cherrygloss
11-27-2009, 10:00
Заповядай!
Проект
По
Свят и личност
На тема:
Другите деца на България
Изготвили:
Христина Стоянова Николова
Петранка Костадинова Урдова
Гимназия “ П. К. Яворов” XII “в” клас
Съдържание:
1. Цели
2. Изложение
- Децата сираци. Умеем ли да се грижим за тях?
- Проблемът, решението, реалността, фантазията и дилемата
- Англия ни порица за жестокостта към сираците! Първи сме по изоставени деца
- Защо се изоставят бебета?
- Как двама сираци от "Къщата на Джошуа" останаха на улицата
- SOS Детски селища България
- Децата в риск се учат да се справят сами, за да не тежат на обществото
3. Организационна работа
4. Самооценка
Цели
- Да представим една особено наболяла тема , която засяга цялото българско общество.
- Да обърнем внимание на всички ония деца , които са белязани от живота , и държавата не им оказва необходимата помощ.
- Да помогнем на тези деца да намерят мястото си в обществения живот , уюта на семейството като основен фактор за тяхното успешно развитие.
- Да покажем нашето лично отношение към проблема и да събудим липсващата отговорност на държавата към тях.
Изложение (Идеи)
Децата сираци.Умеем ли да се грижим за тях?
Децата в неравностойно положение в България непрестанно се увеличават. Противоречивото отношение към тях шокира дори други държави. Отчайващите гледки на мизерни условия на живот и нечовешкото отношение към дечицата бързо гледаме да потушим с кампании за събиране на средства и демонстрации на солидарност.
23 юни е Международният ден на SOS-детските селища. Денят се отбелязва от 132 страни в целия свят. У нас се пробудиха размисли...
Въпреки опитите да помогнем на един или два дома за изоставени деца, за никой не е тайна, че масовото им състояние е трагично. Социалната ни политика в това отношение е повече от неефективна, а средствата, които се предвиждат за децата са символични.
Още по-объркани са процедурите по осиновяване на деца. Ако сте се решили на тази крачка, трябва да си приготвите огромна доза търпение и нерви, които да изхабите. Още повече, че българинът все още няма достатъчна култура в това отношение и за някои хора е нещо нормално да вземе дете от дом и след това да го върне, като си смили, че все пак е направил нещо добро.
Какво е вашето отношение към сираците? Мислите ли, че провеждаме правилна политика или сте на мнение, че това е поредната тъжна пародия, на която сме свидетели? Помагали ли сте на деца в неравностойно положение и какво според вас трябва да се направи, за да подобрим условията им на живот? Умеем ли да се грижим за сираците в България и подготвяме ли за добро бъдеще?
Проблемът,решението,реално стта, фантазията и дилемата
Проблемът
Огромната част от обитателите на домове за деца с физически и умствени увреждания не са сираци, а са просто зарязани от родителите си. Когато влезеш в такъв дом, десетки деца просто ти се хвърлят на врата. Поне тези, които физически са в състояние или не са аутисти. Те нямат задръжки, но имат непреодолим порив към любов и емоционален контакт. И, разбира се, болезнена нужда от семейство. Никой не може да оспори това. Колкото и посветен на децата да е персоналът на дома, той не може да замести семейството.
Поне това семейство, което си представяме, когато заговорим за семейство по принцип. Има обаче и друг тип семейства. Голямата част от малтретирането на деца и подлагането им на сексуален, понякога брутален, тормоз, става именно в семейството. България някак е изпуснала положението и се е оказала с най-много институционализирани деца в Европа. Проблемът очевидно е голям. Срамът също. В Европа не може по този начин.
Решението
Едното решение на проблема е децата да се върнат при родителите, които би трябвало да бъдат по-отговорни и да получават повече подкрепа от държавата. Ако това не става, децата би трябвало да се настанят в приемни семейства. Друго решение би било да се настанят в малки наблюдавани жилища, един вид сиропиталища в домашни условия. Така броят на децата в институции рязко ще намалее, България ще стане европейска държава по още един показател и ББС ще ни остави на мира.
В последните години именно това, изглежда, е подходът на българското правителство, мълчаливо подпомаган от българските граждани. Никой не обича да го резилят по телевизията, затова всички сме обединени от един общ интерес да не ни срамят. За да се бори със срама, правителството (като всяко едно правителство) прибягва до проценти.
Преди две години си беше поставило за цел да намали институционализираните деца с 10% за една година и по стар обичай преизпълни плана. В писмо до авторите на филма социалното министерство точно това и казва от 2001 г. досега сме намалили децата в институции с 31.4%. С други думи: "Какво по дяволите искате, проклети журналисти? Всичките ли да ги изхвърлим на улицата? Нека поне на части!"
Реалността
В действителност двете модни инициативи деинституционализация и интегрирано обучение работят с пълна сила. Въпросът обаче е как. Единият начин е чрез така наречените приемни семейства, които не осиновяват децата, а ги гледат за неопределен период от време. По времето, когато правителството отбеляза смазващия успех с 31.4% намаление на институционализираните деца, в страната имаше към 30 приемни семейства!
В същото време деца, които имат очевидно сериозни проблеми с учението, бяха върнати в нормална училищна среда, но без да им бъде осигурено необходимото специално допълнително образование. Преди година, ей така, по пътя на европеизацията на грижите за изоставените деца, няколко десетки дома бяха прехвърлени от министерството на образованието към социалното министерство.
В същото време в България съществува, макар и слабо, гражданско общество. Тези деца не са забравени. В страната работят ред обществени организации, фирми и граждани, които било постоянно, било на кампании се стремят да извадят тези деца от мизерията, в която ги е пратила съдбата. Или поне да им облекчат живота. Организации като "Отворено общество", Общественият дарителски фонд в Стара Загора, "Карин дом" във Варна, az-deteto.com и много други правят немалко за изоставените деца. Но, разбира се, това не е достатъчно. Ако в Англия болните или изоставените деца бяха оставени само на държавата, положението им вероятно щеше да бъде като това на връстниците им от Могилино. Благотворителният сектор обаче поема огромна част от грижата за тях.
Фантазията
Това децата да живеят в задружни и преливащи от любов семейства е най-доброто решение. Но такива семейства не се създават с директиви. Грижите, които са близки до семейна среда, са една поносима алтернатива. Но тя не е много лесно постижима. За да съществува такава грижа, е необходима промяна на културата, на средата, в която се намират тези псевдосемейни единици. Това не става с декрет, нито пък за година-две. Необходими са и пари. Много, ама много пари. Доброто съвременно обучение на дете, което страда от аутизъм, струва към 8-10 пъти повече, отколкото са разходите за образованието на едно нормално дете.
Това е при положение, че съществува подкрепяща среда за родителите обществено разбиране, телевизионни програми, родителски групи, литература, обучени участъкови лекари. Без тази среда сумата сигурно ще е двойна. Смята се, че в България има около 16 000 деца, които страдат от аутизъм (не всички биха имали нужда от толкова скъпо обучение). Децата в дома в Могилино имат нужда именно от такава извънредно скъпа грижа. Плюс първоначалната инвестиция. И обществена загриженост. Едва тогава от деинституционализация.
Осигуряването на онова, което някои наричат европейски грижи, за тези деца може да се окаже една много добронамерена фантазия и по още една причина. В писмото, с което създателите на филма повдигат проблема пред българското правителство, не се споменава нито дума за цигани, роми, етнически малцинства или какъвто и друг евфемизъм ви дойде наум. Разбира се, в правителствения отговор също не се споменават подобни думи. Само това оставаше сега, да ни погнат и по тази линия! Пренебрегването на етническия контекст на проблема с изоставените деца е рецепта за заблуда за това за какво всъщност става дума.
Дилемата
Децата в Могилино, Петрово и другите домове са деца на България. Те не са и не бива да бъдат PR или анти-PR ресурс. За да направим нещо за тях, би трябвало първо да разберем от какво имат нужда. После да разберем какво е реалистично да се направи. След това кой може да го направи. Най-накрая би трябвало да се тревожим какво ще кажат другите за нас. Ние обикновено постъпваме точно по обратния път.
Досега не съм гледал филм, който да разказва как някоя държава се грижи добре за децата си. От такова нещо филм не става. Ако българската телевизия иска да им го върне на англичаните, да направи един филм за така наречена горивна бедност. Смята се, че в Англия всяка зима между 20 000 и 50 000 възрастни хора умират, защото не са в състояние да си платят отоплението (числата не са печатна грешка).
Дом със 75 деца инвалиди няма как да не бъде потресаваща картина. За девет месеца там не е трудно да събереш час и половина потресаващ филмов материал. Това, което обаче не бива да става в резултат на подобен натиск, е да се ускорява политиката на статистическа деинституционализация. Тя може да е средство да се бориш с ББС, но не е начин да решиш проблемите на изоставените деца, още по-малко пък да решиш проблемите на традиционно засраменото ни и безсърдечно общество.
Българското правителство, българското общество и всеки един българин са изправени пред дилема да се срамувам, или да бъда човечен. Понякога тези състояния съвпадат. Понякога обаче не. Промяна е необходима не в числата, а в нагласите, не в заглавията на вестниците, а в реалната загриженост за човешки същества. Аз имам дълбоки резерви към изваждането на деца от институциите. Преди да започнем да ги вадим оттам, обикновено, водени от желанието да не ги виждаме, а още по-малко пък да ги виждат журналистите на Скай и ББС, трябва ние да отидем в тези институции.
Предстоят местни избори. В отговора на социалното министерство се казва, че системата на домовете била децентрализирана. По този повод бих искал да дам съвет на всеки кандидат за кмет започни кампанията си в най-близкия дом за изоставени деца. Може това да изглежда кампанийно лицемерие. Нищо. Поне така ще използваш кампанията си за нещо безспорно добро. После и да не те изберат, ще знаеш, че не си си загубил времето.
Англия ни порица за жестокостта към сираците! Първи сме по изоставени деца
България заема първото място в Европа по брой на изоставени деца. В страната липсва милосърдие към сираците и нежеланите малчугани.
По този начин се описва ситуацията в страната ни в обширен репортаж за българските домове на британския вестник "Дейли мейл".
Според материала много от децата едва оцеляват и са държани постоянно в нечовешки условия.
Авторът Роза Монктън описва как веднъж попаднали в интернатите, децата нямат шанс да излязат от там.
Статията "Защо ме преследват пренебрегнатите сираци, които България и светът са забравили" продължава с описанието на това как заради мъчително дългите процедури по осиновяване децата просто са прехвърляни от един дом в друг според възрастта им. Като кошмарните условия са почти навсякъде.
Репортажът е плод на половингодишен труд и посещение на 6 дома за сираци у нас. Според правителствени данни броят на децата в домовете у нас е около 8600, пише "Дейли мейл". Според оценките на чуждестранните експерти обаче броят на малчуганите е няколко пъти по-голям.
Според доклад на УНИЦЕФ в България децата в домове са 10 000, като тази цифра не включва хлапетата в изправителните училища.
Според експерти, които се ангажират в България, става дума за 24 000 малчугани с подобни съдби, твърди Монктън. Сираците са без перспективи за бъдещето и мизерното им съществуване продължава и след навършването на пълнолетие.
В страната пък не се забелязва желание за реформирането на тази очевидно неработеща система. Как е възможно да се позволява подобна жестокост в страна от ЕС, пита тя.
Защо се изоставят бебета?
Според изследователя д-р Галина Маркова от СМИТ Колежа в САЩ, в Европа доброволно настаняване на деца в домове не съществува. Нейно изследване сред майки, които са дали децата си за отглеждане в детски градини, седмични детски градини и домове, показва, че има три важни фактора, които влияят на решението им да се разделят временно с децата си. Първият фактор е наследения от социализма модел, който е насърчавал родителите с много деца да изоставят децата си, особено ако са членове на социалистическата партия. “Това вярване, че държавата може да бъде добър родител продължава да съществува сред майките у нас”, допълни Маркова. Според втория подход майките изоставят децата си, защото професионалистите ги мотивират за това – тя даде пример за децата с увреждания и съветите, които дават здравните работници. “Като изключим мотива за бедност, майките изоставят децата си, защото често те са били изоставяни в дом”, допълни Галя Маркова. От 100 жени, близо 50 процента са живели в дом или в седмични детски градини, а останалата част не са имали подкрепата на семейството си. “Майките асоциират своите майки като беззащитни и слаби, често жертви на насилие, а бащите, т.
е., авторитетите изобщо липсват”, допълни още изследователя.
В рамките на двугодишната дейност в АГ болницата “Св. София” и в Дома за изоставени бебета със същото име, социалните работници в партньорство с психолози, предотвратиха изоставянето на 30 новородени. След подписаното споразумение между Агенцията за социално подпомагане, местната й структура в столичния район “Възраждане”, дома за бебета и фондацията, бяха регламентирани отношенията в изпълнението на процеса. Така при наличието на информация от лекарите в женските консултации, от личните лекари в района или от медицинските специалисти в болницата за майка, която иска да изостави бебето си, социален работник започва работа по случая. Той посещава бременната жена в дома й (ако не е родила) или в родилното отделение преди да роди, за да потърси информация за причините за решението да остави бебето си. Ако майката е в родилното отделение и чака раждането на детето си, социалният работник й оказва емоционална подкрепа и дава алтернативи. Това е моментът, в който специалистът на фондацията осъществява връзката на доверие с майката. Ако майката е родила вече, социалният работник я консултира в родилното отделение, където заедно с нея търси причините за решението, както и алтернативи за промяна на готовността за изоставяне. Подкрепата за майките продължава и след изписването на нея и бебето. В рамките на няколко месеца в зависимост от случая специалистите на фондацията продължават да помагат на родилката – учат я как да къпе бебето си, как да го храни, как да планира харченето на парите си. Освен това специалистите се застъпват за майката пред социалните служби за помощи, докато детето порасне, за работа на бащата, ако той проявява интерес към бебето си, за личен лекар на новороденото и др. Същевременно продължава и работата с медиците в болницата, които често са първите, които дават съвет за изоставяне на бебето.
Според наблюденията на социалните работници от фондацията, майките изоставят децата си не защото не ги обичат, а заради странични фактори – невъзможността да се грижат за тях, притиснати от близки или роднини или те самите са живели в социални домове.
Животът в социални домове е пагубен за развитието на децата. Липсата на индивидуална грижа и внимание води до изоставане на тези деца в психическото, емоционалното и физическото им развитие. Впоследствие те трудно се интегрират в обществото. Майките смятат, че настаняването на детето в социален дом ще му осигури “една добра грижа”, без да знаят какви ще бъдат последиците за него.
Фондация “За Нашите Деца” работи у нас от 1992 година като първоначално подпомага деца и техните семейства в бедни икономически региони. “За Нашите Деца” е първата неправителствена организация у нас, която през 1997 година въвежда приемната грижа като форма на отглеждане на деца и малкият групов дом като алтернатива на старите, масивни домове, в които за децата не се полагат индивидуални грижи.
Как двама сираци от "Къщата на Джошуа" останаха на улицата
Този път "Афера" разказва за един конфликт, възникнал между две момчета сираци от дом, намиращ се в Ботевградското село Скравена, и ръководството на приюта. Става дума за съдбата на Валери Стойчев и Венелин Василев, две от общо седемте момчета, които живеят в „Къщата на Джошуа” – така се казва дома, в който фондацията „Проект Тимъти” настанява деца без родители.
До преди няколко седмици на пръв поглед всичко в дома за бездомни върви сякаш добре. В началото на месец декември обаче двете момчета са изгонени от „Къщата на Джошуа” и в момента живеят на улицата. Ако трябва да бъдем по точни – по гарите между Пловдив и София. Тяхната версия сочи, че са оставени на улицата заради желанието им да получат сметка за това къде отиват заплатите, които получават.
Двете момчета твърдят, че дълго време са ощетявани от фондацията като собствениците прибирали заплатите им уж с мотива, че трябва да се плащат сметки, а сумата, отпускана на сираците, е едва 14 лева седмично. С тези пари те трябвало да оцеляват в един доста скъп свят и да покриват ежедневните си нужди.
От другата страна на бариерата пък – фондацията „Проект Тимъти” твърди, че двамата младежи системно са злоупотребявали с доверието на тези, които им помагат. Дали е така и кой всъщност е човекът, който казва истината в случая, е малко трудно да се разбере в момента. От фондацията твърдят още, че разполагат с документи, с които могат да докажат факта, че в случая двете момчета са виновни. Каквито и да са причините за скандала обаче последствията са крайно неприятни. Още две момчета, които са на улицата, и то при условия, в които трудно човек би оцелял.
Чуйте в прикачените звукови файлове позициите на двете страни в този скандал. На Валери Стойчев и Венелин Василев – сираците, останали без подслон, и мнението на Цветан Миньовски – бизнесмена от Ботевград, който е в Управителния съвет на фондацията и е един от спонсорите там.
Дарик разполага и с координатите на двете момчета, ако някой има желание да им помогне.
Пак жертва на произвола в детските домове: Яна "полетя" от втория етаж
В „Пирогов” е постъпила 9-годишната Яна Кр., възпитаничка на Дома за временно настаняване „Вяра, Надежда, Любов” в столицата.
По първоначални данни, детето е паднало от втория етаж на Дома заедно с предпазната решетка на прозорец.
В момента е в детска противошокова зала на „Пирогов”.
След направените изследвания се установи, че 9-годишната Яна е със счупен нос, сътресение на мозъка, ожулвания по лицето и двата крака.
Без опасност за живота, контактна.
Настанена е в детската неврохирургия на "Пирогов".
Инцидентите в социалните домове отдавна привличат вниманието не само на българските, но и на световните медии. Dnes.bg припомня, че през март тази година АФП публикува специален анализ за домовете в България, в който се казваше: "Изправена пред неотложния проблем от около 8 хиляди изоставени деца, България се опитва отчаяно да модернизира своята мрежа от овехтели сиропиталища на фона на педофилия и жестокост".
Дълбочината на проблема излезе наяве с цялата си сила, когато девойка от дом в Трън беше убита, а друго момче и момиче ранени от педофил, който по-късно се самоуби, коментира агенцията.
Други три момичета от сиропиталището в Берковица заявиха, че трима мъже са им платили да се събличат и да играят на "Чичо доктор". Директорът на заведението призна, че „педофили са проявявали интерес към децата“.
В Пловдив пък няколко деца изядоха отрова срещу плъхове, поставена в техните спални, помислили я за бонбони.
В София малко момиче се нарани, след като падна от прозорец, докато се опитвало да напусна дома с импровизирано въже от чаршафи.
Тези инциденти са следствие от лошото ръководство, защото е много трудно да се намери квалифициран персонал готов да работи за 170 евро месечна заплата, заявяват от управата на един от домовете.
SOS Детски селища България
Сдружение SOS Детски селища България е учредено на 2 август 1990 г. в София. Регистрирано е в Софийски градски съд на 15 март 1991 г. като българско юридическо лице с нестопанска цел и е вписано под № 20021009009 в Централния регистър към Министерство на правосъдието като организация, осъществяваща дейност в обществена полза.
SOS Детски селища България е редовен член на международната организация за социално развитие SOS-Киндердорф Интернационал, обединяваща самостоятелни национални SOS сдружения в 132 страни в цял свят.
Сдружението има лицензия от Държавната агенция за закрила на детето № 001/09.03.2004 г. за предоставяне на социални услуги за деца:
1. приемна грижа - обучение, подготовка, консултиране и подкрепа на кандидати за приемно семейство и на утвърдените приемни семейства
2. дългосрочно отглеждане и възпитание в SOS детски селища и SOS младежки домове в среда, близка до семейната, на български деца, лишени от родителска подкрепа.
SOS Детски селища България е регистрирано в Агенцията за социално подпомагане като доставчик на социалните услуги:
1. приемна грижа
2. център за настаняване от семеен тип - удостоверение
№ 250/05.04.2004 г.
SOS сдружението:
1. осигурява грижа в семейна среда за деца, които са загубили своите родители или не могат да живеят повече с тях
2. подкрепя деца в риск и техните семейства чрез програми, изграждащи и укрепващи техните социални и житейски умения и осигуряващи достъп до жизненоважни услуги и психо-социална подкрепа
Какво сме ние
Ние се грижим за децата като независима, неправителствена, организация за социално развитие. Ние уважаваме различни религии и култури и извършваме дейност в страни и общности, където нашата мисия може да допринесе за развитие. Ние работим в духа на Конвенцията на Обединените нации за правата на детето и съдействаме за тяхното утвърждаване в целия свят.
Въз основа на концепцията на SOS - детски селища, нашата организация действа като пионер на семейния подход в дългосрочната грижа за осиротели и изоставени деца. Тази концепция се основава на четири принципа:
Майка: Всяко дете има грижещ се за него родител
SOS майката изгражда близка връзка с поверените й деца и им дава сигурността, любовта и стабилността, от които се нуждаят. Като професионалист в грижата за деца тя живее заедно със своите деца, ръководи тяхното развитие и води независимо домакинството си. Тя признава и уважава семейното минало на всяко дете, неговите културни корени и религия.
Братя и сестри: Създават се семейни връзки по естествен път
Момичета и момчета на различна възраст живеят заедно като братя и сестри, като родните братя и сестри винаги остават в едно и също SOS семейство. Тези деца и тяхната SOS майка изграждат емоционални връзки, които се запазват за цял живот.
Къща: Всяко семейство създава свой собствен дом
Къщата е домът на семейството, със собствена атмосфера, ритъм и традиция. Под неговия покрив децата изпитват истинско чувство на сигурност и принадлежност към него. Децата растат и учат заедно, споделяйки отговорности и всички ежедневни радости и огорчения.
Селище: SOS семейството е част от общността
SOS семействата живеят заедно, като формират подкрепяща селищна среда, в която децата се радват на щастливо детство. Семействата споделят опит и си помагат взаимно. Освен това, те живеят като неразделна част от местната общност и дават своя принос за нейното развитие. Чрез неговото семейство, селище и общност, всяко дете се научава да има активна роля в обществото.
Децата в риск се учат да се справят сами, за да не тежат на обществото
над 130 специализирани институции, пръснати из България, живеят 8500 нежелани деца. Държавата се опитва да е добра мащеха за тях - дава им подслон, храна, образование, грижи и закрила, доколкото й стигат силите. А след като ги отгледа до пълнолетие, им пожелава на добър час и ги изпраща да се борят с живота, както могат. На сираците не им е лесно. Ние си мислим, че се справят трудно, защото са живели в самота, без любов, в лоши битови условия и в анонимност. Но експертите ни опровергават...
Неоспорим факт е, че всяко дете, което е далеч от майка си до 3-годишна възраст, претърпява необратими психични вреди. Но аутсайдерската позиция на сираците не е предопределена от липсата на родители, а от изолацията и колективизмът, в който се отглеждат, убедени са експертите. И всички усилия на държавата в посока на интеграцията на изоставените младежи трябва да бъдат насочени към възможността те да се научат на самостоятелност.
Вече от година добрите намерения да се подложат сираците на социална рехабитилитация са излезли от границите на пожелателното и са факт. Програма CLIP стартира на 1 юни 2005 г. Пилотните градове са 3 - Ловеч, Севлиево и Велико Търново. Целта е да се подпомогнат младежите, напускащи домовете за деца, лишени от родителска грижа, за да намерят мястото си в обществото. В рамките на проекта се създават "защитени" пространства и жилища, както и специален център, в който работят експерти от различни институции. По време на участието си в CLIP младежите постепенно усвояват умения как да се справят самостоятелно, да се отърсят от колективизма и изолацията в институциите.
Сираците, които желаят да се включат, подават молба и тя бива разглеждана. В случай на одобрение се настаняват в т. нар. защитени пространства в дома. Това са самостоятелни апартаменти, чийто вход е отделен от интерната. Там децата прекарват 2-3 години, докато напуснат социалното заведение. Експертите споделят, че животът в защитеното пространство е голямо изпитание за детето. Доскоро свикнали в общата стая с 5-ма съквартиранти, те са стъписани и объркани, че остават сами. За тях е невероятно преживяване фактът, че имат ключ от дома си и могат да решат да допуснат или не някого в него, разказва Весела Банова, зам.-председател на Агенцията за закрила на детето. Постепенно младежите се адаптират към самостоятелния начин на живот и са готови, след напускането на дома да постъпят в "защитеното" жилище. От този момент нататък започва истински активната сериозна работа...
В Севлиево, Ловеч и Велико Търново, където е разгърнат проектът, освен защитените пространства и жилища, има център за социална рехабилитация, където работят подготвени специалисти. Всеки младеж в защитено жилище е подкрепян през цялото време психологически. Има всекидневни срещи с екипа от психолози, педагози, представители на образователния инспекторат и на Бюрото по труда. От тях се изгражда и индивидуалният план на младежа, след като той се е ориентирал и е решил с какво би искал да се занимава. Работата на толкова институции в екип върши чудеса, доволна е Весела Банова. За една година CLIP е помогнал на 30 деца да намерят себе си.
Защитените жилища предоставят общините, партньори в проекта. В един апартамент се настаняват 4-ма младежи. Жилищата са ремонтирани и с ново обзавеждане. Сираците могат да останат в тях от 6 до 8 месеца, но никой не принуждава младежите да напуснат, ако не са готови, пояснява Весела Банова. Участниците в CLIP получават и по 40 лева месечен бюджет, с който да си помагат за храна и дрехи, комуналните им разходи са поети. Мрежа от доброволци също помага на младежите в риск.
Проектът се осъществява съвместно с Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество и българското правителство. Парите, предвидени за програмата, са 2,5 милиона лева. С 450 хил. лв. участва българското правителство, а 2 милиона са отпуснати от Швейцария.
Организационна работа
Ние предлагаме следното:
- Държавата да подсигури повече средства на социално слаби семейства и на такива , които имат деца с увреждания , за да могат да се грижат за тях и да не ги дават в социални домове.
- Социалните домове и домовете за сираци да бъдат реформирани така , че условията в тях да са близки до семейната среда.
- Да има повече дневни центрове след което децата да бъдат със семейството си.
- Здравното и социалното министерства да подсигурят квалифицирани специалисти със съответно заплащане , за да оказват компетентна грижа в тези домове.
- Медийни кампании като „ Българската Коледа” , „Великолепната шесторка” и т.н да станат ежедневие в живота на българското общество.
Самооценка
Децата в неравностойно социално положение са деца на България като всички нас. С така поставения проблем се надяваме да събудим не само съчувствие и състрадание в обществото , а да помогнем за тяхното социализиране във всички сфери на живота. Те са наши връстници и тяхното място е в училището и университетите заедно с нас . България е част от Европа и основната задача на социалната политика навсякъде е грижата за човека . Вярваме , че и у нас това скоро ще стане приоритет .