Здравейте.
Трябва ми есе или въобще нещо на тема ""Своето" и "чуждото" в човешкото самосъзнание.".
ако може да ми помогнете..
ще съм много благодарна. 8-)
Nikolaybg
11-28-2009, 17:26
Още от малък човек свиква да разделя света на Аз и не-Аз, на "свое" и "чуждо". Той притежава нещо определено, което си е чисто "негово". Идентичността му се свързва с това, което той притежава. Нещо може да бъде чуждо не само в смисъл, че някой друг го притежава, а и в смисъл, че то е неразбираемо, непознато. Когато сме в нашата родина, ние познаваме всичко, знаем езика и се чувстваме спокойни. Когато сме в чужбина, всичко ни изглежда ново, непознато. Може да изпитаме страх или поне леко безпокойство. Затова е нужно да притежаваме нещо "свое" или да сме в "своя" среда- така живеем по-спокойно и без тревога. От друга страна, ние не приемаме "чуждото" и така рискуваме да пропуснем нещо, което може да ни бъде полезно- някое хубаво запознанство с човек от друга страна, друг музикален стил, някое пътешествие, и т.н.
Разделението "свое"- "чуждо" е непреодолимо, защото човек вижда света в рамките на тези две понятия. Това, което той може да се опита да направи, е да се отнесе с разбиране или с интерес към чуждото. Чуждото невинаги е опасно, не винаги буди безпокойство. Дали не е възможно "свое" и "чуждо" да бъдат съчетани в хармония? Това може да стане, ако разберем, че нашето "свое" е "чуждо" за някой друг, и обратното. Тогава ще осъзнаем, че разликата е тънка и че е е въпрос само на предразсъдъци- за съжаление обаче те не могат да бъдат преодолени.
FlowerPower
11-30-2009, 17:14
http://humaig.blogspot.com/2008/10/1_9267.html :)