vaLq_14
11-29-2009, 13:04
Първо да кажа, че съм на 18 години.
Преди близо 3 години бях страшно наранена от едно момче. Като се замисля си беше детска работа, но ми повлия, тъй като аз взимам доста нещата навътре, пък и вложих. Той беше нещо като първата ми любов и ме нарани много силно. Тогава почти загубих вяра, че ще изпитам нещо подобно. В продължение на година и нещо излизах с момчета, но никое от тях не можеше да ме грабне. Винаги си спомнях ...
Докато не се появи ТОЙ. Заедно сме от година, но да си го кажа честно, не върви. Отчаяна съм, защото направих всичко възможно. Вероятно ще се разделим. Какво да правя? Наистина усещам, че този път ще е в пъти по-болезнено от преди. Не искам да пропилявам времето си в сълзи и спомени по миналото. Как да го преодолея?
Преди близо 3 години бях страшно наранена от едно момче. Като се замисля си беше детска работа, но ми повлия, тъй като аз взимам доста нещата навътре, пък и вложих. Той беше нещо като първата ми любов и ме нарани много силно. Тогава почти загубих вяра, че ще изпитам нещо подобно. В продължение на година и нещо излизах с момчета, но никое от тях не можеше да ме грабне. Винаги си спомнях ...
Докато не се появи ТОЙ. Заедно сме от година, но да си го кажа честно, не върви. Отчаяна съм, защото направих всичко възможно. Вероятно ще се разделим. Какво да правя? Наистина усещам, че този път ще е в пъти по-болезнено от преди. Не искам да пропилявам времето си в сълзи и спомени по миналото. Как да го преодолея?