cveti1977
11-30-2009, 21:54
Здравейте,много мислих преди да се реша да напиша "писмо" в "общото пространство".....надявам се да не съм сгрешила....
и така...
Моята история не е по-различна от повечето истории с "проблем", но всеки иска да чуе нещо конкретно за себе си :? и се реших...
Моята история е следната:
От близо 9 години живея с "мъжът ми"(много обичам да ги използвам тези кавички:)), казвам го защото живеем на семейни начала...и имаме най-прекрасното слънце-нашата дъщеричка (на 1 и 4м.).
Още от началото на връзката ни аз забелязах, че в интимните, романтичните отношения той е доста странен - в смисъл не го влече, за раазлика от мен. Но иначе беше невероятен, различен от другите мъже.Дългогодишен спортист, самостоятелен (сам взема решениата в живота си), мъдър, реалист, груб и силен в същото време добронамерен и мил...не бях срещала такава комбинация от противоречивости....., което ме плени. Бях толкова недостъпна и в същото време той беше заел мислите ми...И така започна връзката ни. Трябва да ви кажа, че аз и той сме много различини - харесваме различни неща - музика, филми, приятели, свободно време, семейни вечери, любов.....И в същото време той ме обезоръжаваше с милото си и невероятно отношение към мен и детето(в последствие). Много имам да разказвам за нашата връзка, но не съм на психолог все пак :) Конкретно: мислех, че като се роди детето нещата ще се променят и по-точно той...(но уви!)
Промениха се, но стана по зле!От две години сме правили секс точно пет пъти за по 10мин. Говорих много, опитах какво ли не,но...НИЩО!Все не съм права, все си измислям и всичко отрича, дори се кълне в детето, а той много я обича,много. Какво да правя?Не мога повече така!Комплексирах се, тормозя се, изнервена съм...от друга страна мога открито да кажа, че се поддържам като жена и се старая във всеки един момент изглеждам добре!Какво да правя?Ако го нямаше детето нямаше и да се замисля!Моля помогнете!
и така...
Моята история не е по-различна от повечето истории с "проблем", но всеки иска да чуе нещо конкретно за себе си :? и се реших...
Моята история е следната:
От близо 9 години живея с "мъжът ми"(много обичам да ги използвам тези кавички:)), казвам го защото живеем на семейни начала...и имаме най-прекрасното слънце-нашата дъщеричка (на 1 и 4м.).
Още от началото на връзката ни аз забелязах, че в интимните, романтичните отношения той е доста странен - в смисъл не го влече, за раазлика от мен. Но иначе беше невероятен, различен от другите мъже.Дългогодишен спортист, самостоятелен (сам взема решениата в живота си), мъдър, реалист, груб и силен в същото време добронамерен и мил...не бях срещала такава комбинация от противоречивости....., което ме плени. Бях толкова недостъпна и в същото време той беше заел мислите ми...И така започна връзката ни. Трябва да ви кажа, че аз и той сме много различини - харесваме различни неща - музика, филми, приятели, свободно време, семейни вечери, любов.....И в същото време той ме обезоръжаваше с милото си и невероятно отношение към мен и детето(в последствие). Много имам да разказвам за нашата връзка, но не съм на психолог все пак :) Конкретно: мислех, че като се роди детето нещата ще се променят и по-точно той...(но уви!)
Промениха се, но стана по зле!От две години сме правили секс точно пет пъти за по 10мин. Говорих много, опитах какво ли не,но...НИЩО!Все не съм права, все си измислям и всичко отрича, дори се кълне в детето, а той много я обича,много. Какво да правя?Не мога повече така!Комплексирах се, тормозя се, изнервена съм...от друга страна мога открито да кажа, че се поддържам като жена и се старая във всеки един момент изглеждам добре!Какво да правя?Ако го нямаше детето нямаше и да се замисля!Моля помогнете!