CondictioSineCausa
11-30-2009, 15:36
Проблематиката като цяло , която са ти дали е доста голяма като обем, но ще се опитам да бъда кратък.
За да се разгледа по-добре темата е важно да се започне още религията, която изповядват.Ислям монотеистична религия, една от Авраамическите религиозни системи.Възниква през VII век като пророк на Аллах на земята е Мохамед.Всъщност Мохамед е роден през 570 г. след Хр. в семейство в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година след Хр. започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години.Макар според някой източници ,той да е бил неграмотен , трудно може да се докаже това , във връзка с това че се смята ,че той е бил благородник , което по-късно се потвърждава и от негови следовници.Тук е уместно да направим едно аналогични сравнение с християнството - то от своя страна възниква като религия на нисшите слоеве ,тоест не произтича от благородник.Тази аналогия може да ни доведе до логичното заключение ,че макар в Европа на един по-късен етап да има добре развита държавност ,реално постовете в нея се заемат на основание не качествата на кандидатите ,а на основание близостта или изгодата от един или друг до владетеля.Докато Мохамед като аристократ , дава една готова концепция чрез исляма ,за встъпване на (през VII век арабите и по специално османците са племена , без държавна традиция) тези племена в една държава ,чрез готов механизъм.
На второ място на основание по-горните ми разсъждения може да се постави и това че както казах докато през XIV-XVII век в Европа назначенията са се взимали по изгода и близост до владетеля ,то в Османската империя по това време имам един строен държавен апарат, с хора обучавани цял живот за позицията ,която ще заемат.Освен важната роля на Султана (Османската империя е абсолютна монархия от теократичен тип) , важна роля има и Диванът (т.нар. министерски съвет).Османският владетел управлявал държавата си с помощта на един висш сановник: великия везир. Вероятно първият велик везир е бил Аллаеддин, брат на втория султан Орхан. През XVв. Задачите и отговорностите се увеличили и великият везир получил помощници, които можели да бъдат най-много трима. Султанският съвет, или Диван се състоял също така от един кадъаскер, един главен дефтердар за Румелия, а при Баязид I бил назначен още един за Анадола. Началникът на султанската канцелария(нишанджия) също бил член на Дивана. При Мурад I този съвет се разширил, защото в него влизал и управителят (бейлербей) на Румелия, а при Баязид I и бейлербейят на Анадола. През втората половина на XVIв. Главнокомандващият султанската флота (капудан паша) и агата на еничарите (при условие, че имат ранг везир) също били приети в султанския съвет.
С термина Диван османците назовавали съвета, състаен от главните държавни ръководители. В началото султанът лично председателствал този върховен политически орган. По-късно, вероятно към 1475г. Мехмед II предоставил тази функция на великия везир. Отначало Диванът играел роля на върховен съд, пред който всеки поданик или всяка общност можели да изложат своите искания и да внесът възражения срещу решенията на местните съдии. Но тази инстанция била също така и правителствен съвет, където се обсъждали „важни дела”(умур-и мюхимме), които били от компетенцията на върховната власт. В действителност османският централизъм поствял в тази категория, освен големите въпроси за мира и войната, ръководенето на военните операции и на висшата администрация проблеми, които на пръв поглед били по-маловажни. Диванът също имал и протоколна роля, той водел преговори с чуждите посланици и уреждал официалните приеми.
1. Великия везир (везир-и азам, садразам)
По протокол великия везир бил второто по значение лице в държавата. Ползвал се с изключителни почетни привилегии като можел да бъде обслужван дори от членовете на императорското семейство. На практика той управлявал империята. Извън пленарните заседания на Дивана, който той ръководел, всеки следобед(без вторник) той председателствал ограничени по състав заседания, в които решавал текущите дела. Заминавал се с назначенията на най-високите цивилни военни постове, командвал армията, когато султанът на участвал в похода. Подпомаган от двама „армейски съдии”, той раздавал справедливост в името на владетеля и предцедателствал в петък следобед специален Диван по въпросите засягащи шериата. Отговарял за реда в столицата като за тази цел всяка сряда свиквал Дивана, който се занимавал с градските въпроси на Истанбул и вески петък правел обиколки из градските пазари.
Но все пак голямата власт на великия везир била ограничена, за да му се попречи да постави под заплаха авторитета на султана и оцеляването на династията. Той не само трябвало да се съветва с другите везири по важните въпроси, но чрез един фин механизъм на уравновезяване някои сектори изобщо не зависели от него. Например нямал власт върху вътрешното обслужване на двореца, с което се занимавали двамата началници на евнусите, както и върху улемите, чиито ръководители били пряко назначавани от султана. Същото се отнасяло и за агата на еничарите, чиито войски също не подлежали на прекия му контрол. Голяма част от великите везири били християни, този принцип бил възприет от Мехмед II. Но независимо от произхода си те били роби на султана.
2. „Везирите на кубето” (кубе везирлер)
Великият везир бил следван в йерархически ред от двама или трима, понякога и повече, „везири на кубето” те са наречени така заради малкия купол над залата на съвета. Без да имат точно определени функции те участвали в разискванията на Дивана и поради везирския си ранг можели да изпълняват висши мисии: да командват военни походи и в качеството си на „лейтенанти” (каймаками) да заместват временно великия везир, когато той отсъствал от столицата. Те били възможните наследници на великия везир, защото попринцип когато той умирал или бивал свален, вторият везир трябвало да го замиести, а третият поемал поста на втория. Под кубето на Дивана везирите седели от дясната страна на великия везир.
3. Армейски съдии (кадъаскер, кадъласкер)
Армейските съдии били двама и седяли от лявата страна на великия везир. В началото този пост се изпълнявал от един човек, но Мехмед II назначил още един, след което имало един кадиаскер на Румелия, който се ползвал с предимство, и един на Анадола. Всеки от тях се намирал на върха на йерархията на улемите от своя географски район. Под контрола на великия везир те се занимавали с юридическите проблеми,представени от Дивана, и назначавали съдиите(кадии) и учителите(мюдерис) в своя район. Освен заплатите и даренията от владетеля те получавали данък наследство от войниците и държавните служители(аскер). Както и другите кадии те били назначавани за определен период от време, но можели неколкократно да заемат поста. От средата на XVIв. Тези кадиаскери от Истанбул били изместени от друг религиозен сановник, мюфтията на Истанбул, наричан също и шеих юл-ислям, който станал истински водач на улемите и върховният религиозен глава на империята.
Ролята и прерогативите на мюфтиите били да дават консултации(фетфа) по юридическите въпроси и по специално да предценяват дали дадено политически решение е съобразено с шерита. Поради това още през XVв. Някои юрисконсулти от столицата се сдобили със значителен престиж и влияние, но те произтичали от интелектуалния и духовния им авторитет. Мюфтиите на принадлежели нито на държавния апарат (не заседавали в Дивана), нито на религиозната йерархия. В последствие шейх юл-ислямът станал мюсюлманският еквивалент на православния гръцки патриарх, който имал власт над всички духовници.
Въпреки че мюфтията не участвал в Дивана всички значителни религиозни назначения, като тези на кадиите и мюдерисите минавали през него. Занапред важните политически решения систематично зависели от неговата санкция. Владетелят очаквал от този сановник, когото назначавал и свалял по волята си, строг контрол на ортодоксалността на улемите и мюсюлманското население като цяло, както и религиозно потвърждение на своите актове. Обратно, оръжето можело да се насочи и против самия него, когато мюфтията се чувствал подкрепян от друго място, за да му се противопостави и даже да даде фетфа за неговото сваляне.
4. Началник на канцеларията (нишанджъ или тевкии)
Основната задача на началника на канцеларията била да поставя върху официалните актове туграта (нишан или тевки), която ги потвърждавала. Тази чисто материлна роля се придружавала от висока юридическа отговорност, защото той трябвало да провери стила, но също така и съгласуваността на предоставения му текст с предичното законодателство, да го поправи или, отчитайки последствията от него, да промени законодателството с нова мярка. Сюлейман натоварил своите нишанджии с главната задача да направят сборник на обичайното право на империята, кануна. Нишанджията имал власт надхранилището на архивите(дефтерхане) и над интенданта на регистрите(дефтеремини), който отговарял за тях. Той контролирал и канцеларията, но зает с другите си задачи още в началото на управлението на Сюлейман предоставил тази функция на един от своите подчинени. Последния приел титлата „началник на секретарите”(реис юл-кютаб) и по-късно придобил голямо значение в работата на Дивана.
5. Финансови контрольори (дефтердар)
Доходите и разходите на империята били под надзора на финансовите контрольори. Двама от тях участвали в дивана: румелийският, или баш дефтердарят, който бил на първо място, и анадолският, чиито пост бил създаден по-късно – при Баязид II. Техните компетенции обхващали само външната хазна на империята. В последствие всяка провинция получила свой дефтердар, но само баш дефтердарите били членове на съвета.
Освен Диванът Османската империя има и бюрократична машина на централната власт Цяла една бюрократична машина, която подготвяла и осъществявала решенията на Дивана, се намирала под властта на нишанджията и дефтердарите. При Сюлейман тя все още на била достигнала онази степен на изграждане и на сложна организация, която посочват по-късните източници. Въпреки това управлението на Законодателя отбелязва важен етап поради значителното нарастване на ефективите и чувствителния напредък в разделението и организирането на задачите.
При Баязид ІІ чиновниците отканцеларията и от хазната, които в известна степен се разграничавали наброявали 25 секретари (кятиб) през 1494г. и 35 през 1593г. При Слеим І те били 36. След 1527 източниците ясно посочват три категории секретари и секретари чираци (шаирд). Тези на Дивана, които създавали същинската канцелария, се разделяли на две: секретари на Дивана, зависещи от началника на канцеларията, и други по-малко на брой, които зависели от дефтердарите и се занимавали с писането на финансови актове. Третата категория се състояла от секретари на султанската хазна (кятибан-и хизане-и амири).
Секретарите на хазната, подпомагани от помощници, които изучавали професията, представлявали най-многобройната част от централната бюрокрация. Те били сравнително логично разпределени според географските области и естеството на тяхната дейност. Тези секретари били разделяни в три служби: румелийска, ръководена от башдефтердар (Румели’нин шъкк-ъ еввели калеми), анадолска,която била свързана с първата (Анадолу дефтердарън калеми), и една втора румелийска служба ръководена от трети дефтердар (Румали вилайетинин шъкк-ъ саниси калеми).
Вътре в тези служби двама рузанметджии всекидневно отбелязвали паричните приходи и разходи. Двама счетоводители (мухассебеджии) контролирали сметките на различните местни данъчни агенти: администраторите на религиозните фондации (вакъфи) на султана и на великия везир, интендантите (емини), натоварени с разходите на двореца и Арсенала, бирниците, които събирали джизието от немюсюлманите. Един мукабелетджи водел регистрите на заплатите и документите за назначенията и увеличенията на заплатите. Група от девет мукатаджии се занимавала с провинциалните мукати. С тази дума назовавали онези части от доходите на хазната, които имали най-различен произход: данъци, постъпващи направо от данъчните служби, като митническите такси, доходите от експоатацията на всякакъв вид собственост на държавата (поземляни имения на короната, оризища, рибни находища, солници, монетоливници, мини и т.н.). Мукатите били контролирани на място от интенданти (емини) и давани под аренда на частни лица, мюсюлмани или немюсюлмани, наричани амили.
Случбите на хазната включвали и четирима „нотариуси по постановленията” (ахкам тескереджи), които, когато се наложело, пишели постановленията, заповедите за назначение, отговорите на оплаквания. Двама „нотариуси на крепостите” (кале тескереджии) били натоварени със заповедите за назначение и с ордените за плащане на заплатте в провинциалните гарнизони. Трима мефкуфатчии водели слетка за имуществата, които постъпвали в хазната при липса на наследници или на собственици, кактои за печалбата от тимарите, които временно нямали притежатели. Тешрифатчията, пост, който не се посочва в никакъв списак до 1535г. вписвал подаръците, получени и дадени от султана. Седнал до вратата на помещенията на хазната, един мевчутатчия вписвал колилчеството сребро и скъпоценни камъни, който влизали и излизали от нея. Един теслиматчия отбелязвал суровините, предоставени на занаятчиите, които работели за държавата. И накрая, четирима варидатчии се състезавали в двете съответни служби (за Румелия и Анадола), за да изготвят за деня на пролетното равноденствие (невруз) и за началото на новата финансова година общ баланс на приходите и разходите за отминалата година.
Ако при Сюлейман бюрократите, който служели на Дивана и хазната, се увеличили и организирали, те все пак още не представлявали тази еднородна и затворена каста от хора на перото, която по-късно ще образува специфично държавно тяло. Свързани по необходимост от общото си образование, облагосдетелствани от наличието на помощници, по времето на Законодателя те произлизали от различни среди. Освен това военната и бюрократичната кариера не били херметически затворени. Човек можел да премине от едната в другата в резултат на преместване и повишение.
И най-сетне трябва да се подчертае, че всички описани служби в ендеруна и бируна са повторени съвсем точно, естествено в по-малък мащаб в дворовете на провинциялните управители.
Освен по -горе посоченото не на последно място може да се постави ролята на еничарски корпус.Обикновено еничарите са взимани чрез така наречения кръвен данък (девширме) , масово разпространено е, че това са малки деца от семейства на християни.Всъщност децата са взимани на възраст между 7-10 години като за подбирането им за корпуса на еничарите , преди да минат да ги събират в населеното място се изпраща служител , който оглежда момчетата дали отговарят на определени критерии.
Еничарски корпус ,чрез строгата си дисциплина създава най-елитните войни на времето си ,които нямат еквивалент , освен това те имат мотивацията да печелят войни (плячка).Разбира се за успешно проведените военни кампании , голяма роля има и деление на Османската империя и по-специално - спахия или сипахе конник във феодалната войска Срещу службата си владеел лен (от когото получава част от феодалния наем) и бил длъжен да предоставя определен брой въоръжени войници. Живеещите в столицата получавали заплата и били част от султанската гвардия.
П.С.Надявам се това да стигне тъй като темата наистина е голяма може много да се пише по нея.Ако трябва още нещо пиши.
И само нещо да добавя докато изложените длъжности са в Османската империя ,то в България през XIV век във владетелския съвет са:
Протокелиот – царски адютант , отговарящ за покойте на царя.
Велик примикюр – висш сановник, който отговарял за дворцовия протокол.
Велик логотет – пръв съветник на владетеля, длъжността е подобна на пръв министър, той излагал пред владетеля позицията на царските съветници по даден въпрос.
Епикерний (пикерний, керасмат, чашник, велик пахарник) – длъжността на придворен виночерпец първоначално се изпълнявала от евнуси, но от ХІІІв. на сетне велик епикерний е почетна дворцова титла. В дворцовия церемониал великия епикерний поднасял на владетеля първата чаша с вино. С фактическата организация на виночерпците се занимавал техният ватавул (началник).
Примикюр – примикюрите първоначално са били началници на различни служби, занаятчийски цехове или командири на военни отряди.
Протовестиарий - главен ковчежник, длъжност подобна на съвременния финансов министър.Но в изворите обикновено това са хора със състояние ,а не с качества ,тоест разбиращи от финанси.