Раздяла....

[mechtaq_za_teb]

Знам, че това е най-доброто решение. Знам го. Защото нито нещо е същото и колкото и да си мисля, че е, не е. Винаги изниква някой скандал, някоя дума, нещо, което да ми напомни, че преди когато се оставихме нещо в отношенията ни се скъса. Какво градим сега? Има ли любов между нас? Не знам... непълноценно е. Всеки път, когато стане нещо, ме кара да се чувствам отвртително, все едно ще го загубя. Не е същото. Дори да има хубави моменти, те са за кратко. Искам пълноценна връзка. Искам да се чувствам на мястото си, а не във всяка една секунда да ме е страх от това, което ще стане. Но тук идва проблемът, че всеки път, когато се опитам да си кажа, че раздялата е най-добре... ми става нещо. Не мога и не мога. Днес се стигна до там... и знаех, че раздялата ще реши всичко, но ме е страх от болката след нея. Ами ако сбъркам?

Та всичките тея объркани неща ги написах, за да поискам съвет от онези, които са изпадали в следната ситуация: обичате го/я, но знаете че по една или друга причина връзката е изчерпана. Как сложихте край? Как се чувствахте и как го преодоляхте?

[soul1199]

не съм изпадала в такава ситуация,но аз на твое място бих се оставила на течението,каквото стане стане,недей да бързаш,остави нещата така,както са :)

[LovelyGirl]

Нормално е да има болка.Не може без нея.
Щом си направила всичко възможно и нещата не се получават май това наистина е правилното решение.Както каза връзката трябва да е пълноценна.Мисля, че каквото и да става ти винаги ще си задаваш този въпрос : "Постъпвам ли правилно или не?". Напълно естествено е.
Но след като не си щастлива, след като нещата не са както преди, след като живееш в постоянен страх, след като нещо се е скъсало, явно е дошло време за раздяла.
Аз съм на мнение, че трябва да се направи всичко възможно, за да се спаси връзката преди да се стигне дотам.След като това е направено и няма резултат решението е ясно.Друг е въпросът дали ще имаш силата да го направиш.Но все пак помисли за себе си.Виж кое е най-доброто.
Помисли дали има все пак някакъв шанс да се оправят отношенията и проблемите, разговаряйте, виж той какво мисли и кое според него е добре.Дали да продължите, като и двамата се стараете да съхраните връзката си, или да се разделите.

[mechtaq_za_teb]

не съм изпадала в такава ситуация,но аз на твое място бих се оставила на течението,каквото стане стане,недей да бързаш,остави нещата така,както са :)Оставила съм се на течението вече няколко месеца. Дадох му толкова шансове и всеки път си казвах, че е за последно и отлагах. Явно щом е писано, ще стане. Колкото и да се боря, някой е определил, че не ни е писано и не сме един за друг.

[smile2]

И аз бях в такава ситуация до скоро.Обичах го много,но виждах,че всичко се е изчерпало,дори понякога нямаше какво да си кажем.Постоянно се карахме за глупости .. ии се стигна до там,че скъсахме.Но аз не издържах и се върнах при него.Тогава всичко уж потръгна добре,но за кратко-седмица,две.Пак започнаха караниците,той ми нямаше доверие.И на края реших да скъсаме завинаги .. Сега той ми се моли,но мисля,че няма смисъл.


Към авторката:обмисли добре нещата и реши кое ще е най-добре и за двама ви. :)

[Sladurcho]

Не съм изпадал в такава ситуация... надявам се и да не стигна до там защото умирам за приятелката ми и дори и да се стигне до там ще се постарая да оправя нещата...на няколко пъти си мислих че ако се разделим ще се спре с караниците и ядовете... но като помисля какво ще ми е ако не съм с нея и .... предпочитам караниците.Може би един сериозен и искрен разговор ще изясни нещата между вас

[SFxHC]

Не съм изпадал в такава ситуация... надявам се и да не стигна до там защото умирам за приятелката ми и дори и да се стигне до там ще се постарая да оправя нещата...на няколко пъти си мислих че ако се разделим ще се спре с караниците и ядовете... но като помисля какво ще ми е ако не съм с нея и .... предпочитам караниците.Може би един сериозен и искрен разговор ще изясни нещата между вас


Караниците, няма да спрат. Колкото повече чувства са замесени, толкова по-голямо бойно поле е след раздяла.

Съгласен съм иначе с мнението!

[Bellatrix]

Караниците са нормални в една връзка. Просто не ги удряйте на драма. Ние с моя се бъзикаме един с друг и даже като има сериозен проблем, си се смеем на него. Говорим, разбираме се, е*ем се (от това най-бързо минава), хилим се, не драматизираме.

Като започнете и двамата да се обиждате, да ревете и да беснеете дори и при малки проблеми, нормално да сте уморени, отчаяни,обезверени и максимално изнервени един на друг.
Моят съвет: Не взимайте всички толкова на сериозно. Не се филмирайте. разговорите (кротки, а не пълни със сарказъм, злоба и викове), сексът, смехът... те оправят всеки проблем.

[sunshinepp]

знам какмо ти е..може би просто труден период? не знам..аз избрах раздялата и до днес съжалявам за тази грешка ..но няма връщане, така че внимавай с решението ти :-)

[dark0s]

Когато всичко потъне в сивотата на ежедневието и започне да се обръща прекалено внимание на малките неща-това е началото на края.
Изпитал съм го,десетките опити да оправим нещата само ме закопаваха по надолу в размисли и тн.
Просто когато двама души не гледат бъдещето в една и съща посока,нещата рано или късно се прецакват.
Живейте си живота докато сте млади,те първа ще осъзнавате смисъла на думата "Обичам Те".
И все пак дано нещата се оправят :)

[DevilWish]

не съм изпадала в такава ситуация,но аз на твое място бих се оставила на течението,каквото стане стане,недей да бързаш,остави нещата така,както са :)
И аз така мисля.Ако си сигурна, че няма да се получи повече нищо наистина няма смисъл да се лъжете.Болка ще има, няма как, но ще го забравиш. ;)

[loliii]

Никога не съм била съгласна с тезата, че за всеки в тоя живот си има половинка, която му пасва, нещо като второ Аз. Любовта има много лица, и ако не е той, ще дойде следващ и по-следващ... Просто е време да приключите всичко, защото само се измъчваш. :)

П.П. И на мен ми се е случвало и страдах много, най-вече докато мислех какво да правя и дали е време да скъсаме. Но когато всичко приключи някак си се освободих. Може би около месец и нещо бях много тъжна и ядосана на самата мен, но после ми мина и се чувствах супер. : )))