pomosht ! [Архив] - TeenProblem.net

OneGirl

12-03-2009, 20:22

Преди 3г. съм го учила ама не беше ли, защото описва: тъмнината, бедността, болката и мъката на хората е кажи ми как да има светлина :lol:
ето прочети тва дано ти влезе нещо в главата:

„Зимни вечери”- бедността, несретата и мъката на отритнатите от обществото

(Интерпретативно съчинение)

Христо Смирненски е оригинално и неповторимо явление в българската литература и неговото място е сред нейните най-бележити представители. Той започва да твори непосредствено след Първата световна война и преживява трагедията на последвалата национална катастрофа за България.Смирненски отразява вълненията на своите връстници от бедното предградие, надсмива се и презира нуждите на всекидневието, но същевременно носи неговото бреме.
Поетът непрекъснато се връща към своите братя по съдба, пресъздава унизителната бедност на хората от низините и борбата им за хляб.В цикъла „Зимни вечери” са показани бедността, несретата и мъката на отритнатите от обществото. Освен страданието обаче тази творба изгражда и измеренията на човешкото съпричастие.
Цикълът започва с мрачна картина на вечерния град, сравнен с „черна гробница”. Още от там се очетрава общият емоционален тон на творбата.На фона на тревожна напрегнатост се открояват картините на страданието, мъката, пустотата, скръбта. Следват други картини от предградието, в които са вплетени човешките драми на неговите обитатели.
Една от тези картини на човешката несрета ни представя живота на завърналия се вкъщи „безхлебен” и пиян баща и неговото семейство – един „живот непотербен”, живот – „мъка безкрай”.Именно бедността е разрушила разбирателството и съпричастието в семейния живот.Мизерията и отчаянието се уплътняват чрез плача на майката и писъците на децата.
Следващата картина също е изпълнена с тревожност – сцената с ковачите цигани.В тази картина домиират звуковите възприятия: „в огнен отблясъ запалени, черни ковачи коват”
Последвалата картина ни дава образа на сгъстяващата се мъгла. В нея като призраци се мяркат „незнайни силуети”, след които като „задгробно същество” минават сляп старец и натоварено дете, които се разтапят в хаоса.
В четвъртата картина има контраст между смъртната трагедия и красотата на топящите се по прозорците ледени цветя, чиято кратка красота сякаш загатва преходността на човешкия живот.
Последният момент от цикъла представя образът на двете деца, спрели за миг до фенера, които ловят с очи прелитащите снежинки. Тази картина подчертава чрез преходната красота на природата мрачните житейски драми на обитателите на беднящкото предградие.
Поредицата от картини очетрават образа на страданието.Жертвените фигури, които са едни от доминиращите образи в неговата поезия, сякаш са поели скръбта на целия свят в себе си.
Освен страдание, цикълът поражда съпричастие у хората.С думите си: „братя мои, бедни мои братя” авторът изразява своята съпричастност към участта на онеправданите, чувства се един от тях. Жертвите са невинни, те нямат вина за съдбата и участта си. Тази невинност прави непоносима несправедливостта. Ужасната действителност е унищожила и най-малката надежда за избавление.
Цикълът „Зимни вечери” показва,че хората са братя не само по кръв, по родов произход, но и по душа. Като братя хората трябва да имат и обща цел. Братството е необходимост за спасението и гарант за равнопоставеността пред живота. Произведението е истински художествен синтез на принципите, залегнали в творческия подход на Христо Смирненски. Съчетавайки конкретност и обошителност, поетът съумява да създаде впечатляващо и завладяващо художествено прозведение, лишено от всякакъв патос и екзалтация. Така изобразени, зимните вечери на жертвите стават важен емоционален и естетически опит на много поколения читатели.

виж и това
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски разкрива страданието на хората в покрайнините на големия град. В тези предградия властват отчаянието, мъката, бедността и мизерията. Изгубени са радостните емоции в живота. Страданието е всеобщо.Още в началото на творбата Смирненски сравнява града с „черна гробница”, цялата обгърната от сива мъгла. Художественият образ „ черна гробница” разкрива тъжната картина на бедността и мизерията, създава пространствена среда, изпълнена с болка. Животът не функционира в своята цялост и жизнена пълнота. Хората наподобяват сиви сенки, които изчезват в мъглата. Внушено е усещане за безпътица, символно изразено чрез образа на „сивата”„скръбна” мъгла. Тя е навсякъде. Сякаш някакво проклятие тегне над покрайнините на града. Всичко е зловещо, мрачно, тъжно. Само „младата луна” все още свети в черното небе като последен лъч надежда, но нейният път е „незнаен". Тази надежда е съвсем малка и слаба, едва забелязваща се. Но все пак съществува!
Смирненски е описал човешкото страдание в пет картини. Те дават пълна представа за живота и човешкото страдание.
Първата картина е израз на семейна тъга и нещастие. Бащата, завърнал се отново „ безхлебен” и „пиян”, търси причината за своя неуспех. Житейските обстоятелства пораждат неговата вина. В студената зимна вечер се чуват само „пияни” хрипливи слова, които грубо гърмят в тишината с болката, събрана в тях. Страданието е толкова голямо, че майката „проридава едва”. Една картина на безкрайна печал е нарисувал Смирненски пред читателя.
Сякаш в отговор на плача на майката и децата се чува звънът от работата на циганите ковачи. Това е втората поетична картина в творбата. Дори през нощта хората работят и стоманата съска в алени пламъци. Човек ги приема по-скоро като даденост. Съдбата им е неизменна и винаги ще е скръбна. Присъствието на тези „черни ковачи” в художественото пространство на зимната вечер е конкретен повод за нова тъга. Те се опитват да оцелеят в този свят на страдание и отчаяние.
Третата картина е изпълнена със символния образ на мъглата „жълтопепелява” и „зловеща”. Тя е обгърнала всичко, направила го е еднакво и сиво. Човешките съдби са еднотипни, а хората-обезличени. Сивото е цветът на апатията, еднообразието. Из мъглата се мяркат някакви „незнайни силуети”. Страничният наблюдател не успява да различи точно определен човек. Само за един момент, в един кратък миг от общото пространство на сивота и безнадеждност се отделят слепият старец и натовареното дете, приели съдбата си, нямащи сили да й се противопоставят. И те се „разтварят" бавно сред сивите сенки на мрака и „зимната” студена болка. Те завинаги ще останат там.
Четвъртата картина „разказва” за изгубеното бъдеще. В бедна стая е поставен ковчег, а в него - девойка. Градът е взел още една жертва. Край ковчега стара жена оплаква не само младото момиче, тя ридае и за себе си. Защото това е нейното погубено бъдеще, нейните надежди. А сега всичко е безсмислено. Бъдеще не съществува. Надеждите са ограбени.
Последната картина на страданието рисува съдбата на две бедни деца - братчета на Гаврош. Те, спрели за миг отдих до едва мъждукащия фенер, сякаш търсят закрила и утеха от малкото светлина, която той им дава. В техните очи има само страдание. За целия си кратък живот те не са видели нищо друго, освен мъка.
Темата за човешкото съпричастие в „Зимни вечери” на Христо Смирненски е въведена и лирически изразена чрез интимното обръщение: „Братя мои, бедни мои братя”, с което лирическият герой показва, че и той има същата „нерада” съдба, не е само страничен наблюдател. Тези думи сякаш идват направо от сърцето му - чисти и искрени. Те са самата истина. Въпреки огромното страдание, хората не са изгубили съчувствието си един към друг. Това е лъчът надежда в техния живот. Малък, разбира се, но забележим.
Темата за страданието се слива с темата за съпричастието. Те определят тъжното настроение при очертаване картината на мизерия, глад, мъка и отчаяние. Надеждата е плаха. Това прави творбата още по-тъжна. Смирненски споделя болката на човешките души. Приобщава се към своите братя по съдба: „пленници на орис вечна, зла”. Последните четири стиха:
А бликат снежинки сребристи,
прелитат, блестят кат кристал,
проронват се бели и чисти
и в локвите стават на кал,
символизират жертвите на големия град. Човешките мечти бавно „умират”. Мислите за бъдещето отначало са „бели и чисти”. Хората се сблъскват със страданието и мечтите сякаш „стават на кал”. Отчаянието обхваща всички, Мъглата „жълтопепелява” притиска душите. Хората губят бъдещето си.
Цикълът „Зимни вечери” на Христо Смирненски лирически изповядва тъгата и съчувствието към страданието и човешката несрета на своите герои, „пленници на орис вечна, зла”.