За Класното Плс Който мОже да помогне 10X ot sega [Архив]

izlishna

11-27-2009, 18:20

ДРАМАТИЧЕСКИЯТ КОНФЛИКТ МЕЖДУ ЗЕВС И ПРОМЕТЕЙ - ВЕЧНАТА БОРБА МЕЖДУ ТИРАНИЯТА И СВОБОДАТА
Появила се значително по-късно като литературен род, драмата е сложна художествена форма, съчетала елементи на другите два литературни рода, които се разбиват преди нея - епос и лирика. В своя пролог, в монолозите и диалозите между действащите лица атическата драма е поезия, която се рецитира. Написана е на език, близък до разговорния елински от онова време. В хоровите песни, отделящи епизодите, в ариите и дуетите на действащите лица атическата драма е поезия със сложни ритми. Литературният род драма се създава не за да се чете от отделен читател, а за да се представя пред колектив от зрители. Тя винаги предполага театрално представление.
В атическата трагедия героят е въвлечен не в реален житейски конфликт, а е поставен в изключителна ситуация. Изправен е пред основни проблеми, които засягат човека. Затова неговите постъпки и разсъждения се възприемат от зрителите като пример за подражание, идващ от един по-висш свят. Героят на атическата трагедия е изключителна личност, митическо лице, живяло в легендарното минало. На сцената героите се представят условно по-едри от обикновените хора. Тържествените облекла и маските също подчертават, че става дума за герои от далечното минало. Въпреки това атическата трагедия отразява и своето време -епохата на робовладелската демокрация в града-държава. Драматическият конфликт на трагедията предава образно основното противоречие, което изпитва гражданинът на демократическия полис - противоречието между това, че е зависим от своите съграждани, и това, че тъкмо на тази зависимост той дължи свободата си на определени действия, за които не би имал сила като обикновен човек. Съдбата на митическите герои интересува атинските зрители от средата на V в. пр. Хр. заради съвременните проблеми, изразени в драмата.
Възникнала на основата на епоса и лириката, ранната Есхилова трагедия „Прикованият Прометей” е силно повлияна от тях, Тя е втората част от трилогията, чиято първа и трета част са съответно „Прометей Огненосецът” и „Освободеният Прометей”. Важно място в нея заема разказът за минали събития; темите и героите са митологични, ползващи се с голяма популярност. Изградена върху мита за Прометей, Есхиловата трагедия го пречупва и трансформира съобразно времето на създаването й. Разработен преди Есхил от епика Хезиод, митът за Прометей е твърде ранен. Прометей е бог от поколението на титаните, свързан с огъня и занаятите. Той помага на Зевс при свалянето на баща му Кронос от трона и е от малкото титани, добре приети от новия бог. Постепенно с изместен от олимпийския бог Хефест. Новият владетел Зевс решава да унищожи хората и да засели Земята с нов, по-добър човешки род. Единствен Прометей се противопоставя и за да спаси човечеството, му дава божествения огън, науките, изкуствата. Властта на Зевс е все още млада и потвърдена, затова той наказва Жестоко Прометей, като го приковава за планината Кавказ. Титанът е и прорицател знае кой ще свали гръмовержеца от власт и затова е подложен на изтезания за векове, после отново е Върнат на скалата. Черен орел, пратен от Зевс, разкъсва всеки ден черния му дроб. Освободените титани и майка му Темида молят Прометей да се подчини на бащата на боговете, но той е все така непреклонен. Знае съдбата си и чака героя Херкулес. След много години Херкулес идва и убива птицата. От Олимп долетява Хермес. Волята на Зевс е титанът да бъде освободен. Чак тогава Прометей разкрива великата тайна: синът на богинята Тетида ще бъде по-велик от баща си, затова Зевс трябва да се откаже от брак с нея.
У Хезиод Прометей открадва огъня от Олимп и го дава на хората, за да дразни върховния бог, отнел огъня от смъртните като наказание за измамата на Прометей с жертвеното животно. Титанът подвежда Зевс в избора на част от това животно. Разгневеният Зевс приковава върху скала Прометей, а на хората изпраща кутията на Пандора, пълна със злини и пороци.
Есхил живее в духа на своето съзидателно време, преживяло гордата победа над персите. Неговият Прометей се противопоставя на Зевс от хуманни подбуди. Понася страдания в името на човечеството, воден от една идеална цел - да се установи по-справедлив ред в света. Есхил отразява стълкновения между боговете, свързани с установяването на хармония в света, и утвърждава идеята, че всичко в този свят е плод на мъдрите им решения. Боговете в древногръцката религия не са статична даденост. Те могат да губят черти и да придобиват нови. Есхиловият Зевс първоначално е жесток тиран, а после -успокоен и мъдър владетел. Прометей от бунтар и човеколюбец се трансформира в мъдро смирен бог.
В „Прикованият Прометей” Есхил остава верен на принципа на контрастното разполагане и обрисовка на героите. От двете страни на драматическия конфликт са двама богове - Зевс и Прометей, символизиращи сила, власт и тирания, от една страна, и борба за справедливост, свободолюбив и човечност, от друга. Противопоставени по своите принципи, героите не са описани изправени един срещу друг в диалог за разрешаване на проблема. За да не принизи бога Зевс, трагикът не го включва като действащо лице в творбата си, а го характеризира косвено чрез отношението на другите герои към него. Прометей и Зевс защитават два различни идеала. Първият утвърждава човека и се стреми да му помогне да прогресира:
... - и всичко вардеха
без ум, додето им показах
изгрева и заника на светилата.
... И научих ги
да смесват 'изцелителните
цярове, с които да отблъскват всички
болести ... разкривайки
незнайните знамения на огъня.
В диалога между Прометей и останалите герои - Океанидите, Океан, Хефест и други, титанът разкрива своя хуманизъм и грижа за хората.
Вторият (Зевс) налага волята си с насилие и се стреми към унищожение на човечеството. Той властва безбожно, потъпкал всичко свято. Проявява невиждана отмъстителност, неумолим е в деспотизма си:
А с бесен гняв
и с непреклонна мисъл
стария род на Уран
той изкоренява.
Образът на Зевс е изграден чрез речта на Прометей и на останалите герои, между които Океанидите, Океан. В този макар и не пряк сблъсък между две велики и силни божества правдата е на страната на човеколюбието и справедливостта в лицето на Прометей. Неговата трагическа вина, според Океанидите, се изразява в неподчинението, в решимостта му да се противопостави на волята на по-висшестоящ в йерархията на боговете. Но тази зависимост и необходимостта да се подчинява, за да се ползва с привилегии, или за да спечели благоволението на гръмовержеца се обезсмислят. За да направи конфликта драматичен, Есхил Въвежда властта на Прометей над Зевс чрез мотива за голямата тайна. Титанът знае как ще завърши царуването на Зевс, но не разкрива тази така важна истина, преди да бъде освободен:
Аз зная пътя. А пък той - да
властва спокойно седнал върху своите,
грехове... Това не ще помогне - и ще
падне той с позорно и неудържимо
падане.
Само Прометей може да предотврати това, но няма да го направи, защото Зевс е заслужил възмездие. Победител в двубоя е Прометей. Драматичният диалог между него и Зевсовия пратеник Хермес потвърждава това. Сблъсъкът между двамата е сблъсък между два различни типа мислене и поведение. Изпълнен с презрение към „слугата на боговете”, Прометей е непоколебим. Мрази всички несправедливи богове, които на доброто му отвръщат със зло (975-976). Могъщ го прави знанието. Силата му може да се сравнява само с грандиозната мощ на природата, затова не се страхува от природните стихии:
Нека яростно бурните морски води
заливат звездите и техния път
по небесния свод! Нека в
Тартара глух навсегда бъде хвърлена моята
плът в кръговрата ужасен на черна съдба -
о, той нивга не ще ме погуби!
Трагедията завършва с космическа катастрофа, която отпраща титана на нови мъчения в подземното царство. Краят на трагедията е кулминация, която съвпада с развръзката на драматическото действие. С трагедията „Прикованият Прометей” Есхил доказва необходимостта от противопоставянето на човека срещу всяка тирания. В сблъсъка между два идеала морален победител е носителят на доброто, справедливостта и хуманизма - Прометей. Силата на човека в по-общ смисъл е представена чрез знанието. Властта и тиранията могат да покорят човешкото тяло, но не и човешкия свободолюбив ум.

Тема 2 .. само за нея открих нещо! Дано да ти свърши работа :grin: Успех на класното