PDA

View Full Version : История СПЕШНО ! ! !



manqka94
12-04-2009, 08:50
По история имаме да отговорим на следния въпрос моля някой да помогне дом. ми е за днеска пък аз немога да намеря отговор никъде плс помогнете.

Как се формира доктрината на християнската империя и каква е нейната същност?

backiss
12-04-2009, 22:33
Въпроса ти не е напално ясен.

CondictioSineCausa
12-05-2009, 09:26
През I век от н.е. в Рим се укрепва и доразвива авторитарната власт.По времетона на Клавдий в основни линии се изгражда личната канцелария, чрез която принцепсът осъществява управлението на държавата.Провинциите и областите се иправляват от представители на централната власт (легати , прокуратори) или от представители на местната аристокрация.Възникват нови градове , строят се пътища , разширява се земеделското производство , занаятчийството и търговията.
На фона на това външно благополучие , държаваа страна от политически и социални конфликти.Не стихват борбите между Сената и принцепсите ; бунтуват се легиони ;организират се политически заговори ; вдигат се въстания в провинциите.При управлението на Нерон (54-68 г. от н.е.) рязко се уваличават данъците от провинциалното население ; прилага се конфискация на имуществото и политическа разправа както с римски сенатори ,така и с провинциални наместници.Чувството за безправие и безнадежност водят към апатия и деморализация сред аристокрацията.
Разширяването на пазарите води до развитието на крупни земеделски стопанства , в които работят не толкова роби , колкото арендатори.В икономическо отношение последните са експлоатирани както от провинциалната знат м така и от римските власти.В резултат на това се засилва сициалното разслоение сред населението в провинциите.Блясъкът на римската цивилизация донася угнетението и безправието.
Сред този обществен и духовен климат се заражда християнството.
Идейните фактори , които водят до възникване на християнството са два: култът към римските императори и религията на есеите.
Култът към римските имепратори се въвежда при управлението на Август.То идва като идеологически израз на едноличната форма на управление и има за цел да укрепи авторитета на императора.Императорът се възприема като ностител на висша божествена и духовна сила ,която го ръководи в неговите дела.Тя му помага да побеждава враговете и да наказва неприятелите.Оттук и означаването на императорите като управители на света , като спасители на света м спасители на целия човешки род.Това обожествяване на живите управници "способствали за разпространяване на вярата във възможността да се появи човекът , притежаващ божествена сила ,който с нейна помощ ще унищожи злините и насилието".
Тази идея е заложена в юдейската религия.Историческите извори показват връзката на християнството с възгледите възприети от членовете на кумранската община.Идеологията , обредността , както и организацията на кимраските есеи са повлияли определено върху формирането на християнстовото.Многоброй ите терминологични и фразеологични съвпадения между курамските ръкописи и съчиненията на християни доказват тази връзка.
Християнстовот се появява като "спасително учение , като религия".Сред юдеите се разпространява вярване ,че се е появил човек с име Исус , който изповядвал ,че е Месията (Христос) , иначе казано Спасителят , предречен от юдейските пророци.Задачата на предсказания Спасител е да възстанови израелското царство като Божие царство на справедливостта , на националната свобода.
Първоначално християнстовото се проповядва само между евреите като реформиран юдеизъм.Изследванията по въпроса , ни позволяват да направим извода , че в първоначалния си вариант християнството е идеология на зелотите , които организират първото юдейско въстание срещу римляните (66 - 73 г. от н.е.).В тази връзка се изказва предложение за историческата личност на Исус като проповедник сред зелотите ,който по-късно се митологизира в християнството.
След поражението на въстанието , хиляди евреи са продадени в робство , други са разселени по различни краища на империята.Този естествен резултат от поражението води до разпространяване на идеите на християнството.Неговите пропагандатори търсят в учението своята духовна опора и го проповядват между своите братя по съдба.(Красноречиво доказателство за социалното положение на първите християни дава римския писател Авън Корнелий Целс , в съчинението си "Правдивото слово")Така християнстовгото приема първата си трансформация.От учение на юдеите то прераства в обща , наднационална религия.
Тази трансформация протича трудно и продължително.Нейните белези са запазени и досега.Библията включва Стария и Новия завет.Стария завет се приема за свещена книга , както за юдейството така и за християнството.Новият завет се признава само от християнстовото.
Посочената трансформация води до формирането на ранното християнство като религия и идеология на низшите и онеправданите слоеве в късното антично римски общество.Постепенно към християнстовото се напластяват различни философски аспекти ,а не след дълго част от множеството писания се канонизира(Никейския събор 325 г.) , с което се осъществява втората му трансформация - в държавна религия.Въпреки това ,канонизираната част са извори за идеите на ранното християнство , от които може да се изведат определени политически възгледи.
Преобразуването на християнстовото във всеобща религия , налага по-широко схващане за Исус.Той вече не е очаквания юдейски цар , той е Спасителят на цялото човечество.Царството божие става достояние на всички - както на евреи , така и на неевреи.Посветените се организират в християнски общини , обединени от вярата в наближаващото пришествие на Христос.
Първата обединяваща идея според мен е именно хилиазмът - установяването на хилядолетното царство божие на земята.Според "Откровение на Йоан" - най-старото по време от новозаветните канонизирани произведения , вярващите в Христос "ще царуват с него хиляда години".
Водени от това си призвание , християните организират своя съвместен живот.В очакваното Царство се отразява тяхната идея за идеална държава.Божието Царство е една организираща духовна връзка.То е духовна общност. В този смисъл е казаното от Евангилие на Лука :"Божието Царствое е сред вас." (Евангилие на Лука 17:21).Безспорно е ,че ранното християнствое е идеология на бедните, низшите , потиснатите и онеправданите слоеве на древното общество.Институционалния израз на християнската общност - християнската община - еклесия ( в новозаветните писания ,преведена като църква) е доказателство за това.Социалния състав на първите общини е включвал предимно бедняци и роби.Според "Съборно послание" на Яков , Бог е избрал сиромаси за жители на Царството , което е обещал.В Евангилия на Марко и Лука , Исус изрича всеизвестния принция:"Защото е по-лесно камила да мине през иглени уши , отколкото богат да влезе в царството божие".(Евангелие от Марко 10:25 ; Евангелие от Лука 18:25).Идеалът е не богатството и физическата красота , а духовната.
Божието Царство , възприето като реална духовна общност обаче поставя въпроса за неговото управление , а оттук и проблема за властта.Това е най-сложния и противоречив проблем.Не случайно ,точно този въпрос търпи най-отчетлива трансформация в християнското учение.
Като божие дело , бъдещото Царство е подвластно на Христос - "негова е славата и господството до вечни времена".Успоредно с това идеално измерение на божията власт , съществува и нейното реално проявление в християнските еклесии.
През II-III век християнстото става широко разпространено в римското общество.От неголеми секстантски групи , християнските общини се превръщат в мощна обществена сила , която държавната власт е принудена да отчита.Крайният резултат настъпва при императорите Галерий и Константин , които последователно през 311 и 313 обявяват християнстовото за официална религия.
Неговата социална роля налага неговата нова трансформация.От една страна , в християнските текстове се включват нови текстове м отговарящи на новото му предназначение.От друга страна , само малка част от тях се приемат за истински и се канонизират.Неприемливите социални , политически и философски идеи се обявяват за ереси.
Така на първо място се променя , идеята за хилиазма.Настъпването на Божието Царство се отлага за неопределено време.Освен това , то ще настъпи вече не на земята ,а в отвъдното.
Особено ярко се откроява преобразуването на схващанията за властта.Идеята за свободата става подвластна на идеята за господството.Така , Апостол Петър проповядва:"Покорявайте се заради Бога на всяка човешка власт , било на Царя като върховен владетел ,било на управителите като пратеници от него ... защото това е Божията воля".Още по категоричен е Апостол Павел:"Всеки човек да се покорява на властите, които са над него ; защото няма власт , която да не е от Бога и колкото власти има те са определени от Бога.".
С посочената трансформация се слага край на ранното християнство и се подготвя ерата на ортодоксалното християнски Средновековие в Еврояа - "Бой се от Бога , почитай Царя".
През V век загива Западната Римска империя , слага се край на древността и започва Средновековието.
Средните векове като историческа периодизация обхващат времето от V до XVII век.Средновековието в научната литература се дели на : ранно средновековие ; развито средновековие ; късно средновековие.
Крахът на Римската империя съвпада с процеса на формиране на държавата на франките.Началото на този процес започва при Хлодвиг.
На фона на разпадащата се римска империя и зараждането на новите държави , в Западна Европа се утвърждава една нова институция , която дава тон на духовния и политически живот през цялото Средновековие.Това е Римската църква.
През 313 г. император Константин легализира християнстовото като равнопоставена религи в Римската империя.През 391-392 г. император Теодосий I издава едикти , с които се забранява почитането на езически култове.Халкидонският събор проведен през 451г. окончателно утвърждава християнстовото като единствена официална религия в границите на разпадащата се Римска империя.Самообявила се за вселенска и ортодоксална (Непогрешима) , християнската църква още на Никейски събор - 325 г. приема принципа за религиозна нетърпимост и произтичащото от него задължение за преследване и унищожаване на друговерците( и еретиците).
Постигането на такава задача означава тотален контрол върху обществото ,което налага изграждането на посвсеместна териториална структура на църквата.Докато в източната част на Империята патриаршеството е разделено между четири престола - константинополски , александрийски , антиохийски и ерусалимски , то в западната част остава единстве патриарх и това е римският епископ.Така м изгражданата на Запад църковна йерархия получава своята централизация в ръцете на римския папа.
През V век , при Хлодвиг християнството се разпространява сред франките.По този начин , влиянието на Римската църква излиза извън границите на империята и в скоро време подчинява на своята духовна власт цяла Западна Европа.И докато властта на кралете е ограничена , в най-добрия случай се разпоростира върху границите на кралството ,то властта на папата ссе оказва неограничена от държавни граници.
През Средновековието Римската църква се формира като крупен феодален собственик.
Първите християнски общини възникват като затворени общности , действащи върху принципа на колективното потребление на благата.В своята 11-та проповед Йоан Златоуст ги описва така:"И велика благодат беше върху всички тях;нямаше между никой , който да се нужда от нещо.Причината за това беше ,че никой нищо от своите имоти не наричаше свое ,а всичко у тях беше общо.Те усърдно раздаваха , това което имаха и никой не оставаше беден..."
С утвърждаването на християнството като официална религия общините губят своя затворен характер.В тях по необходимост се включват всички миряни.Универсалния принцип на ранното християнство влиза в колизия с правото на собственост.И през IV и V век отците на църквата продължават да отстояват премахването на частната собственост , отричат богаството и дори социалнато неравенство.И все пак до началото на IX век църковното имущество се смята за имущество на бедните ( patrimonium pauperum ) , а не на църквата като институция.
Няколко години след смъртта на Карл Велики се появяват Исидоровите декрети.Това е сборник с фалшиви документи , които целят юридическото оформяне на правото на собственост по отношение на Римската църква.В декретите се развива тезата ,че "бедните" , чиято собственост са църковни имущества , визират само и единствено духовенството , поради това че то е дало клетва да остане завинаги безимотно.Държавата не се противопоставя на това.
През XII век тази теория има своето доразвитие в действията на папа Григорий VII.Той въвежда безбрачие за духовенството(симония) , с което слага край на отчуждаването на цурковни имоти в полза на техните семейства и обявява папата за единствен титуляр на църковната собственост.
Така , постепени през Средновековието църквата се изгражда като огромна икономическа сила.Тя става силен и независим от светската власт собственик.
В знак на благодарност към Римската църква , император Пипин Къси през 756 г. , отдава във владение на римския папа града Рим и прилежащите му области ,след като получава титлата император.Вместо васал на императора , папата обръща кралете в свои васали.До XIV век папската институция господства изцяло над светската власт.Светските държави в Западна Европа се явяват едно продължение на властта на църквата.По същество ,те са звена в могъщата духовно империя на Римската църква.Ето защо можем да ги определим като "християнски държави" - като държави под властта на църквата.
Фактическото положение получава и свое идеологическо обяснение.Монотеистични характер на християнската религия се изразява в утвърждаването на Христос като едиствен и едноличен творец.Като отрича езическите култове м християнството наред с това отрича и всички достижения на древната култура и наука в това число и съществуващите учения за държавата.Държавата се представя и обеснява като креация на Бога , като божествено творение.
Креационната теори в Средновековието се проявява в две исторически последователни форми.Автор на първата е Аврелий Августин , а на втората - Тома Аквински.На основа на тези две теории се създавата и редица други теократични учения възприети през тази епоха.
През XIII-XIV век в Западна Европа започва формирането на съсловната монархия.През този период светската власт в лицето на краля все по-силно отстоява своята самостоятелност спрямо църквата.Така се появяват и средновековната концепция за светската държава - изразена в ученията на Данте Алигери , император Фридрих II и Марсилий Падуански.


Надявам се да е достатъчно и да не съм задълбал прекалено много , тъй като все пак това е за училище.