Shadowsogirl
11-30-2009, 13:59
Може ли да ми дадете нещичко за тия неща по литература? Не искам някай да ми ги пише, просто искам повечко информация че да напиша нещо хубаво. :)
Есе:
Пролетта ме кара да се чувствам..
С кои интимни образи и предмети свързвам с родния дом?
Интерпретативно съчинение:
Ролята на цветовете и вуците в цикъла Зимни вечери
Светът на злото в цикъла Зимни вечери
Много ви моля да ми дадете някакви материали, пък аз ще си ги пиша нещата, просто искам да почета малко анализи, особено на последните две. Ако може до петък-събота.
Shadowsogirl
11-30-2009, 15:31
Никой ли не може да ми помогне? :(
h t t p : / / d o w nl o a d . p o m a g a l o . c o m / 3 4 2 6 0 6 / p r o l e t / ? s e a rc h = 1 7 5 9 5 8 2 5 & p o = 7 -за пролетта
h t t p : / / d o w n l o a d . p o m a g a l o . c o m / 1 3 3 7 8 / s v e t y t + n a + c h o v e s h k a t a + m i z e r i y a / ? s e a r c h = 1 7 5 9 7 6 3 0 & p o = 1 - "Зимни вечери", дано ти помогне...
bojestven1995
12-01-2009, 06:56
Трябва ми интерпретация на ''Зимни вечери '' от Христо Смирненски на тема ''безнадежният свят на отхвърлените и онеправданите'' моля ви трябва ми много ще ви бъда благодарен .
Shadowsogirl
12-01-2009, 08:08
Социалното страдание и безнадежността в “Зимни вечери” от Христо
Смирненски
(Литературноинтерпретатив о съчинение)
Христо Смирненски е роден на 29.09.1898 година в Кукуш, където завършва
IV клас. Увлича се по литературата и започва рано да печата стихове.
Цикълът “Зимни вечери” е една от късните му творби. Напечатана е за
първи път в литературното приложение на “Работнически вестник” в броя от
27 януари 1923 година.
Основната тема в “Зимни вечери” е тази за страданието и
безнадеждността. Поетът създава атмосфера на тревожна напрегнатост.
Пустота, мрак, призрачност са основните характеристики на студения град.
Описаните зимни картини са признак на социалното страдание. Неговото
присъствие води до безнадежността на хората.
Човешкото страдание е основен мотив в цикъла “Зимни вечери” на Христо
Смирненски. Сам изпитал мизерията и болката от бедността, поетът рисува
картини на човешката неволя, които се запечатват в съзнанието на
читателя. Тези ярки картини носят послание- страданието на бедните и
състраданието на поета. За Смирненски големият град е бездушен и зловещ.
В ролята на наблюдател лирическият герой броди из местата на страдание:
“Вървя край смълчаните хижи...вървя в бледосиня мъгла...”
Поетът пресъздава живота на бедняците в големия град и показва
промяната в тяхното мислене, все по-надигащото се чувство на омраза към
обществената неангажираност на управляващите. Читателят може да приеме
тезата, че неговото поетично наследство е отражение на променящите се
исторически реалности.
H
J
ј
чертават кръга на страданието. Един след друг като сенки се появяват
безхлебният баща, разплакани жени, слепият старик, старуха, момичето и
бедните деца. Познали нанавреме голямата мъка, децата са отхвърлени от
обществото и “дреме в очите им скръб”. Жълтите съсухрени ръце на младото
момиче говорят за крайна мизерия. Детското нещастие предизвиква болка и
състрадание в душата на поета. Пряк израз на съпричастието са думите,
които се отронват като стон: “Братя мои, бедни мои братя-/пленници на
орис вечна, зла-/ледно тегне и души мъглата-/на живота сивата мъгла”.
Лирическият герой приема бедните жертви като свои братя, защото той е
част от тях. Но в същото време разбира корените на злото и
безнадежността и това го прави различен. Повторението на обръщението
“братя”, съчетано с притежателното местоимение “мои”, извисява истинския
хуманизъм на духовно богатия човек.
Сред големия враждебен град броди и смъртта. Тя е незнайна и странна,
нейното присъствие е навсякъде. Умират хората, умират техните надежди,
доброто и красивото в душите им.
Лирическият герой е едновременно и наблюдателят, който се движи из
привечерното градско пространство и съзерцава картините на страданието.
Градът е на само географско и битово пространство, но и център на
бедност и мизерия, на социална насправедливост. Антитезните
противопоставяния , метафорите и изразителните епитети “младостта й
цветна”; “блика мисъл неприветна”, с които си служи поетът, помагат да
се постигне сила на художествените внушения.
Благодарение на художественото умение на поета да изгради пълните
образи на страдащите хора, читателят се убеждава, че неговото поетическо
творчество е дълбоко хуманен призив за възвръщане на естествените
човешки права. Затова лириката на Смирненски звучи толкова съвременно.
Мисля, че това ще ти е от помощ, ще гледам да ти потърся още нещо. Дато ти е от полза.