Не издържам вече

[uSmivKaLovE]

Пиша тук, защото наистина няма с кого да споделя. Пък и не искам хората да разбират...

Става въпрос за сегашната ми връзка, която се превърна в едно болезнено мъчение за мен.
Искам да върна времето назад, но кой ли може да го направи?! Невъзможно е. Но някои грешки оставят толкова много след себе си :cry: Иска ми се дори за 1 час да бъде същото момче, с което се запознах. Толкова беше мил и добър с мен. Най-прекрасното нещо в живота ми. А толкова неща станаха, но ние минахме през тях. Опитваха се да ни разделят, но не успяха... и знаете ли какво научих? Че никой не може да разруши нещо чуждо, ние сами си го разрушихме.
От момента, в който се разделихме за пръв път живота ми се обърна в друга посока. Не вярвах, че се случва. Хилядите събирания бяха част от връзката ни. Знаехме, че ще го преодолеем, докато в един ден всичко рухна напълно. Той беше на 100% различен от преди. Мил? Добър? Не. Безразличен и студен. Не му пукаше за мен. В сърцето ми бях изградила неговия образ като нещо перфектно. Този образ рухна, но това не ми попречи да продължа да вярвам, че все пак ще го открия. Макар, че пак се събрахме, за пореден път, вече напълно се измъчвам. Страх ме е, че във всеки един момент може да го загубя завинаги. И тогава нямам да имам силите да си го върна...

Вчера се разхождах сама, защото той не пожела да дойде и минах през едно място, през което бях минала с него... веднъж. И в главата ми изникнаха такива красиви спомени. беше към 6-7 вечерта, зимата. Имаше снежинки и много сняг. Беше сигурно -20 градуса. Но ние бяхме заедно там, двамата и се смеехме. Толкова красив спомен. Стана ми толкова тъжно, че сякаш в момента съм сама, че съм го загубила. И осъзнах, че е точно така. Щом се чувствам по този начин значи вече няма какво да топли сърцето ми, а то само се мъчи и е постоянно пълно със страх. Страх ме е ужасно много. Тази връзка беше най-страстната и пълна с емоции, която съм имала. Най-сериозната, пълна с хубави, но и отвратителни моменти. Не е ли време всичко да свърши? Искам да го върна... да го имам пак, но как? Когато сякаш за него аз съм просто даденост, предмет. Понякога съм всичко за него, докато не реши, че трябва да си изкара всичко на мен, а аз търпя. Не съм се чувствала толкова празна никога. Събуждам се с мисълта, че и днес предстои ден, в който може да стане всичко. Страх ме е всеки път, когато не ме потърси или ме пренабрегне. :-#
А онези хубави спомени, онези прекрасни месеци? Вечерите заедно... смяхме се, плачехме и пак бяхме заедно.
Страх ме е... много.

Съжалявам, ако е станало прекалено дълго. Имах нужда някъде да го излея. Това дори не е всичко, но все е нещо.

[ToniStoraro]

Разбирам те напълно. Мога само да ти кажа да вярваш в доброто и да мислиш, че нещата ще се оправят. Все пак, има шансове и да се оправят.

[sunshinepp]

браво на теб! ти си силна..минах през почти същото [hug] .. знам какво ти е , но и това ще мине .. а той може просто да не еза теб и в някой друг да откриеш това, което търсиш или просто вярвай, че онзи човек от преди може да се върне.. :) бъди силна и ще минеш през всичко!

[FantaMen]

Има ли вариан да е играл роля ? Не мога да си представя как човек може да се промени толкова коренно.... Все пак по добре не продължавай ако до сега не си видяла нищо добре (визирам от момента в който се е промени)надали напред ще видиш.. По добре спри винаги има по лощо от сега ;) Успех и нека намериш човек който наистина те оценява и да споделя твойте чувства :)

[ShawnMac]

Съжелявам , но според мен няма да можеш да си го върнеш..

[Valento]

Незнам защо колегите съфорумници ти казват да се откажеш , но това е много лесно да се направи ... ако го обичаш и наистина искаш да си с него , говори с него попитай го какво го кара да бъде така студен и мрачен , мисля че разговора винаги прави чудеса ... и аз съм минал по този път дори в момента като чета тази история в мен нахлуват красиви спомени но след времето настърпва края ... послушай ме и говори с него , неоставяй нещата на самотек.Успех

Valento

[ivcheto0o]

поговори с него :) но ако не6тата не се оправят по-добре прекрати връзката ви. Много си силна браво 4е си успяла да изтърпи6 вси4ко :) някои ден 6те сре6тне6 правилния 4овек :)

[justonegirlwithonehope]

Според мен не трябва да се отказваш.Толкова време сте били заедно и сте се борили за връзката си и изведнъж да кажеш "не мога повече, отказвам се". Не !!! Поговори с него, обясни му как се чувстваш, че вие сте едно цяло, той е твоята опора и ти неговата.Ако не може да те разбере и продължи да се държи по същия безразличен начин наистина е по-добре да го оставиш, но докато не опиташ не се отказвай !!! Късмет :]] :)

[anonimchetou]

то хубаво да не се отказва.. ама за една връзка са нужни двама както и за оправянето на отношенията им. След като той е студен и безразличен къв е смисъла тя сама да се бори .. макар че не е лошо да опиташ.. не оставяй всичко така лесно да се изплъзне от ръцете ти .. но мисля че ти ще си наранената накрая.

[Korrnyy]

Мисля че на него са му писнали караниците, разделите и т.н. За него сигурно връзката ви се е изчерпала :( Много неприятно но ако ТОЙ също не иска да оправи нещата просто няма как да стане :( Не може да се получи само с инициятивата от едната страна... Бъди силна, ще го преодолееш и ще намериш момче, което да те обича, уважава и т.н през цялото време :-) :-) :-)

[cinderella_gugutka]

опитай се да бъдеш силна.каквото и да става-за добро е.ще дойдат и хубави моменти,спокойно

[sulley]

Кажи му тези неща и ако пак се прави на Мистър Безразличен и под-метър-и-50-не-ме-занимавайте,се отдай на самотните разходки и не го брой повече.

[soul1199]

поговорете,попитай го,защо така се държи,какво се е променило и т.н.

[GossipGirl89]

Казвате й да не се отказва, но за какво да се бори? Той е студен и безразличен, тя дори и да се бори какво ще постигне? За една връзка са нужни двама! За любовта също! Когато единия не си мърда пръста и не дава нищо от себе си едва ли другият ще дава и за двамата... Аз съм минала през абсолютно същото. Чудите се как може човек да се промени изведнъж - и аз се чудих тогава, но явно може... Аз реших да прекратя връзката ни, защото виждах, че дори и да се боря нямаше абсолютно никакъв смисъл... Той беше станал пълен непукист и чувствата му бяха изстинали. Беше ми много трудно в началото... и при мен като при авторката постоянно нахлуваха спомени, където и да бях всяко място свързвах с него, вкъщи накъдето и да се обърна всичко ми напомняше за него... но постепенно с времето, след като спряхме да си общуваме, аз се съвзех и го позабравих. После срещнах друг човек, който ми помогна напълно да се отърся от спомените и болката и така :) Поздравявате я, че е силна - това, че търпи всичко не я прави силна, защото всяко нещо си има граници. Има неща, които могат да се премълчат и изтърпят, но има и такива, които просто не могат и не трябва... Той си изкарва всичко на нея, защо трябва да го търпи? Това, че не смее да му гъкне да сложи край силна ли я прави? Напротив, прави я слаба, защото по този начин тя показва, че се страхува. Страхува се от това да не я изостави и да не направи така, че спомените отново да я измъчват. НЕ ТРЯБВА да се страхуваш, мацко! Трябва да се пребориш с тези спомени... Много е трудно, наистина, но точно това е начинът, по който да покажеш, че си силна. Ако сега се примириш със ситуацията и започнеш да живееш с надеждата, че някога може да се промени, един ден ще те боли много повече, повярвай ми... от личен опит ти го казвам - от разбитите надежди се пада от високо и боли страшно много! По-добре сега да се разделиш с него и да се опиташ да го преодолееш, отколкото да заживееш в някакъв измислен свят, да се привържеш още повече и тогава да те остави... Съвсем сериозно ти го казвам - след време ще боли много повече!

[Alli]

Ох като чета историята ти,при мен беше същото:(,той спря да ми обръща внимание и веднъж се разделихме,след това се събрахме и аз живеех в някакъв ужасен страх да не го загубя отново...е случи се,разбрах че ме е излъгал за някои неща,пренебегваше ме,не издържах,скъсах го с надеждата,че той ще се осъзнае и ще поиска да му простя,да така беше първия ден,звънеше като побъркан,признаваше грешката си и аз му казах да се бори за мен,а той взе че се отказа на следващия ден с предтекста,че аз съм виновна,била съм го задушавала,правх го от страх дане го загубя и там беше грешката ми,не прави тази грешка,не го оставяй,има как да д аорпавиш нещата,щом ако говорите това няма ефект,отдръпни се малко,не го търси,остави го той да те търси,отлагай срещите с него,знам че пилича малко на игра,но мъжете само от действия разбират,не от думи...осъзнах го твърде късно,аз го изгубих,макар че още ми звъни и ми говори мили неща,казва ми че ме обича,но нямал сили да е смен :/ боли,много боли за това бори се,просто се отдръпни...защото раздялата е тежла,поне за мен,още ме боли много и не знам кога болката ще спре... :(

[F_CK_all_I_need_is_U]

Знам точно какво ти е.Не гледай назад.Нещата никога няма да бъдат същите, дори няма да бъдат подобни.Той няма да бъде същия.Остави миналото да си отиде.

[hooliganka89]

Ох,напълно те разбирам особено в часта от страхът да не го изгубиш,а като се замислиш май озозщо не е твой.Ужасно е,но не знам какво да те посъветвам,защото в момента съм в подобна ситуация и аз самата не знам какво да правя.
Освен да кажа,че те разбирам друго няма и може би - Успех! :)

[YouKnowImBetterThanYou]

Мързи ме да чета и затова ще премина направо към останалите, които вече групово ти съчувстват.