sweetchef
11-27-2009, 07:32
Защо по-лесно критикуваме другите отколкото себе си?
Защото по-лесно виждаме грешките на тези около нас,а не нашите.Това показва,че ние се вглеждаме в другите повече от колкото в себе си и обръщаме,повече внимание на техните недостатаци.Когато имаме даден проблем първото нещо което правим е да обвиним някой друг за него.Но защо?На много от нас ни олеква като си внушим,че не ние не сме виновни и не наша е вината.По-лесно търсим причината за проблемите си в околните,а не се замисляме,че може би и ние сме сбъркали някаде!Понякога вършим неща за които знаем,че са нередни,но въпреки това пак ги правим.Малко или много хората са егоисти секи гледа изготата и рядко обръща внимание кого наранява с това.Когато критикуваме се опитваме да оправдаем грешките си.Секи от нас е по склонен да види недостатъците на другите.Чрез критиките някои се смятат за по-интересни или просто си дигат самочувствието от чуждото нещастие.Всеки може да обижда,да се подиграва и да критикува,но не всеки обръща внимание какво му говори съвеста.Най-простия пример за който се сещам е когато ни пишат лоша оценка.Винаги набедяваме учителят за нея,а не се сещаме че ние сме си виновни защото не сме научили.
Лесно е да критикуваш,трудно е да не го правиш.
Това е мойто мнение по въпроса.Извинявам се ако има правописни грешки :-)
Някои ако може да допъни с нещо мн ще се радвам :-)
Защото по-лесно виждаме грешките на тези около нас,а не нашите.Това показва,че ние се вглеждаме в другите повече от колкото в себе си и обръщаме,повече внимание на техните недостатаци.Когато имаме даден проблем първото нещо което правим е да обвиним някой друг за него.Но защо?На много от нас ни олеква като си внушим,че не ние не сме виновни и не наша е вината.По-лесно търсим причината за проблемите си в околните,а не се замисляме,че може би и ние сме сбъркали някаде!Понякога вършим неща за които знаем,че са нередни,но въпреки това пак ги правим.Малко или много хората са егоисти секи гледа изготата и рядко обръща внимание кого наранява с това.Когато критикуваме се опитваме да оправдаем грешките си.Секи от нас е по склонен да види недостатъците на другите.Чрез критиките някои се смятат за по-интересни или просто си дигат самочувствието от чуждото нещастие.Всеки може да обижда,да се подиграва и да критикува,но не всеки обръща внимание какво му говори съвеста.Най-простия пример за който се сещам е когато ни пишат лоша оценка.Винаги набедяваме учителят за нея,а не се сещаме че ние сме си виновни защото не сме научили.
Лесно е да критикуваш,трудно е да не го правиш.
Това е мойто мнение по въпроса.Извинявам се ако има правописни грешки :-)
Някои ако може да допъни с нещо мн ще се радвам :-)