w0sh
12-01-2009, 13:28
Юношеска възраст /12 - 19 години/.
Този възрастов период има най-важно значение в разбирането на Ериксон за човешкото развитие, като интересът му очевидно е пряко свързан със собствената бурно и драматично прекарана юношеска възраст.
Социалното качество, което трябва да се изгради през този период, за да продължи нормалното развитие на психиката, е централното /главното, най-важното/ качество на човешката психика, а именно чувството за "идентичност", или "его-идентичността".
Ако тази пета поред криза не бъде преодоляна от младия човек и не се изгради "его-идентичност", най-вероятното качество на психиката, което се появява към края на юношеската възраст, е "смесване на социалните роли".
През този период юношата се сблъсква с много нови социални
изисквания и роли, като развитието на психиката се изразява в тяхното усвояване.
Младият човек трябва да събере /"интегрира"/ в един образ всички знания за себе си /като син/дъщеря, ученик, спортист, музикант и т.н./, и този събирателен образ представлява неговата "идентичност". Т.е. "идентичността" съдържа в себе си изминалото развитие на личността, а също и предстоящото /бъдещо/ развитие, което логично произтича от вече осъщественото развитие.
Чувството за идентичност /т.е. същността на психиката/ приема
формата на отговори на въпросите "Кой съм аз?", "Какво се променя в
мене?", "Какъв ще стана по-нататък?".
Ако пред процеса на "интегриране" на многото образи за себе си в един цялостен образ на собствената "идентичност" има някакви
препятствия /или конфликти между отделни психични структури/, тогава това множество от образи не може да се обедини в една "идентичност", и се появява "смесване на ролите" /смесване на образите, "криза на идентичността"/.
"Кризата на идентичността" се изразява в затруднения на младия
човек да си избере професия или да продължи образованието си, чувства на безполезност, неприспособеност, отчужденост.
Освен това, за да не настъпи "криза на идентичността", собствената "идентичност" /т.е. възприемането на себе си, образът за себе си/ трябва да съответства на образа, който другите хора имат за конкретния човек. По този начин индивидът запазва своята вътрешна цялост, тъждествености увереност в себе си.
И тъй като процесът на намиране на собствената "идентичност" е
продължителен /предполага изпробването на различни социални и
професионални роли докато човек най-после намери подходящата за него/, обществото предоставя определено време на младите хора за намиране на своята "идентичност". Това предоставяно от обществото време /"отсрочка"/ Ериксон нарича с думата "психосоциален мораториум", като в технологично развитите страни той има различни форми: например висшето образование, скитничеството, повишената възприемчивост към усвояването на различни религиозни и идеологически схеми, изпробването на алтернативни форми на брак и семейство, и др.
Най-главният компонент на собствената "идентичност" е
"верността" на своите обещания и привързаности.
По теорията на Ерик Ериксън, постфройдист.
Вие изградихте ли си "его-идентичност" вече?
Този възрастов период има най-важно значение в разбирането на Ериксон за човешкото развитие, като интересът му очевидно е пряко свързан със собствената бурно и драматично прекарана юношеска възраст.
Социалното качество, което трябва да се изгради през този период, за да продължи нормалното развитие на психиката, е централното /главното, най-важното/ качество на човешката психика, а именно чувството за "идентичност", или "его-идентичността".
Ако тази пета поред криза не бъде преодоляна от младия човек и не се изгради "его-идентичност", най-вероятното качество на психиката, което се появява към края на юношеската възраст, е "смесване на социалните роли".
През този период юношата се сблъсква с много нови социални
изисквания и роли, като развитието на психиката се изразява в тяхното усвояване.
Младият човек трябва да събере /"интегрира"/ в един образ всички знания за себе си /като син/дъщеря, ученик, спортист, музикант и т.н./, и този събирателен образ представлява неговата "идентичност". Т.е. "идентичността" съдържа в себе си изминалото развитие на личността, а също и предстоящото /бъдещо/ развитие, което логично произтича от вече осъщественото развитие.
Чувството за идентичност /т.е. същността на психиката/ приема
формата на отговори на въпросите "Кой съм аз?", "Какво се променя в
мене?", "Какъв ще стана по-нататък?".
Ако пред процеса на "интегриране" на многото образи за себе си в един цялостен образ на собствената "идентичност" има някакви
препятствия /или конфликти между отделни психични структури/, тогава това множество от образи не може да се обедини в една "идентичност", и се появява "смесване на ролите" /смесване на образите, "криза на идентичността"/.
"Кризата на идентичността" се изразява в затруднения на младия
човек да си избере професия или да продължи образованието си, чувства на безполезност, неприспособеност, отчужденост.
Освен това, за да не настъпи "криза на идентичността", собствената "идентичност" /т.е. възприемането на себе си, образът за себе си/ трябва да съответства на образа, който другите хора имат за конкретния човек. По този начин индивидът запазва своята вътрешна цялост, тъждествености увереност в себе си.
И тъй като процесът на намиране на собствената "идентичност" е
продължителен /предполага изпробването на различни социални и
професионални роли докато човек най-после намери подходящата за него/, обществото предоставя определено време на младите хора за намиране на своята "идентичност". Това предоставяно от обществото време /"отсрочка"/ Ериксон нарича с думата "психосоциален мораториум", като в технологично развитите страни той има различни форми: например висшето образование, скитничеството, повишената възприемчивост към усвояването на различни религиозни и идеологически схеми, изпробването на алтернативни форми на брак и семейство, и др.
Най-главният компонент на собствената "идентичност" е
"верността" на своите обещания и привързаности.
По теорията на Ерик Ериксън, постфройдист.
Вие изградихте ли си "его-идентичност" вече?