PDA

View Full Version : MOLQ ZA POMOSHT (nqmam kirilica :( )



prokyrocheto
11-27-2009, 18:12
СИНЕОКИЯТ РИБАР
Георги Мишев
Дидактическа задача:
1. Преразкажете от името на дядо Русан.
2. Преразкажете от името на Васил Левски.
Разсъмваше се, когато на кафенето на дядо Русан се почука. Старият кафеджия се стресна, надигна глава й се ослуша. През отвореното прозорче на килерчето долитаха далечни, едва доловими кукуригания и тихият приспивен
ромон на Осъма. Дядо Русан постоя заслушан една минута и като не чу нищо подозрително, отново се отпусна в постелята.
Ала в този момент чукането пак се повтори и по-силно, и по-бързо. Старецът отметна чергата и защъпука в тъмнота. Слезе в кафенето, пусто и хладно, и тихичко дръпна резето. Но не открехнал още тежката дъбова врата, някой силно наблегна отвън и един човек се вмъкна бързо като невестулка.
- Добро утро, дядо Русане! - пошепна той.
Дядо Русан се дръпна изненадан.
- Апостоле! По гласа те познах. Що щеш по туй време?
Гонят ме. Щяха да ме хванат при варниците... Скрий ме сега...
Старецът зарези отново вратата и поведе госта навътре.
- Тука, тука е скришно - бърбореше той. - Видя ли те някой?
- Не. Аз се тулех покрай дуварите - успокои го Левски.
Двамата влязоха в малкото полутъмно килерче с тясно четвъртито прозорче, което гледаше към реката.
- Ти полегни тука, а ако стане нещо, аз ще викам – каза дядо Русан.
Той се повъртя още малко и излезе навън. Разтвори широко кепенците на кафенето и като подля с ибрика, започна да премита.
А в ранната юнска утрин подбалканското градче Ловеч вече се събуждаше. Около чешмата на мегдана звъняха менци, по калдаръма трополяха тежки коли. Хората се залавяха за работа и никой може би не подозираше, че в това
прихлупено кафене, надвесено като ластовиче гнездо над реката, сега се криеше един скъп гост.
"Какъв човек, ей!" - мислеше си дядо Русан, като метеhttp://www.teenproblem.net/forumше.- Как не се умори, как не се спря на едно място! Толкова години вече... А да кажеш, че наглед се различава по нещо от другите - не. И той бледен, отслабнал, ама какво сърце носи само..."
Тъй си мислеше старият кафеджия, когато изведнъж силен конски тропот го сепна. Няколко конни заптии префуhttp://www.teenproblem.net/forumчаха край него и се изгубиха към долния край на града.
Чак сега дядо Русан забеляза, че и пред конака на тумби, на тумби стояха други въоръжени турци. Надолу покрай Осъма глухо чаткаха копита.
Шумът като че ли изведнъж беше заглъхнал. Иззад потъмнелите прозорци на къщите надничаха уплашени лица. Някъде скърцаха вратници, тракаха ключалки...
Дядо Русан се прибра в кафенето, изпълнен с лоши мисли:
"Какво ли означава всичко това?..."
Докато палеше огъня и вареше кафето, той все поглежhttp://www.teenproblem.net/forumдаше навън. Дано влезе някой да каже какво са намислили турците. Дали няма да е нещо зарад Апостола?...
Най-после първият посетител се показа па вратата -1 Юсуф ага. Той се дотътра бавно до прозореца и с пъшкане седна.
Тозчас кафеджията тракна кафето отпреде му.
- Буйрум, ефенди! Да ти е сладко. - и като помълча малко, го запита: - Какво има, Юсуф ага? Гледам, нещо се разтичали агите...
- Ще претърсват по къщята - мрачно рече турчинът.
- Тъй ли? Сигур някой комита дирят?...
- Комита. Сгащили го на ранина при варниците, ама се измъкнал. Тъдява се криел сега...
Повече кафеджията не разпитва. Той бършеше с кърпа чашките, подклаждаше огъня, а едното му око все гледаше към мегдана. "Дано не дойдат тука - мислеше си той. - Къде ще бяга Апостола?"
Ала по едно време вън турците се раздвижиха. Тръгнаха по къщите. Запращяха врати, залаяха кучета. Скоро щяха да притропат и в кафенето. Какво да се прави?... Да се измъкне Левски, беше вече късно - всички пътища бяха здраво завардени.
Разтревожен, дядо Русан се вмъкна тихо при него. Завари го изправен и стегнат за път.
- Какво има, дядо Русане? Опасно ли е?
- Опасно е, синко... Ще дойдат... И тука ще дойдат - запъваше си старецът. - Трябва да бягаш, ама накъде, и аз не зная...
Накъде? Това мислеше и Левски сега. Отвън бяха разярените заптиета, отзад беше откритата гола река.
Изведнъж в главата му се роди една идея. Той съгледа в ъгъла дядо Русановото сертме за риба. Затече се, грабна го и като откачи торбата, що висеше на стената, презрамчи я, покатери се на прозорчето, провеси крака и скочи на речния чакъл.
- На добър час, Апостоле! - махна му с ръка дядо Русан
отгоре.
Левски изу цървулите си, смота ги в торбата и запретна крачоли... После спокойно, като истински рибар, нагази в хладните води на Осъма и като тръгна срещу течението, започна да хвърля сертмето...
Рибарят често обръщаше сините си очи назад. Оглеждаше бреговете, обрасли с върби и треволяк, и пак закрачваше като щъркел по реката.
Така неусетно наближи край градчето. И тъкмо когато мислеше, че вече се е изплъзнал незабелязано, изведнъж съзря на близкия завой няколко турци. Те стояха на купчина с пушки в ръце и го наблюдаваха.
Левски тръгна срещу тях. Се така изкусно той мяташе сертмето, издърпваше го, пускаше по някоя рибка в торбата и бавно наближаваше към завоя. Лицето му си оставаше спокойно, ала очите му горяха от напрежение.
Не беше направил още няколко крачки, когато от групата турци се отдели един и закрачи по камъните към рибаря. Той наближи тъкмо когато Левски беше хвърлил сертмето и сега бавно, прихванал го с две ръце, го издърпваше.
- Ха да е на хаирлия! - поздрави внезапно турчина.
- Хаиролсун, ефенди! - весело отвърна рибарят, и вдигна сините си очи.
- Има ли, има ли? - подзе отново заптието.
- Понаспорил аллах - засмя се Левски и пусна в торбата две-три дребни кленчета. После се приготви да хвърли, отново.
Изведнъж турчинът го спря.
- Стой! Почакай!
Рибарят изтръпна.
- Почакай. Недей хвърля тука - продължи заптието. – Ти мене слушай. Я хвърли на тихото. Ха да видим ,за мой късмет...
Рибарят прихвана сертмето, захапа единия му край, и направи извивка встрани, наклони малко тялото си напред и замахна. Като чадър се отвори то, описа правилен кръг и плавно се спусна във водата.
- Ашколсун бе, пехливан! Личи си, че си майстор -
видимо остана доволен чалмалията.
- Занаят ми е, ефенди, занаят - подсмихваше се Левски, като дърпаше леко. След миг в пазвите на сертмето се белнаха десетина рибки.
- Ашколсун, ашколсун! Имал съм късмет - хилеше се до уши от радост непознатият турчин. Той извади кожена, извезана със сърма кесия и като бръкна в нея, сграби една жълтица, приближи до синеокия рибар и я пусна в торбата му.
- Хайде за твое здраве. И да не забравяш онбаши Ахмед,-.
След малко и другите турци наобиколиха рибаря. Като видяха късмета на онбашията, и те се запровикваха:
- Я хвърли за мой късмет!
- Тук хвърли, на бързея...
- За мой късмет, мой късмет...
А рибарят пристъпваше, нагазил до колене, мяташе напред сертмето и крачка по крачка незабелязано се измъкhttp://www.teenproblem.net/forumваше от градчето.
Вечерта той беше из ловешките села, където организиhttp://www.teenproblem.net/forumраше нови революционнни комитети. Там за народното дело, той даде и спечелената жълтица.


Molq wi da mi naprawite eto tezi 2 prerazkaza. trqbwat mi do kum 8-9 utre sutrin. Shte sum mu mnogo blagodaren ako mi pomogene. Blagodarq predwaritelno.