СПЕШНО !!! Класно по литература (Илиада)

[loveUpeps4o]

Спешно ми трябва ЛИС на някоя от следните теми:
1. Защо за гръцката античност се говори като за "щастливо детсво на човечеството" ?
2. Защо се твърди, че древните гърци са живеели в състояние на "колективна невменяемост" (безгрижност,безотговорнос т за постъпките си) ?
3. Светът и живота според старогръцките митове.Бихте ли се чувствали уютно в този свят и кое от митологичните божества бихте искали за свой покровител ?
4. Агамемнон или Ахил ? Омир "Илиада" песен 1
5. Терсит или Одисей ? Омир "Илиада" песен 2
6. Ахил или Хектор? Омир "Илиада" песен 22

БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО !!! :-)

[firestone224]

ОМИР - „ИЛИАДА”
С КАКВИ КАЧЕСТВА СЕ РАЗКРИВАТ ОБРАЗИТЕ НА АХИЛ И АГАМЕМНОН ЧРЕЗ СВАДАТА ПОМЕЖДУ ИМ
(I ПЕСЕН)

Първа песен изобразява свадата между вож¬да на ахейските войски - Ахил, и царя на Микена - Агамемнон. Тя е породена от желание¬то на сина Атреев да отнеме заслужената наг¬рада на Ахил - пленницата Бризеида.
В конфликта между двамата ахейци - Ага¬мемнон и Ахил, се открояват техните разбира¬ния и качества. Пред читателя се изправя „широковластният цар” Агамемнон със своята избухливост, жестокост, алчност, грубост и неотс¬тъпчивост. Основните му принципи в живота са власт, сила и слава. Неговият каприз - да получи равностойна награда, е реакция на на¬раненото достойнство и самочувствието на цар. За разлика от него, Ахил - „бързоног и божест¬вен”, се отличава със смелост, доблест и благо¬родство. Той се бори в защита на героичния идеал за справедливост. Влиза в конфликт с Агамемнон, защото отстоява дадената му в знак на признание награда. Богоравният не мрази вра¬говете си, участва в Троянската война не за да извоюва плячка и богатства като Агамемнон, а за да спечели слава и да изпълни даденото обе¬щание пред бащата на Елена. Образите на Ахил и Агамемнон са сложни и противоречиви. Те не са едностранни - нито само положителни, нито само отрицателни.
Словесната борба между двамата герои най-пълно характеризира образите им, дава пред¬става за идеалите, разбиранията им, целите в живота. Тя се допълва от пряката и косвена ха¬рактеристика, от намесата на боговете и зараж¬дащия се психологизъм. Образът на Агамемнон е сложен. Ахейският цар е безкомпроми¬сен, неотстъпчив и алчен. Той не желае да вър¬не наградата си - робинята Хризеида, въпре¬ки че баща й идва „с откуп богат да измоли дъщеря си любима”. Егоизмът, жестокостта и коравосърдечието на „широковластния цар” Агамемнон са безмерни. Смъртта на невинни ахейски воини заплаща неотстъпчивостта му. Не само постъпката му, но и пряката авторова характеристика на външния му вид допълват представата за него:
...синът на Атрея, злобен в сърцето си мрачно, обхванат от ярост голяма,
искри в очите му святкаха, като от огън разпален.
Величествената му фигура, изправила се пред птицегадателя Калхас, излъчва мощ и стра¬хопочитание, но злобата в сърцето му и свире¬пият поглед отблъскват. Срещу несправедли¬востта на Агамемнон въстава и богоравният Ахил. Дръзкото обръщение на сина Пелеев към царя: „Сине Атреев прославен, от всички си най-ненаситен! ”, разкрива смелостта на Ахил да изтъкне пряко недостатъците на властващия. Ахейският вожд, след победата над Троя, обещава достойна награда за Агамемнон. Но алчният и себелюбив цар не вярва на обеща¬нията: „...ти не хитрувай, защото не ще ме придумаш с измама. ”
Неговият егоизъм и грубостта му предизвик¬ват гнева на Ахил, който го обижда заслужено и му припомня, че с готовност се е отзовал на желанието му за помощ: „Користолюбецо алчен, облечен в безсрамие нагло! Кой ли ахеец ще бъде покорен на твоите думи в поход да тръгне след теб и с мъже да се бие геройски? Все пак със теб, кучеоки, потеглихме в твоя угода, бранейки твоята чест и честта на Атрид Менелая в мъст над троящи... ” Обиденият и разгневен Ахил е много рязък в отправените обвинения срещу царя. Дързост¬та му да нагруби висшестоящия е оправдана. Яростта си изразява само в словесни нападки, вслушвайки се в съветите на Атина Палада да не посяга към меча си: „Ах, ти, пияницо, с кучи очи и сърце на кошута! Смелост ти никога нямаш да тръгнеш с войската за битка, ни на засада да идеш с най-храбрите между ахейци. Много по-лесно е впрочем в просторния стан на ахейци дар да заграбваш от всеки, изрекъл слова срещу тебе.”
Изразителните сравнения открояват слабос¬тите на „мощния цар на мъже". Безцеремонният Агамемнон отнема Ахиловата награда - плен¬ницата Бризеида, което предизвиква горест¬ния плач на сина Пелеев. Могъщият върховен вожд, царят на ахейците издига волята си до неоспорим закон. „Мощният цар” Агамемнон е избран от народа поради необходимостта от единоначалие в ахейския стан. Но той се самозабравя във властта и себелюбието си.
Действително народът уважава и почита за¬коните на Агамемнон. На тях се е подчинявал и Ахил, но всички граници са преминати и „Вож¬дът богоравен” се бунтува. За отношението на народа към царя и за авторитета му говори старият Нестор: „Никога почит подобна до днес не е имал в народа цар скиптроносен, комуто Кронид е изпратил прослава. Той пък още по-силен, защото мнозина владее. ” Като цар на ахейците, Агамемнон е прав, че не може да остане без награда: „Друга прилична награда за мен пригответе веднага, за да не бъда без дар сред данайци - това е нередно. ”
Неправилен е обаче подходът му, за да полу¬чи друга награда. Той пренебрегва заслугите на вожда Ахил и на ахейците. Завистлив е и иска да бъде защитена честта му, без да е заслужил това с дела, за което го упреква и Ахил. Но въп¬реки многобройните отрицателни черти в харак¬тера на Агамемнон, откроени чрез пряката ре¬чева характеристика на Ахил и словото на ге¬роя, авторът никъде не го порицава. Омир не изобличава Агамемнон, защото за момент ге¬роят осъзнава необходимостта да отстъпи, да надмогне себелюбието и егоизма си: „Все пак приемам сега да я върна за общото благо. Искам войската да бъде спасена, а не да загине. ”
Богоравен и доблестен вожд на ахейските войски, Ахил се бори в защита на справедли¬востта. В неговия образ е представен брани¬телят на късното родово общество. Героят за¬щищава равенството, разделението на блага¬та в съответствие с воинското достойнство. На алчността на царя, който взема повече от него при подялбата на плячката, извоювана от Ахил, синът Пелеев противопоставя своето удовлет¬ворение, че „винаги с малък, но свиден дар се завръщам при гладките кораби, морен от боя”. Въпреки обвиненията, отправени от Агамем¬нон към Ахил, че налита „на разпри, раздори и битки”, в случая богоравният има право да се гневи и да е обиден, тъй като царят не зачи¬та помощта и отзивчивостта му: „... потеглихме в твоя угода, ... Това не зачиташ, не смяташ за нищо,... ” Нараненото достойнство на смелия воин го кара да се отбранява и да обижда самозаб¬равилия се жесток цар. Смелият, далновиден и доблестен воин е „здрава опора във войната така злополучна” за всички ахейци по думите на стария Нестор, отправени като молба към Агамемнон да спре враждата с Ахил. Син на богиня и смъртен, Ахил проявява смелост и загриженост и не заминава за Фтия. Неизпъл¬нението на заканата може да се тълкува и като неуважение на върховенството и заповедите на Агамемнон. Ахил е краен в своите постъпки и чувства. Обиден дълбоко от царя, смелият и жертвоготовен Ахил плаче пред майка си - бо¬гинята Тетида, и моли за помощ.

[firestone224]

ДРЪЗКИЯТ ТЕРСИТ

Първа и Втора песен на „Илиада” представят конфликти между царя на Микена и неговите подчинени. Участващ във войната, за да защити честта на рода си, а също и да извоюва бо¬гата плячка, Агамемнон се сблъсква с гне¬ва ни племенния вожд Ахил и на обикновения войник Терсит. Този гняв е породен от незагрижеността и несправедливото от¬ношение към войските, от грубостта, не¬наситността, от честолюбието, властолюбието и неоправданата дързост на царя. Така поведението на Агамемнон предизвиква негодуванието на Ахил и Терсит.
Втора песен на „Илиада” представя протеста на Терсит - обикновения войник. Терсит изразява народ¬ното недоволство и негодувание пред несправедли¬вата подялба на благата и самоволното управление. Агамемнон решава да изпита войските, своите подчинени, като уж обяви края на войната и предстоящата възможност за тях да се завърнат в роди¬ната. Племенните вождове и обикновените воини побягват към корабите, зарадвани и доволни от вестта, но Одисей, изпратен от богинята Атина и въоръжен със скиптъра на Агамем¬нон, възпира бягащите. В този миг се надига Терсит, който има основател¬ни причини за недоволство и протест. Смел и откровен, той не се страхува да изкаже мислите си. Дръзва да се из¬прави в словесен двубой с Агамемнон, като отправя своето порицание:
За тебе, водача, е срамно
все да увличаш във гибел и зло
синовете ахейски.
Терсит отстоява правата на колектива, макар да не се ползва с негова¬та почит. Поведението му е форма на неподчинение, на пренебрегване на нормите. Терсит е заплашен и наказан от цар Одисеи с жезъла му:
„Ще те изпратя разплакан
при нашите кораби вити,
вън от света изгонен позорно
със удари тежки.”
Рече и сам го зашиба със
жезъла твърд по плещите.
Одисей го обсипва с хулни думи. Ге¬роят е унизен и се разплаква. Натъжава го и смехът на ахейците, които не раз¬бират личния мотив за дързостта му.
Терсит е обикновен воин и затова ня¬ма право да се изправя срещу царя. Отношението на Омир към Терсит е ярко изразено чрез действията на Одисей.
Образът му олицетворява представа¬та на древните гърци за грозно и урод¬ливо във физически, духовен и нравст¬вен план:
Между дошлите при Троя ахейци той
беше най-грозен,
с гърбица, куц, кривоглед,
раменете му хилави бяха,
вгънати силно навътре и
сведени чак до гърдите.
Имаше остра глава само със
няколко щръкнали косми.
Физически слаб и недъгав, Терсит е пълна противоположност на идеалния епически герой. Участвайки във война¬та като наемен воин по задължение, ге¬роят се стреми да спечели. Почита ис¬тината и е готов да изрази откровено своето недоволство. Това, с което не се съобразява, е социалното му положение, гражданските му права и подбуди, тласнали го към решението да вземе участие във войната.Кой всъщност е Терсит? На гръцки „терсос” означава дързост, наглост, нахалство. В неговите думи се изразява гласът на нарастващото народно недоволство. Той си позволява да съди вождовете и да се приравнява към тях.
Терсит се отнася с негодувание не са¬мо към вожда, но и към обикновените воини, които се примиряват със своето положение:
Жалки, презрени страхливци!
Ахейки, но не и ахейци!
За него жалък и презрян човек е този, който не се бунтува, а се оставя да бъ¬де потъпкан и онеправдан, да позволи волята на вожда да надделее над него¬вата лична. Ето защо вождовете са горди в своето величие, крепящо се на основата на безропотното мълчание. Този бунтар, неразбран от остана¬лите, не би могъл да спечели симпати¬ята на Омир. Нарушил е дисциплината в колектива, отклонил се е от нормите на геройската етика. Не го разбират и не го приемат и останалите воини, ма¬кар в своя гневен устрем Терсит да из¬разява скрития им копнеж, порива им към свободен, мирен живот. Свидетели на жестокото наказание на Терсит от страна на Одисей, воините остават „безмълвно” на своите места. Надсми¬ват се над разплакания Терсит, но тъгата не ги подминава. Усещат болката на дръзкия, незаслужено наказан бунтар. Терсит се превръща в жертва, върху която сякаш са стоварени всички недъзи и несъвършенства на общес¬твото. Образът на героя е едновре¬менно смешен и тъжен.
Поведението на Терсит би могло да се определи като присъщо на преда¬тел, родоотстъпник, защото той е нарушил идеала за общо единство.Той е „опасен хулител” и създава пораженски настроения сред ахейците. Обикновеният воин няма право да се осмелява да негодува, да възроптае срещу установения ред, срещу само¬волното управление на царя. Терсит е този, който се откроява от масата. Смело участва в битките, но неговата дързост застрашава си¬гурността, авторитета на царя. Из¬борът на името отразява характера му, а непривлекателният му външен облик е израз на пренебрежението на ав¬тора Към него. физическият портрет отблъсква, поражда отвращение. Оди¬сей го обвинява, че е „глупав дърдорко”, „гръмогласен вития”. Реакцията на Оди¬сей всъщност изразява авторовото мнение - отклоняване от нормите на поведение, а подобно отношение би следвало да бъде наказано.
Терсит е примирен с болката, обида¬та и срама: ”Сви се Терсит и започна да плаче със сълзи обилни... ...Цял разтреперан тогава, Терсит най-смирено си седна, сгърчен от болка, погледна смутено, изтри си очите. Връща се при колектива, който му се надсмива.
Недоволството е все още индивидуа¬лен акт, мотивиран от личен импулс. Омир разкрива едно-единствено негово проявление. Оценяван от позицията на нашето време, Терсит из¬глежда бунтар, но за времето на Омир подобно разбира¬не на образа е невъзможно, защото обществото не позна¬ва социалния бунт. Поведението на героя противоречи на ге¬ройската етика. Той е антигерой, антипод на епи¬ческия герой, защото призовава за безславно зав¬ръщане у дома. Подобен човек в древността е бил възприеман като предател, родоотстъпник, дезертьор - поведение, достойно за презрение. Затова и Омир, и воините възприемат като зас¬лужено наказание за Терсит „думите свирепи” на Одисей. Епическият поет не приема пора¬жението и пораженческите настроения, които този „опасен хулител” всява сред войската. От¬рицателното отношение на този „неуморен във думи” ахейски воин се определя и от това, че Терсит нарушава идеала на древните за общо единство и единодействие по време на война. Но верен на епическия принцип на изображе¬ние, поетът показва всичко така, както го вижда в заобикалящата го действителност.




:-P

[firestone224]

Човекът и войнът разкрити в образите на Ахил и Хектор.
Ахил и Хектор, двамата най-прочути герои в "Илиада", са носители на всички качества, които печелят всеобщото признание и уважение на околните.Наред с храбростта, издръжливостта и дори жестокостта на войните, те носят в себе си и най-нормалните човешки черти.
Aхил е син на цар Пилей и богиня Тетида. Като типичен епичен герой той също живее според ценностната си система на своето време. Овладял го съвършенство изкуството да воюва, с уменията си да тича най-бързо, да хвърля копие най-точно и винаги да бъде пръв в боя, Ахил всъщност доказва богоравноста на човешката прираода, макар че той самият е полубог.
Пленителният, жертвоготовният герой на троянците Хектор е първороден син на царя на града Приам и Хакуба.Той е най-храбрият воин в боевете, но същевременно и много човечен по душа.
Хектор живее и воюва със съзнанието, че брани родината си. Води го чувството му за дълг към общността на троянците. За него е най-важно да се сръжава за родината и за народа си. За него е нетърпим срам да избяга далеч от битката като страхливец. Той иска да бъде винаги доблестен, да влиза пръв в боя и да печели слава.
Славата е добродетел, който определя живота му на воин, и е неразривно свързана с поддържането на боен дух и всички войни от племето. Хектор дава личен пример на своя народ, като влиза безстрашно в поредния двубой и с неудържимия си устрем вдъхновява останалите троянски герои.
В сравнение с Хектор, Ахил е обременен от друг вид чувство - честолюбието. Ахил се чувства наскърбен само поради това, че Агемемнон му отнема неговия действителен дял от плячката. Гневен, но едновременно с това и с чувство за чест, той се изправя срещу своя вожд. Не се съобразява с племенната йеархия и дори успява да разклати преклонението към Агемемнон. Същевременно подчертава собственото си самочувствие на непобедим воин, като дори смята, че ахейците ще жалят за него, след като напусне бойното поле. И наистина става така. Като че ли воинската мощ и заразяващия ентусиазъм на храбрия Ахил, липсват на ахейците и те губят битка след битка.
Докато Ахил предизвиква страхопочитание със своята извънмерна сила, Хектор излъчва симпатия. Той е любив и справедлив троянски вожд, чиито взаимоотношения с хората от близкия му роднински кръг са трогателни. Отнася се с разбиране и търпимост към преките виновници за троянската война - красивата Елена и брат му Парис. Непримерим е към безгрижието, изнежеността и ленноста на знатните троянски младежи, за които отбраната на града е повече развлечение, отколкото патриотичен дълг.
Човечност и вродена доброта бликват в сцената при раздялата на Хектор с обичаната Андромаха. Със съзнанието, че отива на сигурна гибел, този любящ съпруг и баща намира сили да утеши своята любима.
Съпружеската и бащинската обич на Хектор, са сеизмерими с изключителна привързаност на Ахил към приятеля му Патрокъл. За дълбочината на приятелското чувство у и иначе коравосърдечния Ахил съдим от покъртителната сцена, в която е описана покрусата му от смъртта на предания Патрокъл.
И тук мовем да съпоставим благоста и мекотата в поведението на Хектор при раздялата със сина и съпругата, стихийноста и избухливостта на Ахил при вестта за убийството на приятеля му.
В двубоя с Хектор, Ахил се води от личния си дълг към убития приятел Патрокъл, докато троянецът тази битка е битка на честта му като вожд на троянците, макар съдбата на Троя да е вече решена от боговете.
В прочутия двубой Омир описва двамата изключително храбри мъже. И тук той отдава своето възхищение на Ахил и своята симпатия на Хектор. Същевременно с това показва и цивилизованноста и душевното благородство на троянския герой и варварската непримиримост на ахееца. Единият достойно посреща смъртта, а другият се поддава на омразата и ожесточението, превръща се в свиреп звяр. Богоподобният
Ахил е носител на доброто и злото, красивото и грозното, благородството и жестокостта. Наред с низостта у него има и частица възвишеност, проличаваща си при трогателната спогодба между ахейският герой и мъдрият цар Приам.
Ахил и Хектор носят белега на своята трагичност. Ахил може да избира между дълголетието и славата. Избира краткото, но славно съществуване. Хектор е безпощаден срещу съдбата и волята на боговете. Той остава сам, изоставен от всички. Ахил губи само собствения си живот, Хектор губи всичко - живот, семеиство, близки и роднини.

:P

[betkata9514]

Спешно ми трябва интерпретативно съчинение в/у Илиада на 1ва,6та,18та и 22ра песен

[sexa_na_kompleksa]

Спешно ми трябва интерпретативно съчинение в/у Илиада на 1ва,6та,18та и 22ра песен

http://www.neznam.bg/component/search/?searchword=%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%B4%D0%B0&ordering=&searchphrase=all