PDA

View Full Version : ЛИС !



ivetka9502
12-04-2009, 15:30
Имам за класно интерпретативно съчинение ако може да ми помогнете по темите ще съм ви много благодарна :)

1. Копнежът по красота и съвършенство в '' Тихият пролетен дъжд '' от Николай Лилиев
2. Споменът като блян в " Да се завърнеш в бащината къща " от Димчо Дебелянов

много благодаря предварително ! :)

lizzy
12-04-2009, 15:41
Първо : Напиши темата на Кирилица за да не ти я изтрият ;)
И Второ : Ето малко помощ от мен :)

По 2-ри ВъпРоС :

Мечти, идеали, реалности и копнежи си дават своеобразна среща в поезията на Дебелянов. Тази среща е осъществена под знака на една подчертана откровеност и искреност, на примиреност с реалността, с обществено битие, в което отчетливо е рамкирана липсата на равновесие. Контрастът между блян и реалност, между мечти и действителност ражда контрастната образност в поетиката и обяснява бягството в света на спомените, където се осъществява срещата между времето и човека, между миналото и настоящето.

Реалност, спомени и мечти Дебелянов разкрива, потапяйки ни в света на своята интелектуална самота, представяйки ни една душа “на кръстопът”. Да живееш там, където не си разбиран, е все едно да си без дом. Така се ражда копнежът по завръщането в бащиния дом:

Да се завърнеш в бащината къща,

Когато вечерта смирено гасне /”Да се завърнеш в бащината къща”/

Епитетите “смирено”, “тихи”, “скръбни”, “нещастни” представят душевното състояние на лирическия герой в настоящето. Образът на майката е нахвърлян с няколко щрихи – “безсилно рамо”, “усмивка блага” и се слива с образа на родината – “напразно спомнил майка и родина” . Така поетът очертава контурите на едно сакрално пространство в света на спомените, където човек може винаги да се върне, да потърси топлина, да се почувства “приласкан”, когато е “скръбен” и “нещастен”. Това завръщане става в илюзорен, а не в реален план. Настоящето предлага “черна умора”, която е “бреме” и само в света на спомените човек може да се освободи от него. Действителността ражда “скрити вопли” в душата на поета и блян по завръщане в света на миналото. Само в спомените те присреща “старата на прага” и “чезнеш в нейната усмивка блага”. Глаголът “помня” е ключов за поезията на Дебелянов:

Помниш ли, помниш тихия двор,

тихия дом в белоцветните вишни./”Помниш ли…”/

Носталгията по отминалото време е толкова силна, че поетът възкликва:

Сън е бил, сън е бил в тихия двор,

Сън са били белоцветните вишни./”Помниш ли…/

Размиват се границите нежду спомен и реалност, заличават се и тази безконтурност на света го превръща в сън.

Семейството, родната стряха, майката — това са широко използувани поетически символи, които в зависимост от общото настроение на лиричната творба придобиват разнообразни смислови нюанси. В конкретния случай в душата се е родило нещо подобно на оная печал, която човек неизвестно защо изпитва, наблюдавайки вечерния заник на слънцето. То се стапя полека-лека зад примръкналите хълмове на запад, предвъзвестявайки ни края. Края на деня, края на живота, края на века. Всяка вечер ние приемаме това небесно послание-предупреждение. И в нас зазвучават скритите вопли на безотрадния земен скиталец: “Аз съм пришълец на земята… влязох чрез раждането, ще изляза чрез смъртта. Преселник съм аз на земята: преселен съм тук от рая... да се осъзная, да се очистя от греховността си, да стана пак способен за живота в рая... Странник съм аз на земята: започвам странствуването от люлката, завършвам го в гроба.” 8) И всеки ден ни оповестява края на един малък живот, със своето раждане-пробуда, деяние-дневен ход, и най-после — заник и умирие. В залеза е сякаш вплетено трепетното очакване на края на времето, на последния съд...

Но у Дебелянов тая неразгадана, тайна скръб, сякаш непричастна на вечните въпроси на битието, е смалена, “смирена” в рамките на битовото завръщане, в мъката по напразно изскитания житейски друм... Оттам несъзнателното стремене назад, към детството, прекарано под нежното майчино крило. Тук сякаш незримо е скрит адамовият спомен за една друга светла и невинна безметежност, една отнологически вкоренена в душата тъга по истинското Отечество, от което ни делят хиляди години и до което, (о, дано само е така!) ни приближава всеки следващ удар на сърцето.

Скрити вопли по Небесното Отечество носи в себе си всяка човешка душа. Нейде дълбоко, под руините на душевния ни дом, под сплъстената тиня на страстите, неизбежно се таят тия тайни вопли.

Разрушена е целостта на света и като следствие идва раздвоението, отчитането на нарушената вътрешна хармония. Фаталистичен или социално-обществен характер има раздвоението при Дебелянов? Темата за проклятието присъства в поезията на този “печален странник”, затова може да бъде възприеман като несретник от Верленов тип, като един от “прокълнатите поети”. Но неговата несрета е по-скоро предчувствие за тъжна участ, за една близка гибел там, някъде на бойните полета:

Ако загина на война,

жал никого не ще попари-

изгубих майка, а жена

не найдох, нямам и другари.

Дебеляновия фатализъм е примирение с една неумолима реалност. Антитезите и контастът стават композиционнен принцип на много от неговите творби, а в “Черна песен” достига до дълбините на човешката личност и по косвен път разкрива общественото битие, в което равновесието липсва. Антитезите в първа строфа на “Черна песен” – раждане и умиране, изграждане и рушене, във втора строфа – смирение и буря, в трета строфа – пролет и есен, светлина и тъмнина, рисуват, един свят на неразрушими социални противоречия и контраст. Наслагването на толкова много контрасни образи има за цел не да естетизира страданието и болката на поета, а да ни представи живота в една действителност, построена върху разрушения патриархален бит и устойчивост. Загубеното равновесие е родено от загубената вяра, загубените илюзии. “Разноликата и нестройна душа” на Дебелянов е сходна с вътрешно противоречивия и сложен духовен свят на Яворов. И като него Дебелянов търси помощта на антитезите, за да разкрие поразената от хаоса на живота модерна душа, която непрестанно преминава от една крайност в друга, от духовните подеми в житейски погроми и падения. Мотивът за непрекъснатото раждане и умиране е един от постоянните мотиви в символистичната поезия. При Дебелянов този мотив намира своя собствена формулировка . Роден е от вечната борба между полюсните духовни и жизнени стихии. Тази борба е изведена от Яворов – “Непримирими/ в гърдите ми се борят две души:/ душата на ангел и демон”. Идеалите, бляновете и мечтите се издигат на пиедестал:

Светлий спомен за теб е кат книга любима-

Денонощно пред мен е разтворена тя…

Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя

Сляп за тъмната нощ и злокобната зима /”Светъл спомен”/

Дебелянов избира съчинителни конструкции, които със своята равнопоставеност откриват възможности за използване на синтактичен паралелизъм /Аз съм вечно в лъчи, аз съм вечно в цветя/ Така се открояват опозициите светлина-тъмнина, топлина-студ и очертават контрастните пространства на мечтите и реалността. От една страна е въображаемият свят, в който “сърцето ти в блян до сърце ми трепти”, от друга е действителният, изпълнен със “суетна мълва” и “гнетяща печал’.

В следващия момент можем да видим захвърлени и ненужни бляновете. Любов и трагизъм царуват в царството на спомените:

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила./”Аз искам да те помня…”

Това е едно от най-нежните стихотвотворения в родната любовна лирика. За да очертае образът на любимата Дебелянов избира момента на раздялата, когато чувствата са неподправени, искрени и силни. В сакралното пространство на спомените, в които ще се връща “разноликата” душа на поета, за да търси утеха и опора, образът на любимата е поставен редом с образите на майката и родината.

Дебеляновото разкъсано човешко “аз” се изправя пред собствения си неизживян живот, пред съвестта си, пред спомените си, самонаблюдява се, анализира се и плод на този анализ е откровената лирика:

през деня неуморно изграждам,

през нощта без пощата руша. /”Черна песен”/

Кое е по-силно: разрушителното или съзидателното начало у човека? Дилемата може да бъде видяна и от друг ъгъл – отчаянието или вярата заемат по-трайно място в духовното пространство. С контрастите ден-градене и нощ-рушене сме се срещали в много от народните ни песни. Да си припомним “Троица братя града градяха” (“Струна невяста”):

Троица братя града градяха,

деня го градят по ясно слънце,

нощя се сипе по месечина.

При Димчо Дебелянов контрастът ден-градене, нощ-рушене идва като образно – символно извеждане на контраста между реалността и бляновете. Напразно поетът търси “мостове” за връзка с другите, със света:

Призова ли дни светло-симерени

гръмват бури над тъмното море,

а подиря ли буря - край мене

всеки вопъл и ропот замре.

Глаголите “призова”, “подиря”, имат семантика, ясно разкриваща търсенето на връзка между поета и света. Дебелянов търси изход от самотата, докато Николай Лилиев се примирява с нея. В “Към самотата” Лилиев приема самотата като неизбежна човешка участ:

Тъмен, разкаян при тебе се връщам

Майко далечна, света самота!

Мотивът за самотата е един от постоянните мотиви в символистичната поезия и е общ за Дебелянов и Лилиев. И при двамата той е роден от невъзможността да приемат действителността такава, каквато е. Поставен между тъмнината и светлината, сред хаоса на тяхното редуване, вече е станало пределно ясно, че “Аз-ът” не може да бъде спасен. Пространството на човека е загубило своите граници при всеобщия хаос, размили са се границите не само между реалността и спомените, но и границите във времето при сезоните:

в пролетта като в есен аз крея,

в есента като в пролет цъфтя.

А в тези размити граници индивидът е както никога сам. Това е всеобща за всички ни самота на градския човек, който е винаги сам сред толкова други самотници. Напълно непознати, хората са осъдени да търсят своето място в хаотичната реалност. Но времето не може да ги чака:

На безстрастното време в неспира

гасне мълком живот неживян

и плачът ми за пристан умира,

низ велика пустина развян.

В тази строфа Дебелянов е побрал най-жестоката човешка драма. Драмата, породена от срещата между времето и човека, който трябва да го осъществи и изживее едновременно. Дебелянов стига до големия проблем за смисъла на човешкия живот. Човекът, изправен пред своя неизживян живот, времето, което е “безстрастно” и не спира, мъката, която напразно търси “пристан” в спомените. Засилената образност в стиховете на Дебелянов е съпътствана от повишена експресивност и провокира разнопосочност при размислите на читателя.

В поезията си Дебелянов застава пред своя неизживян живот и търси смисъла човешкото битие.Неизчерпаемо е съдържанието на това кратко по обем творчество, защото всеки нов прочит открива пред нас нови и нови страни, изправя ни пред нови въпроси. Смисълът открива най-адекватната си форма. Лирическият изказ е осъществен със силаботоническо стихосложение, предпочитание към кръстосана рима, разделяне на строфи и равен брой ударения. Контрастът и антитезата са композиционният механизъм, който е в основата на Дебеляновите творби. Тази Дебелянова организация на изразните средства е съпътствана и от техния специфичен подбор. Много пестелив на епитети / белоцветните, разнолика, нестройна, неунорно, огнеструйна, безстрасното, светло-смирени/, поетът предпочита глаголите, за да предаде процесите на душевна динамика и развитие. Реалността е разгърната в риторични въпроси и възклицания в “Един убит”:

Кой е той и де е бил?

Чий го зов при нас доведе,

в ден на вихрени победи

да умре непобеди?

Много от думите са “сътворени’ от самия автор – светло-смирени, огнеструйни. Експресивността е постигната от автора чрез необичайно съчетаване на два корена в сложни епитети. Архаизми /низ, пристан/ и неологизми / “слепи”- глагол, от който е премахната представката о- / осъществяват прехода между реалност, спомени и блян на лексикално равнище. Прави впечатление, че в стиховете наред с абстрактните съществителни /време, живот, душа/, са използвани и много конкретни съществителни / ден , нощ, затвор, бури/, но тяхната семантика е лишена от конкретност предвид метафоричната им употреба. В “Помниш ли, помниш ли…” “затворът” се оказва проекция на света, на реалността, “стражата” - на позора, а “казън са дните предишни”:

аз съм заключеник в мрачен затвор,

жалби далечни и спомени лишни,

моята стража е моят позор

моята казън са дните предишни!

Всяка дума сякаш загубва конкретната си семантика и провокира у читателя символно тълкуване, многопланова интерпретация.

Усложненият лирически изказ е постигнат с усложнен синтаксис, използваните изречения са предимно сложни. Употребата на сложни съчинени противопоставителни конструкции е обусловена от антитезата, която е структурно и смислово организиращ механизъм. Налага се аз- структурата на текста, т.е. първоличен облик на глаголната система. Аз-формите постигат търсената откровеност, но в същото време те придават и по голяма драматичност на лирическия изказ /” умирам” “раждам, “изграждам”, “руша”/.

В поезията на Дебелянов се срещаме с форма и съдържание, отразяващи неговата “разнолика и нестройна душа”, която се лута между размитите граници на реалности, спомени, блянове. Поразяват ни многото допирни точки с нашите, сразени от житейската реалност, модерни души. Продължаваме да се питаме “сън” ли е бил “тихият двор с белоцветните вишни”, да мечтаем да ни “присрещне старата на прага” и да търсим светлината, изхода от този “мрачен затвор”, в който човекът е “заключеник”. Умираме и едновременно с това се раждаме, изграждаме и рушим и продължаваме в паралелите с Дебеляновия свят да търсим отговорите на въпросите, които поетът поставя през своя неизживян живот.

ivetka9502
12-04-2009, 15:48
много ти благодаря за помощта ! :)

ivetka9502
12-06-2009, 11:51
Ако някой може да ми помогне и по 1-вата тема ще съм му много благодарна ! Моля ви, спешно е ! :( ЛИС е :

1. Копнежът по красота и съвършенство в '' Тихият пролетен дъжд '' от Николай Лилиев

Tedi4ka
12-07-2009, 09:56
„ТИХИЯТ ПРОЛЕТЕН ДЪЖД", „СВЕТЛО УТРО" И
„КРЪГОЗОРИ НАДВЕСЕНИ"
НА НИКОЛАЙ ЛИЛИЕВ
Общата минорна тоналност, подчинена на страданието; темата за невъзможната любов, погубвана от ежедневието, и миhttp://www.teenproblem.net/forumсълта за кръговратите в природата и в човешкия живот да ват основание трите стиhttp://www.teenproblem.net/forumхотворения на Николай Лилиев „Тихият пролетен дъжд", „Светло утро" и „Кръгоhttp://www.teenproblem.net/forumзори надвесени" да се възприемат като триптих. Лирическите миниатюри изповядhttp://www.teenproblem.net/forumват стремежа към себепознание. Драмаhttp://www.teenproblem.net/forumтични по основното си звучене, те обвърhttp://www.teenproblem.net/forumзват няколко типа художествено изображеhttp://www.teenproblem.net/forumние. Първото впечатление е, че преобладаhttp://www.teenproblem.net/forumва импресионистичният подход към темаhttp://www.teenproblem.net/forumта. Лиризмът на наблюденията деликатно отнема директно поднесения смисъл на поетичния образ. Създава усещане за форhttp://www.teenproblem.net/forumмално отношение към словото. Очевидно е влиянието на символистичната поетика. Художественият образ е символ (знак) за подтекстово внушени чувства. Романтично е изживяването на срещата с природата и човека тогава, когато вътрешната нагласа за общуване се сблъсква с неразбиране и самота. Неслучайно още навремето литеhttp://www.teenproblem.net/forumратурният критик Иван Мешеков опредеhttp://www.teenproblem.net/forumля Николай Лилиев като „романтик символист" поради етичната деликатност на творческата личност, даваща отражение и върху лириката му.
Музикалността на стиха, която веднага се налага на вниманието на читателя, показва Николай Лилиев като творец, за когото мелодичността е доминанта и дава възможhttp://www.teenproblem.net/forumност да се изпита естетическа наслада от съвършената художествена форма. Чувстhttp://www.teenproblem.net/forumвото за самотност и отчужденост също гоhttp://www.teenproblem.net/forumвори за символистичния тип изказ, при койhttp://www.teenproblem.net/forumто сблъсъкът на противоречиви чувства воhttp://www.teenproblem.net/forumди до невъзможност да се осъществи диаhttp://www.teenproblem.net/forumлог с общността във време на всеобщ разhttp://www.teenproblem.net/forumпад на ценностите. Висока е нравствената себепреценка на поета като личностно присъствие чрез бягство от комерсионалността и унификацията на времето. Съкровеността на изповяданите чувства се внуhttp://www.teenproblem.net/forumшава посредством богата символика. Антитезността на чувствата във всички случаи кореспондира с образа на света. И понеже символизмът е водещ в европейски мащаб, логично е един поет с възможностите на Николай Лилиев да търси поетическото съhttp://www.teenproblem.net/forumвършенство на модернизма, за да изрази чувствата си предимно подтекстово. Но неhttp://www.teenproblem.net/forumзависимо от факта, че първото впечатлеhttp://www.teenproblem.net/forumние за лириката на поета е свързано с музикалността на стиха, ясно се долавя болката на изповедта в богатия смисъл на слоhttp://www.teenproblem.net/forumвото.
И Николай Лилиев, както и Димчо Дебелянов, е символист с лирично-романтични преживявания. Но връзката между мечтаhttp://www.teenproblem.net/forumта и спомена в поезията на Николай Лилиhttp://www.teenproblem.net/forumев е осъществена чрез импресия. Компоhttp://www.teenproblem.net/forumзицията и на трите му лирически миниатюhttp://www.teenproblem.net/forumри е затворена (циклична - на „Тихият проhttp://www.teenproblem.net/forumлетен дъжд", концентрична - на „Светло утро", и стъпаловидна - на „Кръгозори надвесени"). Както е известно, при никой модернист формалната страна на творбиhttp://www.teenproblem.net/forumте не е за подценяване, а разглежданият авhttp://www.teenproblem.net/forumтор е перфекционист в отношението си към нея. Затова дематериализацията на словото, за която говори Иван Мешеков, се усеща и в триптиха.
Ключовите думи „дух" и „Време", чрез коhttp://www.teenproblem.net/forumито се „влиза" в поезията на Николай Лиhttp://www.teenproblem.net/forumлиев, са привидно абстрактни, невинаги пряко назовани, но имплицитно присъстhttp://www.teenproblem.net/forumващи в произведенията му. Силното духовhttp://www.teenproblem.net/forumно начало се усеща в привидно безплътнаhttp://www.teenproblem.net/forumта му, ефирна лиричност, излъчвана от обhttp://www.teenproblem.net/forumщата тоналност на стихотворенията. Вреhttp://www.teenproblem.net/forumмето е свързано с любовта като чиста дуhttp://www.teenproblem.net/forumховност-дори когато не носи определено послание, както е в „Кръгозори надвесеhttp://www.teenproblem.net/forumни".
Няколко са архетипите, чрез които може да се изтълкува значението на всяка отделhttp://www.teenproblem.net/forumна творба от триптиха. Първият от тях е водата („дъжд" в „Тихият пролетен дъжд" и „Рьми..."- в „Кръгозори надвесени"). Каhttp://www.teenproblem.net/forumто символен образ на битийното време, жиhttp://www.teenproblem.net/forumвата вода в тези творби напомня за движеhttp://www.teenproblem.net/forumнието и неспокойствието, за промяната и необятността на тайнствата, в които човеhttp://www.teenproblem.net/forumкът се опитва да проникне през целия си съзнателен живот. Това настроение се усеhttp://www.teenproblem.net/forumща много отчетливо в „Тихият пролетен дъжд":
Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха!
Друго е настроението в „Кръгозори надhttp://www.teenproblem.net/forumвесени", където водата се свързва с тъжhttp://www.teenproblem.net/forumния есенен сезон - особено предпочитан от символистите заради лиричната меланhttp://www.teenproblem.net/forumхолия на изживяването.
Като втори архетипен образ се налага зеhttp://www.teenproblem.net/forumмята като начало на живота и на силното женско присъствие, на хармонията и исhttp://www.teenproblem.net/forumтинското битие - живот и смърт, успокоеhttp://www.teenproblem.net/forumние и забрава, движение и покой. В „Тихият пролетен дъжд" образът на земята е одуhttp://www.teenproblem.net/forumхотворен посредством използваната от поhttp://www.teenproblem.net/forumета синестезия: „слуша земята и тръпне", а в „Светло утро" хиперболично-метафорична е връзката със света: Ти безбрежна шир събуди, звънна в моите стъкла -
И третата стихия - огънят - присъства в триптиха на Николай Лилиев като архетиhttp://www.teenproblem.net/forumпен образ посредством синонимите на светлината („ изгряха " и „ искрици изтляха" в „Тихият пролетен дъжд", „ всяка пара и мъгhttp://www.teenproblem.net/forumла" - в „Светло утро"). Огънят като соларен символ води мисълта към духовното триединство - вяра, надежда и любов, в пътя към човешкото щастие. Той дава сиhttp://www.teenproblem.net/forumгурност на колебаещия се и го води към светлината в борбата с мрака и страданиеhttp://www.teenproblem.net/forumто. Затова не е чудно, че в „Кръгозори надhttp://www.teenproblem.net/forumвесени" този символен образ не се явява с нито едно от ореолните си значения.
Интересни наблюдения могат да се напhttp://www.teenproblem.net/forumравят върху архетипните образи на пепеhttp://www.teenproblem.net/forumрудата и крилата в „Светло утро" - творhttp://www.teenproblem.net/forumба, която кореспондира с „Пеперуда" на немскоезичния австрийски поет Николаус Ленау. Като символен аранжимент на проhttp://www.teenproblem.net/forumлетта и утрото, пеперудата насочва към вълhttp://www.teenproblem.net/forumненията на човека, към очакванията за щасhttp://www.teenproblem.net/forumтие в света на пътищата без изход. Тя носи тайнството на възкресението и мисълта за възможното безсмъртие на душата, постиhttp://www.teenproblem.net/forumжимо чрез метаморфозите на тленното и вечното духовно битие. Крилете само подhttp://www.teenproblem.net/forumсилват усещането за полет на духа в света, лишен от красота и хармония. Затова посhttp://www.teenproblem.net/forumредством двустишния рефрен Николай Лиhttp://www.teenproblem.net/forumлиев насочва възприятията към изцяло дуhttp://www.teenproblem.net/forumховни търсения в свят, лишен от истински високи пространства: пеперуди, пеперуди, тънки, сребърни крила.
Мракът като архетипен образ се противоhttp://www.teenproblem.net/forumпоставя на светлината, типична за първите две стихотворения от триптиха - „Тихият пролетен дъжд" и „Светло утро", за да зазhttp://www.teenproblem.net/forumвучи тежко и ангажиращо в „Кръгозори надhttp://www.teenproblem.net/forumвесени" със синонимите си, прогонващи каhttp://www.teenproblem.net/forumто че ли всякаква надежда за спасение. Той напомня за първичния хаос, за безнадеждhttp://www.teenproblem.net/forumността и страданието в този свят, лишен от красота и взаимност. И ако в последната строфа на „Тихият пролетен дъжд" само се предусеща мигновено припламналата „искра" на ново чувство, то е, защото, без да бъде назована, тревогата е вече нагласа за продължаване на пътя:В тихия пролетен дъжд
сълзи, възторг и уплаха,
с тихия пролетен дъжд
колко искрици изтляха! В „Светло утро" първата строфа напомhttp://www.teenproblem.net/forumня за отминалите премеждия, свързани с тревогата и напрежението:
Светло утро, ти прокуди
всяка пара и мъгла -
А „Кръгозори надвесени" е мрачно, тъмhttp://www.teenproblem.net/forumно, безнадеждно - дори когато думите не назовават пряко мрака, а неговите синониhttp://www.teenproblem.net/forumми:
Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Рьми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Рьми,
есен е.
И сезонът, и настроението, и чувството за самота („ние бродим сами") сгъстяват усещаhttp://www.teenproblem.net/forumнето за предопределеност и водят до почти апокалиптичното изживяване на човека, заhttp://www.teenproblem.net/forumгубил посоката в света на обезценяващите се стойности. Но и тук, като в „Тихият проhttp://www.teenproblem.net/forumлетен дъжд", се налага още един архетипен образ - на стряхата, приел изразната сила на синекдоха. Желанието за дом и закрила е внушено чрез графичното оформяне на творбата, в която по-дългите стихове са „надhttp://www.teenproblem.net/forumвесени" над самотника, търсещ изход в дъжhttp://www.teenproblem.net/forumдовната есен. Но по-интересно е предстаhttp://www.teenproblem.net/forumвянето на този образ (стряхата) в първата творба, където вертикалното пространство очертава духовните търсения на човека, гоhttp://www.teenproblem.net/forumтов да посрещне светлината заради желаhttp://www.teenproblem.net/forumнието за живот:
Тихият пролетен дъжд
звънна над моята стряха... Внимателното вглеждане в синтаксиса на стихотворенията показва, че Николай Лилиев има определено предпочитание към повествователните изречения. Като изhttp://www.teenproblem.net/forumключение може да се посочи „Тихият проhttp://www.teenproblem.net/forumлетен дъжд", където има и възклицателни конструкции, издаващи все още ненарушеното чувство за хармония у лирическия изповедник. Но и тук избраните глаголни форми показват развитието на изживяваhttp://www.teenproblem.net/forumнето - от очакване и надежда - към приhttp://www.teenproblem.net/forumмирение („звънна", „изгряха", „слуша", „тръпне", „шъпне", „изтляха"). Много по-убедително тръгването към светлината като очакване се усеща в „Светло утро" („прокуди", „събуди", „звънна" и „затрептяха"). Но в „Кръгозори надвесени" глаголните форми показват окончателното затваряне на лирическото чувство в болката от самоhttp://www.teenproblem.net/forumтата поради липсата на перспектива („Ръми", „е", „бродим").
И трите произведения са изградени върhttp://www.teenproblem.net/forumху основата на антитезата. Чрез нея се разhttp://www.teenproblem.net/forumкриват полюсните чувства и изживявания на лирическия герой още в „Тихият пролеhttp://www.teenproblem.net/forumтен дъжд" („тихият", „шъпне" - „звънна"; „ изгряха " - „ изтляха "; „ сълзи " - „ възторг" -„уплаха "). В „Светло утро" антитезно са поhttp://www.teenproblem.net/forumказани различните състояния на природаhttp://www.teenproblem.net/forumта, резониращи върху преживяванията и на лирическия герой („Светло утро" - „пара и мъгла "; „ прокуда " - „ събуди"; „ безбрежна шир" - „моите стъкла"). Но най-силно лирическо изживяване провокира изполhttp://www.teenproblem.net/forumзваният оксиморон „ние бродим сами" в „Кръгозори надвесени", където неназованите „аз" и „ти" очертават пътя на двама самотници по света.
Художествената функция на епитетите в пространството на творбите е разнородhttp://www.teenproblem.net/forumно. „ Тихият пролетен", „моята" и „пролетhttp://www.teenproblem.net/forumни" в „Тихият пролетен дъжд" внушават представата за възраждане на живот в чувhttp://www.teenproblem.net/forumствата и преживяванията. Повечето епитеhttp://www.teenproblem.net/forumти в „Светло утро" („Светло", „тънки, среhttp://www.teenproblem.net/forumбърни", „безбрежна") водят към широките и високи пространства на духа. Тягостно чувство пораждат „сплътени" и „глухи" в „Кръгозори надвесени".
Изказът на Николай Лилиев е определеhttp://www.teenproblem.net/forumно метафорично-подтекстови - дори тогаhttp://www.teenproblem.net/forumва, когато се създава впечатлението за изчистеност на картините. В „Тихият проhttp://www.teenproblem.net/forumлетен дъжд" метафорите са предимно метонимични или са синекдохи („звънна над моята стряха", „слуша земята и тръпне", „шъпне", „колко искрици изтляха!"), като поhttp://www.teenproblem.net/forumнякога са обвързани и с алегорията: тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне.
В „Светло утро" метафорите са в опозиhttp://www.teenproblem.net/forumция („светло утро" - „пара и мъгла") или са алегорични („Звънна в моите стъкла"). Меhttp://www.teenproblem.net/forumтафоричният изказ в „Кръгозори надвесеhttp://www.teenproblem.net/forumни" създава чувството за безприютност и заплаха.
И трите лирически миниатюри са изграhttp://www.teenproblem.net/forumдени от Николай Лилиев на основата на множество повторения. В рефрена на „Тиhttp://www.teenproblem.net/forumхият пролетен дъжд"те са плеонастични. В „Светло утро" рефренът е градиран: пеперуди, пеперуди, тънки, сребърни крила.
Повторенията в „Кръгозори надвесени" са импресивни и експресивни, внушаващи чрез звукописа определени зрителни и слуhttp://www.teenproblem.net/forumхови картини и впечатления („есен е").
Анафорите („колко" в „Тихият пролетен дъжд"), тавтологиите (и в „Светло утро") и синонимите на светлината и движението („бродим") доближават творбите до най-добрите образци на изповедната европейсhttp://www.teenproblem.net/forumка лирика. Чрез повторенията се изгражhttp://www.teenproblem.net/forumдат зрителни и слухови картини заради музикалността им („Тихият пролетен дъжд"):
Тихият пролетен дъжд
слуша земята и тръпне,
тихият пролетен дъжд
пролетни приказки шъпне. По естетически път е внушена предстаhttp://www.teenproblem.net/forumвата за хармония и красота, към които са насочени лирическите стремления („Светhttp://www.teenproblem.net/forumло утро"):
Затрептяха изумруди,
цяла мрежа светила -
пеперуди, пеперуди,
тънки, сребърни крила. Под силното влияние на Пол Верлен, Ниhttp://www.teenproblem.net/forumколай Лилиев доказва символистичната осhttp://www.teenproblem.net/forumнова на своите търсения и в трите произвеhttp://www.teenproblem.net/forumдения. Тази е и причината, заради която литературният историк Светлозар Игов опhttp://www.teenproblem.net/forumределя стиха на поета като „най-звучния, най-музикалния", способен да изгради „съhttp://www.teenproblem.net/forumвършени поетически мелодии". Неслучайно и по-голямата част от съвременниците на твореца го сравняват нееднократно с Димчо Дебелянов. И досега поетът е межhttp://www.teenproblem.net/forumду големите европейски символисти, доhttp://www.teenproblem.net/forumказали естетическото въздействие на съвърhttp://www.teenproblem.net/forumшената поетическа форма. За това въздейсhttp://www.teenproblem.net/forumтвие особена роля играят рефрените, внуhttp://www.teenproblem.net/forumшаващи определено емоционално настроhttp://www.teenproblem.net/forumение. Чрез тях се надгражда темата и се осъществява връзката между автора и читаhttp://www.teenproblem.net/forumтеля. Засилва се вътрешният смисъл на поhttp://www.teenproblem.net/forumетическото послание и се показва родстhttp://www.teenproblem.net/forumвото с универсалните ценности, без които е невъзможно съществуването на индивиhttp://www.teenproblem.net/forumда. Поетичният рефрен води до песенно звучене на триптиха, а това е условие и за безпрепятственото му възприемане отстраhttp://www.teenproblem.net/forumна на читателската аудитория.
Обикновено Николай Лилиев търси разhttp://www.teenproblem.net/forumнообразие и в ритмичните стъпки, посредhttp://www.teenproblem.net/forumством които постига определено внушение. Дактилната ритмична стъпка в „Тихият пролетен дъжд" придава умереност на риhttp://www.teenproblem.net/forumтъма и внушава усещането за обновление. Хореят е съчетан с пирихий в „Светло утhttp://www.teenproblem.net/forumро" и звучи радостно и възторжено. Анапесгьт е съчетан с ямбични и дактилни стъпhttp://www.teenproblem.net/forumки в „Кръгозори надвесени". Неслучайно тази творба звучи дисонансно с останалиhttp://www.teenproblem.net/forumте две, но затова пък очертава посоката на лирическите търсения и на поета, и на неhttp://www.teenproblem.net/forumговите съвременници с модернистична нагhttp://www.teenproblem.net/forumласа.