есее ;(

[agendaslims]

есе на тема 'Ненасилието' .. трябва спешноо плсс :-# :-#

[detelina101]

[08:07:20] Nikoleta klas каза: Ученик преби даскалка заради изпит”, „Ученик загина след побой в Пловдив”, „Младеж пострада при масов бой в Габрово” – всичко това звучи така стряскащо, а е просто една част от заглавията, които виждаме, разгръщайки който и да е вестник. Сбивания, обиди, унижения – всичко това става част от ежедневието ни. А какво правим ние по въпроса? Стоим и гледаме. Просто сме бездушни наблюдатели, гледаме като на кино екран всичката агресия около нас с единствената мисъл „Добре, че не се случва на мен.”
Много хора смятат, че да си агресивен значи да си силен. Аз обаче не мисля, че да нараняваш, биеш и унижаваш тези, които не могат да се защитят, е някаква сила. Ако имаш нужда да караш другите да се чувстват зле, за да се смяташ за силен, нещо не е наред. Ако имаш контрол над себе си, ако умееш да се справяш с проблемите си и знаеш какво искаш от живота, не ти е необходимо да се доказваш по примитивния път на насилието. И обратно – когато усещаш, че изпускаш нещата от контрол, не си уверен в себе си и страдаш от комплексите си, агресивното ти поведение ти създава измамното чувство, че владееш положението и хората около теб.
Всички виждаме агресията около себе си.. Най-баналното разбиране за насилието е боят. Но другият вид насилие, което остава малко или много скрито, е не по-малко опасно и разрушително – психическото насилие. Във всеки клас има поне един ученик, на когото останалите се подиграват. Причините той да бъде нарочен за жертва могат да бъдат много и разнообразни – от това, че не се облича като останалите и няма много пари, до това, че учи и изкарва високи оценки. Този факт кара много хора да си спомнят с нежелание ученическите си години. Точно когато трябва да се учим да общуваме – в училище, някои се научават да обиждат или да търпят обиди. Общото между агресора и жертвата е страхът, разликата е само в това как реагират на този страх. Някои се крият, търпят насилието и се опитват да свикнат с него. Други решават, че е по-добре да бъдат от другата страна и те да бъдат „силните”. Въпросът е дали това наистина е сила – то е по-скоро друг вид слабост.
Когато бях ученичка в началното училище, имах един съученик – Гошо. Той постоянно тормозеше останалите – скубеше, хапеше, замярваше с камъни. Много момичета дори се страхуваха да минават по улиците, по които се прибираше той. Но в един момент, в пети клас, нещата рязко се преобърнаха. Всички го изолирахме, никой не седеше до него в чес. Когато учител попиташе кой е направил някоя беля, всички набеждаваха Гошо. Когато някой говореше в час, обвиняваше Гошо, че го закача. Сега, след толкова години, осъзнавам защо се получи така – просто не можахме да се справим по друг начин и превърнахме насилника в жертва. Знам, че той имаше проблеми в семейството си, но никой от класа не пожела да му помогне, а може би бяхме прекалено малки, за да разберем. Всички видяхме в него враг и му отвърнахме с агресия. Не смятам, че това е правилно – ако всяко насилие води след себе си още насилие, несъмнено се затваряме в един омагьосан кръг, от който няма измъкване.
Агресията, жалението да нараняваме останалите и да разрушаваме, според някои психолози, е заложено в човешката природа. От силата на волята ни зависи дали ще успеем да потиснем това желание, както е нормално и прието в съвременното цивилизовано общество. Законите на оцеляването от джунглата от много време не важат сред хората – не само физически силните имат право да живеят нормално. Физическата сила отдавна не е най-важна, а силата на характера отличава наистина силния човек от останалите.
Какво всъщност показваш, когато си агресивен? Че си по-силен от другите ли? Та нима е геройство да си по-силен от дете или момиче! Че имаш власт над останалите? Каква власт е да обиждаш и унижаваш! Чрез агресията показваш, че те е страх – страх те е да не си ти на мястото на жертвата, затова посягаш пръв; да не си отхвърлен – затова отхвърляш ти; страх те е да се изправиш срещу страховете си, затова се затваряш в бодлива обвивка и се опитваш да ги направиш нечиии други страхове. Да подадеш ръка на по-слабите, на изолираните и на обижданите, да си толерантен, вместо да си насилник – ето това е силата. Да се справиш с проблемите и комплексите си, дори да поискаш помощ от околните – това също е сила. Но да се заяждаш с някого, защото на теб ти е криво и защото имаш проблеми – тове вече е слабост. Всеки от нас има право на избор, но преди да изберем, трябва да помислим дали няма да нараним някой друг – да не забравяме, че преди всичко сме хора и трябва да се държим човешки един с друг. Не бива да гледаме всичко „от своята камбанария” и да се страхуваме да подадем ръка, защото гледайки безучестно насилието, ние ставаме съучастници.