
Всичкото това,което става около мен ме подлага на страхотни мъки,всеки божи ден имам неприятности.Никога не съм мислела,че ще живея в такава среда... :(
myl0weee
11-29-2009, 15:33
Мисля, че трябва да проведеш много сериозен разговор с майка ти. Да обмислиш много добре думите си. Да и кажеш така нещата, че да не ти забрани да се виждаш с приятеля ти. Предлагам ти да я хванеш в добро настроение и да започнеш с въпроса "Мамо, ти обичаш ли ме?" От там на татък думите ще дойдат сами. Ти си човек и НИКОЙ няма правото да потъпква детството ти, живота ти, психиката ти. Не си виновна за нищо. Ако целта на майка ти е някой ден да те превърне в 30 годишна самотна майка на 2 деца от различни бащи с лабилна психика, нулево образование, безработна, невротична наркоманка и алкохоличка [примерно]- да продължава в същия дух :smt023
Предлагам да погледнем на нещата от по-реалистична гледна точка,като оставим настрана изнасянето-като станете на 18 никой няма да ви сложи пари в джобовете наготово.Търпението не е решение,а и две години няма да са достатъчни.Като заначало остави приятеля си настрана,първо трябва да се справиш с проблемите в семейството и не трябва да те е страх от забрани.Сигурна съм че двамата ще измислите някакъв компромисен вариант за извество време.Другото което е,баба ти не трябва да ви се меси,дай й да го разбере,дори и ако майка ти се противи,макар че съм сигурна че и тя не може да понася баба ти.Може би майка наистина те има за враг-обясни и,че си на нейна страна,че ти е болно да я гледаш винаги ядосана и т.н.Дано помогне.Успех!
За приятеля ми - там отдавна измислихме компромис,за да се съобразим с майка ми. :-o Идва един път в месеца(а можеше и по-често но тя не искала).Не можем повече компромиси.
Не мога да говоря с нея!!!Днес се прибира от работа и от вратата почва да ми се кара.Посрещам я усмихната(едвам едвам...леле да знае колко я мразя),всичко добре от моя страна.Вижда ме,че уча и ме оставя.После по едно време дойде в стаята ми,говореше по телефона и ми направи знак,че вечерята е готова.Обаче аз си мислех,че иска пак да ми се скара и троснато й отговорих,че не говоря с гаджето си по телефона и какво иска...На масата ми се развика пак,защо не съм я гледала в очите и какъв ми бил проблема...После дойде в стаята ми и ми вика"Абе ти що се държиш толкова тъпо с мене?Къв ти е проблема?Знам че го правиш нарочно,но край.НЕ ми пука,няма да говоря с тебе нито с Дончо(приятеля й)."Увика ме,че не съм си извадила карта за градския транспорт,а аз и казах ,че не са ни дали бележниците.Тя ми се разкрещя"Не мога само да ти давам пари!"Аз и отговорих"Знаеш,че не съм ти искала никога пари,знаеш,че спестявам не се притеснявай" после се ядоса още повече "Ооо така ли?!Ами тогава като имаш пари дай да си делим разходите!НЯма да ти давам повече пари!" :shock: После аз й казах,че не съм и враг и я питах какво й става,а тя ми каза"Коя си ти да ме поучаваш?" Казвам"Не те поучавам ти бягаш от въпросите" и тя излезе от стаята сякаш и беше неприятно да говори с мен.Каза,че имала достатъчно напрежение в работата,викам "Ама не си го изкарвай на мен" ...
Друго странно нещо е,че след като се е държала гадно изведнъж идва и се държи така сякаш нищо не е казала и нищо не е направила...И след малко пак се почва...
И така...Е кажете ми какво да правя?!?!?Тя е луда!Как да разговарям с нея спокойно?!Мисля си ,че вече трябва да си правя каквото искам..тоест когато ми забрани да излизамс приятеля ми да не я слушам и да си изляза.Тук не става въпрос точно за него,ами за принципа,че тя се държи с мен като с боклук.Постоянно се кара с мен...Не мога да издържам повече!Днес пак бях отчаяна и пак ми се ревеше като се прибирах към нас...
myl0weee
11-30-2009, 17:49
:-o най- вероятно тя вече те е смачкала психически, най- вероятно си мисли, че може да прави каквото си иска с теб, най- вероятно знае как да те манипулира, и колкото и да е гадно- започни да се държиш с майка ти така, както тя с теб. Едва ли ще се усети, но няма да е излишно. Само не прекалявай- всичко си има граници. Не може цял живот да си мълчиш и да слушаш какво ти говори. У нас е същото, да не кажа по- зле и те разбирам ПРЕКРАСНО, просто вече съм игнорирала скандалите на наще и като ми говорят не ги чувам. За жалост от целия тоя стрес съм изключително чувствителна към висок тон на говорене, на моменти съм агресивна и доста заядлива. Не бях такава, но.. не позволявай да стане и с теб! Не е тук мястото да изливам проблемите си, тъй като много хора ме познават, за това, като съфорумник, който те разбира прекрасно ти давам съвет- дръж се с нея както тя с теб. Можеш да опиташ да накажеш глупака с мълчание, но тогава няма да издържиш и ще се разплачеш, а не бива да и показваш, че си слаба. Един ден тя ще съжали, дано не е прекалено късно. Пожелавам ти успех, и ако имаш силата потърси лекарска помощ- психолог, например. Не позволявай да станеш..мен..
леелее ако на мен ми се случи това което на теб хващам багажа и никой не ме интересува .. майка ти просто ти е съсипала живота тотално .. имаш си приятел и заради нея се виждате един път в месеца защо?? да е доволна тя която те подлага на такъв психически тормоз .. стегни се дай си кураж .. не се оставяй да те тъппче така .. по думите ти мисля че имаш идеален приятел .. ето ти и решение .. когато ти се плаче и ти е тъжно звънни му .. поговорете поне като не се виждате често .. заеби какво искала майка ти .. виждай се с приятеля си по-често .. в тази ситуация той е човека който те разбира и е с теб въпреки всичко и всички .. а относно баба ти решение няя .. освен да я пратиш в някой старчески дом 8-) е в кръга не шегата де .. желая ти всичко да се оправи и да си много много щастлива въпреки че ще ти е доста трудно след всичко което си изживяла .. но все пак успех [hug] .. : )))
Shadowsogirl
12-06-2009, 05:07
Вярно, че майка ти се държи ужасно с теб. Вярно, че ти е съсипва живота... Само че не я мрази. Колкото и да е, все пак ти е майка, родила те е. Замисли се колко би ти било тежко, ако я нямаше, ако нямаше даже кой да ти се скара или да ти се развика без причина... Казвам го понеже сега осъзнавам колко много бих искала моята майка да е тук, било то и шамар да ми удари, само да я видя пак. Недей да я мразиш и на нея не и е лесно, сигурно и тя има причина /друга, не теб/ заради която да се държи така.
chereshkaa
12-06-2009, 09:27
Първо-говори с майка си,баба си и приятеля на майка си..
ако не подейства...отиди при баща си или при неговите родители,освен ако нямаш причина да ходиш и при тях..
Олее.. знам и аз как е ;сс
. . Опитай се да поговориш с майка си докато е в добро настроение.. Може да има резултат : ) :-)
само едно ще ти кажа.бягаи,докато все още можеш,защото тва чудо много здраво ще ти увреди психиката.казвам ти го от личен опит-отивай при баща ти